Институтът в Садово показа сортове пшеница, подходящи за биоземеделие

Група от турски земеделци, почитатели на садовската пшеница, пристигнаха специално за Деня на фермера

„Сериозно внимание заслужават всички наши сортове, защото повечето от тях (с изключение на най-новите сортове) са се утвърдили през годините. Доказали са се със стабилните си добиви в дълъг период от време. В питомниците на института има по хиляда и повече линии, които са използвани от селекционерите за създаване на сортовете.“ С тези думи доц. Златина Ур, селекционер в Института по растителни генетични ресурси „Константин Малков“ в Садово започна представянето на сортовете житни и протеинови култури в проведения днес Ден на фермера при полетата на института.

Доц. Златина Ур

Гости на събитието бяха не само български земеделци и учени, но и група от десетина турски фермери, които от началото до края на представянето на сортовете пшеници, тритикале, ръж, овес и грах, следваха презентаторите и правеха снимки.

„Ако земеделците търсят сортове с високи добиви, бих препоръчала Николай, Никибо, Гизда и Гинра. Те дават към 600-700 кг/дка. Тези сортове се държат добре и ако се отглеждат за биологично зърнопроизводство“, уточни селекционерът.

За биологичното земеделие изискванията са сортовете са по-различни. Те трябва да имат по-бърз етап на развитие, за да могат да подтиснат плевелите. Затова препоръката на Ур е към сортовете Николай, Боряна, Гинра, Фермер и Гизда. Институтът вече две години ги изследва при условията на биологичното производство и засега резултатите от тези сортове са добри. През 2015 г. научният център в Садово сертифицира 15 дка земя за опитите си за биоземеделие, а по-късно увеличи площите до 30 декара. Златина Ур посочи, че ЕК е поставила цел до 2020 г. биологично отглежданите пшеници да достигнат до 20% от всички посеви с тази култура. Това очевидно се знае от българските зърнопроизводители, тъй като площите с биологични пшеници непрекъснато растат. В същото време обаче в смета почти липсват сортове за биопроизводство и затова в института в Садово са започнали изпитване на последните си конвенционални пшеници, за да установят как те се справят в чисти откъм пестициди и торове условия.

„Фермерът никога не бива да залага само на един сорт“, върна се към стандартното производство Златина Ур. „Трябва да разчита и на пшеници, които поддържат стабилни в годините добиви, а не веднъж да даде 1000 кг, а на следващата година 500.“

Ако фермерът търси сорт пшеница с добри хлебопекарни качества, може да избере четирите от група А – „Победа“ и мутантите „Фермер“, „Гинра“ и „Гизда“.

Доц. Станислав Стаматов представи и предложенията на ИРГР за алтернативни  производства. Фъстъците – като добър предшественик, който обогатява почвата с азот и в същото време предостаня добри възможности за приходи заради растящата цена на ядките; трите сорта сусам на института, предназначени за механизирано прибиране; едрозърнестия лимец – най-високопротеиновото житно растение; и борчак – протеиново растение, което вирее на бедни почви и е отличен фураж.

Грах