Позиция на НАЗ: Ниският таван на субсидиите ще намали обработваемата земя и рентабилността на стопанствата

Точно преди позицията на Българска Асоциация Биопродукти да огласи своята позиция относно земеделското субсидиране след 2020 г., Националната асоциация на зърнопроизводителите (НАЗ) публиква на страницата си своята позиция.

Вижданията на двете асоциации са диаметрално противоположни.

Позициите на НАЗ и БАБ бяха публикувани след като Европейската комисия предложи в периода 2021-2027 г. максималното плащане на площ за едно стопанство да е не повече от 60 хил. евро.*

НАЗ посочва в позицията си 5 причини, поради които намаляването на тавана би имало негативен ефект върху българското земеделие. Това би довело до:

• Намаляване на земеделското производство и неговата рентабилност

Ограничаването на размера на подпомагането ще доведе до намаляване на обработваемите площи на стопанствата, което от своя страна ще причини свиване на производството. В същото време рентабилността на производството ще бъде влошена, а подобен негативен резултат влиза в противоречие с философията на ОСП да насърчава разширяването на производството, включително чрез икономия от мащаба, съвместно излизане на пазарите, сдружаване на земеделски производители и пр.

Освен това ЕС ще се окаже в невъзможност да посрещне глобалното предизвикателство да произвежда повече храни на конкурентни цени в контекста на нарастващите потребности на увеличаващото се световно население. Следва също да се отчете, че зависимостта на Съюза от внос на храни и селскостопански продукти не само ще се запази, но и ще се повиши.

• Спад на обработваемите площи

Загубата на рентабилност от упражняването на земеделска дейност неминуемо ще предизвика понижение при използването на един от основните ресурси – земеделската земя. Неоползотворяването на производствения потенциал на земеделската земя ще породи и вторичен негативен ефект – загуба на атрактивност на земеделските площи, съответно спад на продажните/наемните цени и в крайна сметка – загуба на финансови средства за собствениците, за които земята е източник на доход, т.е. фактор с икономическо и социално измерение в селските райони.

• Засилване на конкурентния натиск от трети страни

При налагане на такава пределна граница на плащанията натискът върху българското земеделие ще се увеличи значително, поради понижаването на рентабилността – по-високите производствени разходи, свързани с прилагането на серия регулации и стандарти, още повече ще подкопаят конкурентоспособността на българските стопанства спрямо трети страни при реализацията на суровини на международните пазари. Реалистична е прогнозата за повишаване на дисбалансите в конкурентните предимства, които между впрочем и сега се наблюдават между произведената в и извън ЕС земеделска продукция.

Предвид развитието на земеделието при големите държави-износители от Черноморския регион, характеризиращо се със силно субсидирано селскостопанско производство, ниски производствени разходи и главоломно нарастваща продуктивност, оцеляването на стопанства от държавите-членки и особено на тези у нас ще бъде застрашено.

• Съкращаване на работни места

Въвеждането на предложения праг на плащанията, както бе посочено по-горе, ще доведе до свиване на производствената дейност, респективно до намаляване на преките разходи, в т. ч. и на тези за труд. Следвайки икономическата логика, числеността на наетата работна сила ще бъде редуцирана.

• Раздробяване на стопанства

Ограничаването на подпомагането би провокирало раздробяване на стопанствата, тъй като те ще бъдат демотивирани да поддържат същата структура, т.е. стопанствата ще бъдат принудени да търсят възможности за конкурентоспобност.

* Наскоро Европейската комисия предложи таванът на плащания за едно стопанство да бъде намален от 300 000 на 100 000 евро. При това, в 100-те хиляди евро да бъдат включени и останалите субсидии – за зелени плащания, за обвързана подкрепа на плодове, зеленчуци и животни. Така таванът на директните плащания за площ се предлага да бъде 60 000 евро. Разходите за заплати и осигуровки няма да влизат в сумата от 100 000 евро.