Д-р Желев: Кафявата ръжда по житни е голямата тема на тази година

Кои болести атакуваха житните от сеитбата до юни

Каква беше фитосанитрната картина при житните от сеитбата до началото на юни? Наблюденията си върху заложените опити в Центъра за интегрирано управление на болести към Аграрния университет и на база на прогнозните модели сподели д-р Звездомир Желев от Аграрния университет. Той изнесе лекцията си на открито пред фермери, пристигнали в Пловдив за Международните дни на полето.

Д-р Желев препоръча прогнозния модел на земеделците, като обясни, че той е създаден в Италия, където климатът е сходен на нашия. Моделът е направен така, че данните му да са максимално разбираеми за фермерите. За да работи, му е необходима една локална метеостанция, чиито климатични показатели служат на модела да определи степента на опасност от зарази с икономически най-важните болести по житни. Една метеостанция е достатъчна за до 20 хил. декара компактно стопанство.

През есента имаше условия за развитие на септориоза, но в опитното поле не видяхме признаци на зараза, разказа Звездомир Желев. От 21 март до 5 май в Пловдивско почти нямаше валежи, което е стопирало развитието на болестта. След 17 май обаче болестта се е появила на различни места из страната.

Принципно, краят на зимата е най-рисковият период за развитие на брашнеста мана, обърна внимание д-р Желев. Но заради сушата през март-април болестта не се е проявила. След първите майски валежи, между 10 и 15 май брашнестата мана се проявила особено силно при ечемика в Северна България.

Огнища на жълта ръжда предупредили още през есента зърнопроизводителите в пловдивския регион. Болестта презимувала и напролет избухнала най-видимо при българските сортове пшеница. По-голям мащаб на заразата е бил отчетен и в Североизточна България. При опитния парцел на АУ масови зарази от жълта ръжда се появили в края на април и през май. Третирането с триазоли и стробилурини дали много добър резултат.

Кафявата ръжда е голямата тема тази година, отбеляза ръководителят на фитопатологичния център към АУ. Болестта се появила в края на март по посевите на южни склонове. През месец май заразата е избухнала с пълна сила. Проблемът при нея е, че инкубационният й период е къс – около шест дни. Растителната защита обаче е създала продукти срещу нея, които са ефективни. Някои сортове, като Сориал са особено чувствителни на това заболяване.

Фузариумът (снежна плесен) по-лесно напада сортовете от западната селекция. Болестта не бива да се подценява, защото заразява зърното с микотоксини, което в други държави се счита за съществен недостатък дори при меката пшеница. Моделът е отчел болестта в опитното поле на университета към средата на май.

През вегетацията се е появила и новата за България болест DTR – жълто-кафяви петна. Тя е пренесена със семената. Добрата новина е, че компаниите за растителна защита имат отговори за нея.