Вече имаме УС на Селскостопанска академия, идната седмица ще обявим директорите

С най-високи приходи са Доброджанският институт, ИЗК „Марица“, Овощарския и института в Чирпан

Какво се промени в Селскостопанска академия след 13 март, когато бе публикуван новия закон за академията? Наскоро земеделският министър Румен Порожанов вметна между другото по време на парламентарен контрол, че приходите на академията са „хвръкнали“. На 20 юли ще стане година откак проф. д-р Васил Николов бе назначен за председател. По тези поводи потърсихме председателя за интервю. Оказа се, че той е в кратка отпуска, но се съгласи да отговори на въпросите ни.

Проф. Васил Николов, председател на Селскостопанска академия, пред Агро Пловдив 

Проф. Николов, изминаха близо четири месеца от обнародването на новия Закон за Селскостопанска академия. Какво се промени досега? Увеличиха ли се приходите на академията?

Нещата станаха доста прозрачни, всички постъпления са видими. Вижда се какво, откъде и за какво се плаща и накъде отива. На практика в момента не разпределяме средства. Субсидията, която получаваме, основно се използва за заплати. Приходите на институтите се насочват към самите институти. Но има институти, които няма как да получават приходи. За тях по-нататък ще ползваме някои варианти, включително чрез някакво преразпределение. От следващата година бюджетът на академията ще бъде на отделен ред в Министерството на финансите. Все още реформата, в това число и финансовата, е далеч от завършване. В момента чакаме да бъде одобрен Устройствения правилник, за да приложим същата реформа към държавните предприятия. Там дори още не сме започнали, тъй като ръководителят се назначава според условията, заложени в Устройствения правилник.

Кой трябва да подготви този правилник и има ли някакъв срок за него?

Ние вече сме го подготвили. Устройственият правилник мина през обществено обсъждане. Имаше бележки – съобразихме се с тях. Мина и през министерствата. Единствено от Министерството на финансите имаха някакви изисквания по отношение на одитор и други, но това не бяха съществени бележки. От 12-13 страници, Устройственият правилник набъбна до 45-46 страници, за да бъде описано абсолютно подробно всичко. За да стане официален действащ документ, правителството трябва да го одобри.

Кога очаквате да се случи това?

Всяка сряда очаквам да бъде приет. Проверих за тази сряда – не беше в дневния ред. Очаквам това да се случи в следващата сряда.

Казахте, че се виждат приходите към институтите. Кои са най-печеливши сред тях?

Добруджанският институт реализира високи приходи и това е естествено. Той е най-големият в академията, с най-много земя. Институтът има изключително богата селекция на различни сортове и култури – житни, бобови, маслодайни … И приходите идват не толкова от продажбата на семена, колкото от роятито. Тъй като от института не могат да произвеждат всичко, сключват с фирми договори за производство. Друг институт, който много добре се справя, е Институтът за зеленчукови култури „Марица“ в Пловдив. Той печели от патенти за семена, от семена, и от международни проекти. Отново в Пловдив добре се справя и Институтът по овощарство. Там има високи продажби на посадъчен материал, политиката на директора е добра. Добра политика обаче означава предлагане на уникални научни продукти, какъвто е например безвирусният посадъчен материал на Института по овощарство. Много добър е резултатът и на института в Чирпан. По-тежко е в институтите, където относителният дял на животни е по-голям. Но животновъдството е проблемно в цялата страна.

Какъв е размерът на държавния трансфер?

Към момента на влизането на закона в сила, трансферът трябваше да бъде 23,5 милиона лева. Към следващата година очакванията са около 20,5 милиона, което за мен не е достатъчно и ще водим разговори за по-високи плащания.

А дали някои от институтите, които имат по-високи приходи, дали са увеличили заплатите?

Мога да кажа, че още през миналата година ние увеличихме с малко заплатите на докторите, докторите на науките, а също и чрез коефициента за прослужено време. Що се отнася до приходите след приемане на закона, разбира се, че институтите могат да увеличат заплатите. Но трябва Управителният съвет да приеме принципи, по които това да става. Ако даден институт има печалба, трябва да се определи каква част от нея може да отиде за увеличаване на заплатите. Това не е така просто да се направи. В момента в отделните институти едни и същи хора с едни и същи длъжности (степени, звания) взимат различни заплати. И ако част от тези заплати ще идват от бюджета, тогава ние първо трябва да решим какво да правиме. Моята идея е, че това, което идва от държавния бюджет за хората с еднакви степени, трябва да бъде абсолютно еднакво. Оттам вече тези, които могат да формират собствени приходи, да имат мотив да изкарват повече. Трябва да определим още колко научни сътрудници са нужни в конкретните научни структури. Ако един институт например е спечелил 5 международни проекта, на него му трябват повече научни работници. Тоест, трябва да има механизъм, по който да бъде определен съставът. Трябва решение как да бъде определен приносът на онези, които работят по международни проекти. Необходимо е да бъде решено още какво да бъде съотношението между научните работници и помощния персонал, защото е едно в института по икономика, и друго в животновъдните институти. Всичко това е труден процес, ще ни трябват сигурно три години, за да се смаже механизмът. Но хубавото е, че имаме визия какво трябва да се случи. Оттук натам е въпрос на дискусия и решения.

Като споменахте преди малко за директора на овощарския институт, защо все още се бавят резултатите от конкурсите за директори?

Другата седмица ще ги приключим. Забавянето е по обективни причини. Изборът трябва да бъде извършен от комисия, която се назначава от Управителния съвет на академията. Съветът обаче бе утвърден едва миналата седмица.

Кои участват в УС на академията?

В него има осем човека. Опитах се да предложа на министъра балансирана структура, която той одобри. Представени са институти с различни профили. В УС са директорите на Добруджанския земеделски институт, Института по полски култури в Чирпан, Института по овощарство, Агробиоинститута, Института по хранителни технологии в Пловдив, Института по рибни ресурси във Варна, зам.-директорът на Земеделския институт в Стара Загора и един представител на Института по аграрна икономика. Виждате, че в Управителния съвет има представители на големи и малки институти от различни сектори.

Казахте, че приходите към институтите са видими, но къде човек може да ги види?

Ние вече сме длъжни да ги направим прозрачни, ще бъдем одитирани и директно от Сметната палата. Трябва да показваме приходите в страницата на академията, но тази страница още не е направена. Ще направим обществена поръчка за изработване на сайта и там всеки ще може да види приходите и разходите. Задължени сме за това.