Протестът на овцевъдите може да е справедлив, но е агресия

Как се прави един протест? С организация и мотив. Мотивът в 100% от протестите на фермерите е за пари, а не за принципи, каквата например е гладната стачка на Николай Колев – Босия.

Без организация, обявеният протест може да уплаши само гаргите. Колкото по-солидна е членската маса на една организация, толкова по-сигурен е резултатът. Например, производителите на плодове и зеленчуци засега могат да протестират само с отворени писма и становища, защото организациите им са десетки и всяка от тях с минимална членска маса. Ако се стигне до обявяване на протест, участието на хората може само да убеди министъра, че правилно ги е пренебрегнал. Разбира се при положение, че министърът се води от страха, че трябва да угажда на онези, които ги дават по телевизионните новини. Но в ръцете на Румен Порожанов е министерството с цялата му информационна база, статистики и анализи за всеки бранш от селското стопанство – със загубите, приходите и печалбите му. Нали затова имаме министерство?

В Националната овцевъдна и козевъдна организация (НОКА), която днес протестира край Арбанаси, членуват неизвестен брой фермери, видимо е само, че страницата им във Фейсбук е харесана от 656 души. Но този бранш има още една членска маса – овцете. И 50 човека да са, ако поведат овцете пред себе си, ще стреснат всяка власт. Стадото на зърнопроизводителите, които са далеч по-организирани от овцевъдите и козевъдите, пък са комбайните и тракторите. Те могат да предизвикат и още по-силно земетресение в правителството. Розопроизводителите, които също негодуваха тази година, блокираха пътищата на Подбалкана и така убедиха министъра да им даде de minimis.

Протестите на животновъдите са страшни. Те са като войници, които спят с раницата на гърба, и са готови по всяко време да тръгнат на атака. Преди 5 години животновъдите бяха седнали на пътя за село Труд до Пловдив въпреки многобройната жандармерия, която все пак предотврати посядането върху магистрала „Тракия“. Тогава ги водеше Бойко Синапов. Днес той е съветник на министъра и е против протеста, нищо че е овцевъд. Проблемът е, че народът следва недоволния лидер, защото той е неговият ключ към бюджета на министерството.

Симеон Караколев, лидерът на НОКА, даде на днешния протест и други цветове извън цвета на парите. Той поиска три оставки на важни хора от министерството, и по-големи компенсации за засегнатите от чума стопани на овце и кози. Така протестът придоби по-хуманитарен смисъл. Не се знае емоционално (или не само) коя политическа сила подкрепя той. Но е факт, че изпълнителен директор на НОКА е проф. Иван Станков, бивш служебен земеделски министър и депутат на АБВ. Впрочем, след като свали Бисер Чилингиров от председателското място на Националната овцевъдна асоциация (НОА), Караколев вече веднъж се пробва да организира протест. Дошъл-недошъл на власт, служебният аграрен министър Христо Бозуков трябваше да му дава обяснения. Така е, когато земеделските власти не искат да има Закон за браншовите организации, за да може цивилозано да се обсъждат и решават проблемите.

Вчера УС на ДФЗ гласува да се раздадат над 9 милиона лева на овцевъди и козевъди чрез de minimis. За пострадалите от чумата стопани в Бургаско и Ямболско компенсацията е почти 1,1 млн. лв.

Нека припомним, че когато браншът бе поразен от Син език през 2014 г., министерството го обезщети с 4,6 милиона лева, тоест почти наполовина. Сега чумата е в две области, а тогава Синият език беше навсякъде.

Любопитно е, че говедовъдите не искат оставки заради падналия член 23 от Наредба 3. Членовете на Съюза на говедовъдите в болшинството си са средни и големи стопани, на които им допада техния си член от същата наредба, който изисква да доказват ежегодно минимална млечност на крава от 4000 кг мляко. Те казват: Ние сме на светло, инвестирали сме с кредити във фермите си. Редно е да получим допълнително подпомагане, а онези, които продават на улицата и не плащат данъци, да останат извън схемата.

Овцевъдите са против доказването на 70 литра мляко годишно. Те казват, че мандрите не искат да изкупуват млякото. Сигурно е така – за малките ферми. Защото големите нямат проблем. Защо тогава министерството не намери друг начин да обложи малките? От занаятчите например не се изискват касови апарати – те плащат патентен данък и толкова. И те са доволни, и държавата е доволна.

Днешният протест, който ще продължи и другата седмица, извива ръцете на министъра. Не е въпросът кое е справедливото обезщетение, което трябва да получат овцевъдите, а колко пари има в хазната. Ако Порожанов удовлетвори Караколев, трябва да вземе от парите за пчелари или зеленчукопроизводители, например. Освен това, не е ли изключително лоша практиката земеделските политики да се огъват пред всеки по-масов и медийно популяризиран протест? Къде отиват предварителните разчети за разпределяне на средствата? В кошчето за боклук. Какво става с авторитета на министъра? Пълен срив. Какъв пример се дава за останалите браншове? Зловреден. Овцевъдите ли са най-пренебрегваните в цялата страна? Със сигурност – не.

Още повече, че днес Румен Порожанов заяви пред Нова телевизия, че по изчисления на министерството овцевъдите и козевъдите не търпят загуби. Той поясни, че бюджетът на програма de minimis като цяло е 15 млн. лв. за всички отрасли, а исканията за браншът на дребните преживни са за общо 25 милиона лева.

Историята показва, че нищо, постигнато с агресия, не води до добро. И тук, както при война, лошият мир е по-благодатен от военна победа. По време на война всеки пълководец си мисли, че е в ботушите на Наполеон, но забравя за негово Ватерлоо, пък и за пожара на Москва. Така е и при протестите.