Лютви Местан – майсторът на българския език

Днес лидерът на етническото ДПС даде урок по родна реч в Парламента

Надя Петрова

Днес председателят на „Движението за права и свободи“ Лютви Местан изнесе едноминутен урок пред депутатите по българска граматика. Красивото на тази история е, че накрая на словото му всички депутати изръкопляскаха. Което е добре – когато някой е майстор в нещо, просто му сваляш шапка, вместо да го мразиш. Впрочем, урокът на Местан е образователен за повечето българи, защото е за една особеност в степенуването на прилагателните, която е масово неизвестна. А ето и повода:

Докато се изказваше в пленарна зала, Местан употреби прилагателното „реторически“ и в същото време бе поправен от глас в залата, който извика: „Не, реторичен!“. Председателят на ДПС веднага насочи вниманието си към тази намеса и така започна урока му.

“Въпросът е реторичеСКИ“, натърти Местан и продължи. „Когато г-н Цветков започне да ме учи дали въпросът е “реториЧЕН”  или “реторичеСКИ”, става много интересно. Разликата между “реторичен” и “реторически” е  разликата между качествените и относителни прилагателни в българския език. Относителните прилагателни, за разлика от качествените, не се степенуват. Един въпрос, ако е реторически, той е реторически – не може да бъде по-реторически или най-реторически. И когато едно прилагателно не може да се степенува, то е на “ически”. Ако може да се степенува, е на “ичен”. Например, един футболист може да бъде техничен, по-техничен и най-техничен. Но един университет, ако е технически, той не може да бъде по-технически, а трети – най-технически.”

Биографичните данни на Лютви Местан сочат, че той е завършил „Българска филология“ във Великотърновския университет. След това е преподавал литература и български език в училища в село Угърчин и в Момчилград. Спомени на директорката на училището в Угърчин – Мария Щрегарска, разказани пред в. „Преса“, са свързани с преподавателя Владимир Зидаров. „Учениците го следваха като патета“, казва тя, за да илюстрира колко са го харесвали.

Впрочем Местан има три имена – това, с което го знаем сега. Владимир Зидаров е бил кръстен по време на възродителния процес. А третото му име е само лично – на сътрудника на Трето управление на Държавна сигурност през 1979-1981 г. – Павел.

Потеклото на Местан изобщо не предполага, че той ще се изкачи до днешната водеща позиция в държавата. Роден е в малко кърджалийско село преди 52 години и половина, в семейство, чиито основен поминък бил отглеждането на тютюн. Не може да не е вярно, че е бил ученолюбив, а също така и дълбоко емоционален – познава и цитира българската литература като човек, който е преживял творбите, докато ги е чел. Освен това научаването на правилата на българския език говори за ясен и силен интелект. Защото едно е да се вдъхновяваш от романите и поезията, а съвсем друго е вникнеш в техниката на граматиката. Ориентирането му към политиката пък показва амбиции за власт. Данните за него сочат, че е почитател на Ницше. За Местан се знае, че през 1991 г. е бил от създателите на СДС в родния си край. Вероятно на участието си в политическата формация дължи назначението си за шеф на общинския отдел „Образование и култура“ в Момчилград, а после и за заместник-кмет.

Твърди се, че Лютви Местан дължи израстването си в политиката на своя тъст Хасан Али, който е бил фактор в ДПС и депутат. Дъщеря на Хасан Али е Ширин Местан, която е завършила в Пловдив английска филология. Първият брак на Ширин е с руснака Игор, от когото има син. А първият брак на Лютви е с Нурсен – дъщеря на ръководител на БКП в Момчилград. Нурсен заминава да живее в Турция, Ширин пък се развежда с Игор. И така … политическата кариера на Лютви Местан поема по пътя, който води към магистралата. През 1997 г. той за първи път влиза в Народното събрание като депутат.

Интересно изследване на познаването на българския език сред депутатите, проведено преди години, поставило Лютви Местан сред първата тройка. И ако тогава то не е добило популярност, днес урокът на Местан за степенуването на прилагателните, го припомня.

Забавно е да си представим как Местан преценя депутатите, когато се изказват пред микрофона. И какъв фактор в преценката му е правилното боравене със словото. Мога само да предполагам, че главният прокурор Сотир Цацаров стои досто високо в скалата на председателя на ДПС, защото Цацаров е владетел на словото. Той го притежава, упражнява и прави сложни конфигурации с него по начин, недостижим за огромното мнозинство от публично известните хора. За Лютви Местан може да се каже същото.

Съвсем друг въпрос са целите, които преследва Лютви Местан – майсторът на българския език. Тук въпросът опира до политика, а не до романи. До амбиции, а не до поезия. До манипулации, а не до разкази. Словото е оръжие, не е цел. А който го владее просто стига по по-пряк път към  мястото, където иска да отиде.