Огнян Златев: При оранжериите приходите и разходите са 0 : 0

Имам две искания към държавата: да ни покрива акциза на природния газ и да ни позволи да се възползваме от програмите за трудова заетост

Оранжериите са заводите на земеделието. Но комфортно ли се чувстват тези индустриалци – оранжерийните производители? Те влагат няколко или десетки милиона лева, за да се занимават в оранжерийно производство. След това продължават да харчат стотици хиляди за технологични разходи. В един момент обаче под чертата трябва да остане някакво число печалба, иначе всичко отива по дяволите.

„Колко печелите, г-н Златев“ – зададохме възможно най-нахалния за бизнеса въпрос на Огнян Златев. Съименникът на председателя на ЕК у нас управлява 27 дка новопостроени оранжерии край пазарджишкото село Ветрен дол. Те са на фирма „Елитагро“ООД. Директно или не, същият въпрос отправиха тази седмица точно преди Агро Пловдив експерти от екипа на Министерството на земеделието, храните и горите. Те бяха изпратени лично от министър Румен Порожанов, който поиска да е напълно наясно с приходите и разходите в оранжерийното производство, за да може обективно да определи размера на обвързаното подпомагане за оранжерии. За проучването бяха избрани четири отопляеми оранжерийни комплекса, единият от които във Ветрен дол.

Особености на оранжериите във Ветрен Дол

Оранжериите във Ветрен дол са построени на два етапа с финансовата подкрепа на Програмата за развитие на селските райони. През 2011 г. е приключил първият проект, през 2017 г. – вторият. Финансирането не е 100%, има самоучастие, за което е теглен банков кредит, който още се изплаща. Резултатът е 27 дка високи оранжерии с полиетилен и проветрители на покрива, оборудвани с капково напояване и електронни системи за контрол на средата. Оранжериите се отопляват комбинирано – с природен газ и с пелети. Газопроводът е прекаран специално за комплекса от Септември.

В оранжериите на „Елитагро“ се получават две или три реколти годишно от краставици и домати.

Разходите

„Истината е, че към средата на август, ситуацията е лоша. Като сложим амортизационните отчисления, фирмата е на загуба“, обясни счетоводителката Цветана Мукленова. За седем месеца амортизационните отчисления са в размер на 149 000 лева и точно заради тях дружеството е на загуба. Но разчитаме, че с приходите оттук нататък тези отчисления ще се редуцират и в края на годината все пак ще отчетем малка печалба.“

„Резултатът е 0 : 0“, обобщи Огнян Златев.

До момента в оранжериите са отгледани две реколти – на краставици и домати. Общият добив от краставици, които вече са на приключване, е 280 тона. От домати 80 тона. Дотук разходите за отглеждане на краставици, чиято беритба е започнала от края на февруари, са 335 027 лева. За доматите са изразходени 96 715 лева, тъй като са заложени по-късно при по-топло време.

При разходите най-голямото перо е цената на енергията. „През зимата всеки месец плащам по 100 хил. лв. за газ. Отделно от това цената на торовете и продуктите за растителна защита непрекъснато се увеличава – с малко, но расте. Пестицидите поскъпнаха тази година с около 3 на сто. Имам 23-ма служители, за които няма целогодишно работа, но ги държа тук  и плащам заплати, за да не ги загубя. Към банката всеки месец превеждам 36 хил. лв.“, изброи Златев.

Счетоводителката уточни, че главницата на кредита не влиза в графата на разходите. Там се описват само лихвите, които годишно са над 20 хил. лв.

Експертите на МЗХГ не са приели като разход цената на картонените кашони – 0,90 лв. за 10 кг и 0,65 лв. за 5 кг. Те са изработени с индивидуална поръчка и на тях е изписано името на фирмата, селото и телефон за връзка.

Приходи

Тази година средната цена на краставиците е била 0,75 лева без ДДС от оранжерията и 0,61 лв. без ДДС на доматите. На пазара на дребно стоката е 2-3 пъти по-скъпа. „В оранжериите на „Елитагро“ се отглеждат най-вкусните розови домати в страната. Твърдя го и е точно така“ – каза Златев.

Продукцията се продава изцяло на пазар „Дружба“ в столицата.

Оранжериите си нямат майка

Защо държавата покрива акциза за газьола на земеделци и животновъди, а не иска да поеме и акциза на природния газ, пита Огнян Златев. Защо е за едни майка, а за нас мащеха? Повечето големи оранжерийни комплекси се отопляват с природен газ, а според съдружника акцизът представлява 40 на сто в крайната цена на газа, който на всичкото отгоре зависи и от доставчика. Природният газ се използва и в сушилни, каквито имат земеделски производители като оризарите. Те също биха се възползвали от държавната помощ.

„Искаме държавата да признае оранжерийното производство като индустриално, за да можем да се възползваме от програмите за създаване на заетост“, продължи оранжерийният производител. Той е проучил, че някои от тези програми покриват транспортните разходи за прииждащи от други населени места работници. Преди години Златев е опитал да наеме работници, на които държавата е изплащала работна заплата с цел да се опита да създаде трудови навици на безработни и впоследствие те да се установят на постоянно място. Но тази програма според него въобще не е тръгнала, въпреки, че е създала голям интерес сред работодателите.

Работната ръка – драматичен дефицит

В момента у нас най-голямата липса, която тегли бизнеса назад, е на работници, твърди Златев. Години са му били нужни, за да създаде екипа си от 23-ма човека, от които е доволен. Иска да назначи още 5-6 души, но не може да ги намери.

Всеки ден микробуси на фирмата превозват насам и обратно работници от други общини и дори области. Разходите за транспорт не са толкова страшни, колкото ужасно би било ако в оранжериите няма кой да работи.

Преди това и утре

„Когато реших да се занимавам с това производство, започнах да търся място, където да построя оранжериите. След много проучвания се спрях на Ветрен дол, въпреки че съм от София. Харесах мястото по две причини. Първо, земята беше на поносима цена, защото тук беше тресавище. Второ, селото ненапразно се нарича Ветрен дол. Непрекъснато играе лек ветрец, а щом го има, значи слани не падат. После направихме с европейски средства модерни оранжерии. Трудно е, защото се борим с конкуренцията от Гърция, Македония и Турция, а напоследък и от Албания и Полша. Имаме проблем с препаратите за растителна защита, защото, не знам как ги пакетират, но в повечето случаи не действат. Ако решим да увеличим дозата, не сме наясно дали няма да си причиним вреди по растенията. Много е трудно и с постоянното увеличение на цената на газа. Непрекъснато сме на ръба, каквото и да си мислят в земеделското министерство. Тази година получихме 40 000 лв. обвързано подпомагане за нашия комплекс, с които покрихме някои неотложни разходи. Не знам как ще е догодина“, пита се Огнян Златев.

Как ще е догодина се разбра на 1 август, когато от МЗХГ изпратиха нотификацията за обвързаното подпомагане за плодове и зеленчуци на браншовите организации. От Българската асоциация на производителите на оранжерийна продукция бяха изненадани да научат, че бюджетът им е отрязан от 7 878 017 лв. на 6 657 572 лв. Причината: според министерството разходите за оранжерийно производство са сравнително ниски и браншът печели твърде добре, за да получава 7,8 млн. лв. субсидии.