САРА: Кравефермите се променят от семейни към корпоративни, селските райони страдат

В ЕС млякото се изкупува според качеството и дори според цената на фуражите, у нас продължава да се плаща на количество

Броят на животните пада, а вносът на сурово мляко расте

С 19 300 са намалели млечните крави през 2017 г. Спадът ще продължи и през тази година като се очаква националното млечно стадо да остане около 255 хил. броя. Въпреки стабилизирането на цените на млякото през 2017 г., броят на млечните крави намалява, като основната причина е настоящата нерентабилност на малките и средни стопанства с до 100-150 животни, които не успяват да увеличат продуктивността си, за да увеличат приходите и да намалят разходите, за да съхранят доходността си, съобщи ас. Васил Стойчев на форума на Центъра за икономически анализи в селското стопанство (САРА), който се проведе на 29 октомври.

„Очакваме спада при млечното стадо да продължи с по-бавен темп и към 2022 г. млечните крави да са малко над 240 000 глави. Това развитие ще окаже влияние и на общия брой на говедата, които очакваме да намалеят до 500 хил. глави“, посочи данни от базовия сценарий за развитие на животновъдството Стойчев.

Най-песимистичната прогноза е до четири години млечните крави да се стопят до 220 хиляди.

Доколко ще падне броят на животните зависи и от това докъде ще стигне натиска на Българската агенция по безопасност на храните относно контрола на млякото. По данни на БАБХ към март 2018 г. от фермите с 10 до 50 млечни крави 1755 стопанства произвеждат мляко, неотговарящо на стандартите. От тях 50 ферми са прекратили дейността си или са продали животните, а 2 ферми са променили предназначението си (БАБХ, 2018).

Васил Стойчев констатира позитивно преструктуриране и концентриране на млечните крави. Негативи от това са, че фамилният тип млечно животновъдство се трансформира в корпоративен, което е свързано с неблагоприятни последици върху заетостта, доходите, състоянието и жизнеността на селските райони.

При производството и изкупуването на мляко от мандрите и млекоизкупвачите се наблюдават разнопосочни тенденции. Отчита се нарастване на изкупеното от преработвателите мляко в България с 11,8% през 2017 г., с което сме водещи в ЕС. Постигнатите равнища при изкупуване на сурово краве мляко от преработвателите през 2017 – около 560 хил.т., ще се задържат и през следващите години, увеличение не се очаква.

Проблем за българския млечен пазар остава

липсата на категоризация на кравето мляко според качеството

(разбирано като съдържание на млечни мазнини и протеини), докато в старите страни членки има приети две или три качества. „В Белгия и Великобритания например изкупната цена не зависи само от млечните мазнини и протеини, но се отчита и цената на фуражите“, поясни по-късно в кулоарите Стойчев. „В другите държави асоциациите се занимават с едно основно нещо и то е да събират информация и да доказват колко струва литър мляко по себестойност. В последните години за повечето държави във Западна Европа себестойността е около или даже над изкупните цени.“

В България цените се определят според това дали млякото отговаря или не отговаря на стандартите за качество на ЕС и според търсенето от преработвателите в областта, където се произвежда.

Съществува значителна

асиметрия между цената на суровото мляко и на преработените млечни продукти

(краве кашкавал), измерена на -0,92. Това означава, че цената на млякото и на млечните продукти вървят асиметрично, като цените на млечните продукти растат в много по-бърза степен и сила, отколкото цените на суровото мляко. Именно тази асиметрия се превръща в основна опасност пред млечните стопанства. От САРА очакват  средните изкупни цени на суровото краве мляко за 2018 г. да са в интервала около 0,58 -0,60 лв./л, докато през 2017 г. те са били на нива от 0,59 лв./л.

По данни на Агростатистика към МЗХГ, броят на млекопреработвателите предприятия се запазва почти непроменен през 2016 година (213 броя), но се увеличават дружествата регистрирани по търговския закон (172), за сметка на едноличните търговци и други. Търговските дружества преработват основната част от изкупеното мляко (95%), т.е. всяко от предприятията преработва средно 2,8 хил.т. българско краве мляко на година. Това обуславя по-високите разходи за преработка при повечето млекопреработватели, тъй като при тези обеми те работят с по-ниско натоварване или сезонно. За сравнение, две от най-големите млечни кооперативи в Европа – Arla и FrieslandCampina, годишно преработват по около 13 млн.т. сурово мляко.

От 2016 г. и нататък

нараства потреблението на сурово краве мляко от внос за преработка,

което се превръща във водещо импортно количество млечна суровина, надминаваща сухото мляко, което доминираше през последното десетилетие. Сурово мляко се внася не само от държави в региона, като Румъния, Унгария, но и от Холандия и Италия,където има борси за излишъци от сурово мляко. Цените (spot prices) са по-ниски от средните, както за ЕС-28, така и за съответните държави. Те действат като ограничение пред нарастването на изкупните цени на суровото мляко у нас.

Палмовите мазнини ще продължат да се използват, доколкото в по-ниския сегмент има потребители, за които определяща е цената, като средното количество палмова мазнина, която се очаква да се използва в млечната индустрия годишно между 2018-2022 година ще остане около 12 хил.т.

България е нетен вносител на мляко и млечни продукти

в количествено отношение, което се дължи на недостига на млечна суровина в страната. Около 27% от вътрешното потребление на млечен протеин в страната се осигурява от внос. През последните години в страната се увеличава вносът не само на млечни суровини, но и на млечни продукти, като особено голямо увеличение се наблюдава при вноса на различни видове кашкавали. За периода 2018-2022 год., вносът на различни кашкавали се очаква да бъде около 11,5 хил.т, като за периода 2013-2017 г., този внос е бил 10,5 хил.т. Вносът на масло също ще се увеличи от 7,5 хил.т. през периода 2013-2017 г. на 8 хил.т. между 2018-2022 г. От 2007 г. насам страната има отрицателно салдо и в стойностно изражение при млечните продукти, като тази тенденция ще се усилва в бъдеще заради очакванията за постепенно намаление на износа на млечни продукти от краве мляко.