Аграрен доклад 2018: Почти 12 млн. дка са заети с пшеница, 843 хил. с овощни

Растеж по почти всички показатели, минус при чуждите инвестиции

Аграрен доклад 2018 г., който обсъжда данните за 2017-а, отчита растеж при почти всички важни показатели в селското стопанство. Увеличава се броят на земеделските стопани, на използваната земя, на брутната добавена стойност. Повече са работниците в земеделието. Ръст има и при всеки един от секторите, като минимален минус е отчетен при говедовъдство, овцевъдството и козевъдство. На минус са и чуждестранните инвеститори. 

Аграрният доклад бе одобрен на последното заседание на Министерския съвет на 21 ноември и два дни по-късно бе публикуван на страницата на земеделското министерство. 

По данни на обобщението за миналата година се вижда, че най-много площи заема пшеницата – 11 977 680 дка, пресните зеленчуци са върху 333 120 дка, оранжериите – 15 200 дка, овощните 843 200 дка, лозята – чиста култура са върху 532 510 дка, тютюнът 105 060 дка. Общо трайните насаждения заемат 1 480 940 дка.

Използвана и необработвана земеделска земя

В доклада се посочва, че използваната земеделска площ – ИЗП /тя включва обработваемата земя, трайните насаждения, разсадници, постоянно затревените площи и семейните градини/ през 2017 г. е 5 029 529 ха или 45,3% от територията на страната, като се увеличава с 0,2% спрямо предходната година. Обработваемата земя, в която участват площите включени в сеитбообращение, временните ливади с житни и бобови треви, угарите и оранжериите е намаляла незначително (с 0,2%) спрямо предходната година до 3 473 825 ха, което представлява 69,1% от използваната земеделска площ.

Овощните насаждения през 2017 г. представляват 1,1% от ИЗП на страната, като площите, заети с тях, са с 8,6% повече спрямо предходната година. Лозя – чиста култура, през 2017 г. има върху 53 251 ха, което е увеличение с 1,4% спрямо 2016 г. Делът на лозята от ИЗП на страната е 1,7%.

Необработваните земи са 194 873 ха. Тук има изоставени трайни насаждения и обработваема земя. Тези земи не са използвани за земеделско производство повече от пет години и експлоатационното им възстановяване е възможно с минимални средства. През 2017 г. необработваните земи заемат около 1,8% от площта на страната, като се увеличават с 0,9% в сравнение с предходната година. 

10 816 дка са престанали да бъдат земеделска земя през 2017 г. предимно заради промяна на предназначението на земята, но също така и заради нарушени терени за рекултивация /716,5 дка/.

За стопанската 2017/2018 година са изготвени 3 541 споразумения за създаване на масиви за уедрено ползване на земеделските земи или разпределения на масивите за ползване, за имоти с начин на трайно ползване – „ниви“, които обхващат площ от 26 156 173 дка, а за имоти с начин на трайно ползване – „пасища, мери и ливади“ 589 броя за 260 671 дка.

Стойността на произведената продукция през 2017 г. е 8,2 млрд. лв.

По предварителни данни, стойността на крайната продукция от селското стопанство (стойност на продукцията след приспадане на вътрешните обороти) по базисни цени (цени с включени субсидии по продукти) за 2017 г. възлиза на 8 239,8 млн. лева. Тя нараства с 5,2% (с 409,5 млн. лева) спрямо предходната година.

При крайната продукция най-голям е относителният дял на продукцията от растениевъдството – 67,6%. За 2017 г. относителният дял на продукцията от животновъдството е 24,0%, на селскостопанските услуги – 5,6% и на продукцията от неотделимите неселскостопански второстепенни дейности – 2,8%.

С най-голям дял в стойността на крайната продукцията от отрасъла остават зърнените и маслодайните култури. Двете групи култури заедно (съответно зърнените – на стойност 2 437,8 млн. лева и маслодайните – 1 489,9 млн. лева) формират около половината (47,7%) от стойността на продукцията от отрасъл Селско стопанство през 2017 г. Най-голям принос за формирането на крайната продукция от отрасъла през 2017 г. имат следните растениевъдни продукти:

Мека пшеница – дял от 18,7% с 1 538,2 млн. лева. Стойността на продукцията нараства със 7,3% спрямо предходната година, в резултат на увеличение както на производството, така и на цените. 

Слънчоглед – дял от 14,1% с 1 161,7 млн. лева. При слънчогледа е реализиран ръст на физическия обем с 14,1% и същевременно спад от 16,2% на цените, което обуславя намалението в стойността на продукцията с 4,4% спрямо предходната година.

Царевица за зърно – дял от 8,2% с 672,0 млн. лева. При царевицата за зърно е налице нарастване на стойността на крайната продукция с 6,4% спрямо предходната година, вследствие на значителния ръст на продукцията (с 13,6%), при понижени цени с 6,4%. 

Рапица и репица – дял от 3,8% с 315,5 млн. лева (намаление с 3,2% спрямо предходната година). При незначително намаление на цените с 0,2% изменението на стойността на крайната продукция от рапица и репица през 2017 г. следва темпа на намаление (с 2,9%) на физическия обем. 

Тютюн – дял от 1,8% със 151,3 млн. лева (спад от 3,9%) При тютюна и през 2017 г. продължава тенденцията на намаление на стойността на крайната продукция, повлияна от продължаващото свиване на производството през последните години. На годишна база физическият обем се свива с 9,3%, което се компенсира до известна степен от ръста на цените и оказаната подкрепа по схемата за преходна национална помощ за тютюн.

През 2017 г. сектор Плодове и зеленчуци (в т. ч. картофопроизводство и лозя) създава продукция на стойност 889,7 млн. лева, с 18,1% повече спрямо предходната година. Секторът формира дял от 10,8% в стойността на крайната продукция. Производството на зеленчуци е в размер на 463,0 млн. лева (дял от 5,6% в стойността на крайната продукция), а на плодове – в размер на 426,7 млн. лева (дял от 5,2%).

При зеленчуците е налице увеличение на физическия обем на продукцията, съпроводено от ръст на цените (с изключение на цените на картофите), което води до ръст на стойността на продукцията от 25 17,2% спрямо предходната година.

Крайната продукция от подсектор Плодове нараства с 19,1% в стойностно изражение като резултат основно от увеличеното производство (при регистрирани по-ниски цени за почти всички плодове с изключение на виненото грозде).

Крайната продукция от подотрасъл Животновъдство за 2017 г. е в размер на 1 978,7 млн. лева. Налице е нарастване с 2,2% в стойностно изражение спрямо предходната година при намаление на обема на производството с 1,8% и увеличение на цените общо за подотрасъла с 4%. Направленията от животновъдния подотрасъл, които имат най-голям принос в общата стойност на крайната продукция от отрасъл Селско стопанство през 2017 г., са: 

– Производство на мляко – дял от 8,3% с 681,6 млн. лева; При производството на мляко се наблюдава годишно увеличение с 4,1%, което е повлияно от ръст на цените с 11,3% при намаление на обема на продукцията с 6,5%. 

– Говедовъдство – дял от 3,1% с 257,2 млн. лева (спад от 5,9%); 

– Свиневъдство – дял от 3,6% с 293,5 млн. лева (ръст от 0,6%); 

– Птици – дял от 3,6% с 297,8 млн. лева (ръст от 3,4%); 

– Овцевъдство и козевъдство – дял от 2,4% с 200,4 млн. лева (спад от 3,8%); 

– Производство на яйца – дял от 2,1% със 172,1 млн. лева (ръст от 12,0%).

Работници, заплати, инвестиции

В сектор селско, горско стопанство и риболов се отчита увеличение на броя на заетите лица с 8,5%, до 221,0 хиляди, което води до нарастване на относителния дял на сектора в структурата на заетостта по икономически дейности до 7% (при 6,8% през 2016 г.). 

По предварителни данни на НСИ, през 2017 г. средната годишна работна заплата на наетите по трудово и служебно правоотношение е 12 725 лева, което е с 1 346 лева или 11,8% над нивото от предходната година. В сектор селско, горско и рибно стопанство годишното увеличение е с 11,1%, до средно 10 287 лева за 2017 г.

Нетните чуждестранни инвестиции в селското, горско и рибно стопанство през годината са отрицателна величина (-1 млн. евро).