Не се прогнозира ръст на оранжерийното производство – твърде скъпо е

През 2017 г. доматите достигнаха 5-годишен връх на производство, продукцията от краставици намаля с 31%, посочват в доклад от САРА

Не може да се прогнозира в средносрочен план ръст на българското оранжерийно производство заради значителния размер на средствата, необходими за изграждане на стъклени оранжерии, както и сравнително високите производствени разходи. По прогнозни данни производството на домати ще се движи между 57-58 хил. тона, на краставици – между 54-56 хил. тона, а на пипер – малко над 3 хил. тона годишно, съобщават в доклад за състоянието на зеленчукопроизводството у нас доц. Божидар Иванов и д-р Даниела Димитрова от Центъра на икономически анализи в селското стопанство (САРА). 

В периода 2013-2017 г. относителният дял на произведената в оранжериите продукция в общото количество на продукцията от зеленчуци варира между 12% и 17%.

През 2017 г. основен дял в оранжерийното производство в страната заемат доматите – близо 55%, които през миналата година са достигнали своя 5-годишен връх от 56,2 хил. тона.

Противоположна е ситуацията при краставиците. Производственият обем спадна до 39,2 хил. тона, което е с 31% по-малко от произведеното количество през 2016 г. Наблюдават се съществени колебания в обема на произвежданата продукция от оранжерийни краставици по години, което може да се обясни с конюнктурните изменения, както на вътрешния пазар, така и като цяло за ЕС, където българското производство заема сравнително по-голям дял.

Производството на оранжериен пипер за втора поредна година отбеляза намаление, като количеството на произведената продукция – 2,2 хил. тона, представлява 4,4% от общото производство на пипер в страната.

В структурата на общата оранжерийна площ по-голяма част заемат полиетиленовите оранжерии – 589 ха. Площта на стъклените оранжерийни комплекси е почти двойно по-малка – 377 ха.

Значителният размер на инвестициите, необходими за стартиране на бизнеса, в съчетание с високия риск за тяхната възвръщаемост ограничават предприемаческите интереси в тази насока. Голямата част от съоръженията са остарели, което, освен че не позволява разгръщане на производствената дейност в по-големи мащаби, създава известна несигурност относно стабилността на произвежданите количества през годините. Реализацията на продукцията е друг съществен проблем в пряка връзка с маломерността на производствените единици.