Ангел Вукодинов откровено за субсидиарността, Сульо и Пульо, и аутсорсването

В дните на Агро семинара на Националната асоциация на зърнопроизводителите /НАЗ/ в една от паузите в коридора пред залата Ангел Вукодинов в най-свободен стил сподели впечатленията си от европейската и българската политика в земеделието. Зърнопроизводителят и председател на НАЗ преди години неусетно преминаваше от тема в тема. И така засегна три от най-болезнените проблеми в днешното време – нечестното разпределение на субсидиите в ЕС; опасенията от така наречената субсидиарност, тоест самостоятелност на държавите сами да решават как да разпределят евросредствата; и немърливото отношение на нашите власти към приемането на Закона за браншовите организации и земеделската камара. Записът на разговора улегна повече от две седмици, но в тези последни дни на годината, когато е време за обобщения, дойде моментът да го представим. От първо лице и почти едно към едно: 

За разпределянето на субсидиите в ЕС

„Подпомагането на земеделието е едно изкривяване на пазара на ЕС. Но то не е само в ЕС, има го и в азиатската и в американската част на света. Русия и Украйна неслучайно се превърнаха в лидери на зърнопроизводството, защото имат сериозно явно и неявно подпомагане на сектора. В Русия голямото подпомагане първо идва от собствеността на земята. Там нивите са държавна собственост, която се отдава на символични цени. Второ, там горивата са много по-евтини, а също и свързаните с горивата производства, каквито са торовете. Когато говорим за наема на цената, горивото и торовете, можем да изчислим, че точно тези разходи съставляват към 40-50% от себестойността.

При положение, че в ЕС има правила за подпомагането, ние сме за това то да продължава. Дали помощта ще е повече или по-малко в следващия преходен период не е толкова важно, колкото това дали ще е разпрезделена равно между държавите членки. Без значение дали субсидиите ще са на площ или на продукция. Само че продължават европейските експерти да казват, че в страните от Изтока, разходите за производството са по-ниски и следователно и субсидиите трябва да са по-малки. Аз питам: Кое е по-евтино? Машините ли? Ние ги купуваме от Европа и те идват у нас на по-високи цени заради транспортните разходи. Горивата ли са по-евтини? Ако беше така нямаше да има протести в цялата страна. Българската земя също не е по-евтина като ресурс и като наем, защото при тази конкуренция, особено в конюнктурни райони, цената се вдигна страшно много. Единственото, което остана, е фонд Работна заплата. Заплащането обаче се изравнява и моята прогноза е, че максимум до 5 години нашите заплати ще бъдат на средно европейско, ако не и по-високо равнище. Тогава защо трябва ние да се съгласяваме на по-ниски субсидии? Искаме да сме наравно, ако ще да е нула.

Страх ме е от субсидиарността

 

При българските условия много ме е страх от така наречената субсидиарност в следващата ОСП. Ще я нарека с по-познатата дума – ренационализация. Много ме е страх, защото когато нашият бюрократ и политик започне да решава, обикновено става „майка плаче“. Колкото и да изглеждаме като васална държава, по-добре следващата ОСП да бъде по готови правила. Защото започнем ли да я решаваме тук, ще я изкривим.

За Асоциацията на микрофоните

Още нямаме закон за браншовите организации, а и не се задава такъв в близко бъдеще. Защото никой няма интерес от този закон, освен самите земеделци. Нито държавата, нито браншовиците имат интерес от създаване на силна, законна, легитимна общност. Ние сами не можем да я направим, защото нямаме критерии, нямаме легитимност. Ето, Националната асоциация на зърнопроизводителите е легитимна заради хилядите си членове и начин на взимане на решения. Имаме контакти и с други европейски организации –  за Агро семинара пристигнаха представители на Копа Коджека и на няколко земеделски камари. Обаче имаме и други „асоциации“, създадени на принципа: Ние сме четирима, викаме още трима и един адвокат. Даваме по няколко стотин лева и след един месец, като излезе решението на съда, ние вече ще сме Асоциация на микрофоните, например. И в следващите 20 години ще развяваме байрака, че представляваме Асоциацията на микрофоните. А в министерството ще ни броят като асоциация, защото никой не ни иска финансов отчет и членска маса, обем на производство на членовете, нито какъв процент от сектора представляваме. Затова аз съм песимист, защото никой няма интерес от закона за браншовите организации и земеделска камара. 

Бюрократите и няколко работодателски организации и масонски ложи не искат такъв закон, защото ще вземем от тяхната черга. Дребните земеделци и организациите, които са един файтон хора, също не искат, защото в този момент ще изчезнат. Част от асоциациите, които се занимават най-вече с консултантска дейност и печелят, и те не искат, защото няма да могат да си намерят място по закона. Затова, за съжаление, не виждам скоро да имаме закон за браншовите организации.

А министерството има интерес от този закон, защото ако го има, министърът няма да е длъжен да се среща със Сульо и Пульо, казано на български. Министерството ще аутсорсне част от задачите си към браншовите организации, което наистина ще е правилно. В това има резон. Ние земеделците сме конкуренти един с друг. Ако друг зърнопроизводител, който може иначе да ми е приятел, ми посегне на нивите и бизнеса, няма да си затворя очите. Искам да кажа, че ако някой започне да работи извън законите, аз ще съм първият, който ще каже: Байчо, спри, защото ми влизаш в бизнеса с нелегални начини! Затова ако като браншова организация ни дадат част от правата, ние ще бъдем по-бързи и по-ефективни от коя да е държавна служба.

Бях в Испания преди няколко години. Това прословуто чертаене на имоти, което го има у нас, там напълно отсъства. В Испания чертае само асоциацията, в която членуваш. Членството е по желание. Ако никъде не участваш, банката, чиито услуги ползваш, с радост чертае вместо теб.

А ние тук сме от ден на ден по-добре, от година на година по-зле.