С какво ще запомним 2018 г.? Протестите въртяха земеделското министерство на пръста си

С какво ще запомним земеделската 2018 година? Със силната енергия за протести, с многото говорене за следващата ОСП, с необичайния климат и с абсолютния срив на доверието към Агенцията по храните. Ще я запомним с трагедията от избитите овце и кози в Странджа заради чумата. С птичия грип, който порази бизнеса на птицевъди от всякакъв мащаб. С пробива на Африканската чума по свинете, която току изчезне, току се появи. 2018 година показа още, че държавата със сигурност намества механизмите си така, че да изсветли аграрния бизнес. Това пък означава, че малките ферми наистина са напът да изчезнат. Селската идилия, че можеш да имаш 5 крави или 30 овце, и да издържаш семейството си, се превръща в дим. И с 5 декара със зеленчуци или овощна градина вече също не може. 

И тази година бе нулева за така очаквания Закон за браншовите организации и земеделската камара. Остана нулева и за Закона за градушките, който пък ще е на старта на 2019-а. Някои фермери си отдъхнаха, че недобре направеният Закон за изкуствено създадените условия с цел привличане на повече субсидии не бе износен и роден. 

Имаше и оставки, но кой ли се вълнува от това, освен освободените.

Протести, протести  

2018 г. започна с протести на овцевъди, които в края на предишната година се оказаха без обвързана подкрепа, защото не представиха фактури за изкупеното мляко.

На 15 март Националната асоциация на зърнопроизводителите проведе извънредно заседание заради законопроекта за горивата, внесен от депутата Емил Димитров. Браншът се върна в 2016 г., в която от януари докъм Коледа влизаше от рунд в рунд в битка с финансовия министър Владислав Горанов – отново заради горивата. И накрая спечели, но преди това мина през национален протест. Затова без много бавене още на 26 март НАЗ обяви готовност за протест на 3 април. И всички омекнаха – и Бойко Борисов, и Ревизоро. 

На 18 май Българска асоциация Биопродукти обяви готовност за протест в първите дни на юни и то пред очите на земеделските министри от ЕС заради забавени плащания по мерки 11 и 214. Румен Порожанов отговори с обещание за плащане между 1 и 10 юни и в интерес на истината си го спази – фондът изплати субсидиите на 8 юни. 

На 19 май без да имат браншова асоциация, без синдикати, без комитети и т.н. розопроизводителите блокираха пътищата из Стара планина заради ниските изкупни цени, които се бяха сринали до 1,40 лева при обичайни между 3 и 5 лева. Министър Порожанов още рано сутринта хвана пътя към Карлово. Отиде при протеста, опита се да говори, не успя и се върна при кмета на Карлово. Час по-късно обяви, че фондът ще плати като компенсации de minimis. Протестът на розопроизводителите изкара наяве пълния хаос в бранша и в продажбите на розово масло, и веднага в дневния ред на министерството влезе създаването на Закон за маслодайната роза.

Две седмици по-късно – на 5 юни, подпалиха и производителите на череши от Старозагорско – продукцията им оставаше неизкупена. Там пожарът отиде да гаси зам.-министър Цветан Димитров. Помогна му най-големият преработвател у нас – Микеле Санторели, който обеща да изкупи два пъти повече череши.

Но като че ли всички тези недоволства бяха генерална репетиция за големия протест на овцевъдите в разгара на лятото. Дали защото бе организиран по време на Чумата по дребни преживни, дали заради снимката на разплаканата баба Дора, гушнала козичката си, дали защото и БСП се намеси, дали заради поисканата от Корнелия Нинова оставка на Порожанов и на Борисов, дали защото Симеон Караколев се оказа истински лидер, дали заради окаяното от десетилетия състояние на овцевъдството … този протест наистина уплаши властта. Уплаши, уплаши …, но директорът на БАБХ д-р Дамян Илиев все пак оцеля. 

Протестът взе главите на зам.-министър Димитров и на Златка Възелова, Бойко Синапов бе освободен като съветник на министъра. Но това бе само кървавата част от исканията. Симеон Караколев пожела 20 лева de minimis за овце и кози и 40 лева – за пострадалите от чума. 

Министър Порожанов първо реагира лекомислено. На 12 юли, точно преди първия протест на овцевъдите, той свика УС на ДФЗ и бяха гласувани 7 лв.  de minimis за всички овце и кози, и 25 лв. за тези от засегнатите от болестта райони.

На 18 юли, денят на втория протест, проведен този път в София, УС на ДФЗ увеличи помощта за седемте общини с чума до 47 лева за животно, а за останалите животни – до 15 лева. В същия ден поисканите от овцевъдите министерски оставки бяха получени.

На следващия ден и БАБХ обяви, че ще плати 61 хиляди лв. компенсации за засегнати животни в две села. В същия ден бе създаден и Национален кризисен щаб срещу 3 болести – две чуми – Африканската по свинете и другата по дребните преживни, и срещу птичия грип. На 19 юли дори и президентът Радев се изказа за животновъдните вълнения: „“Оставките няма значение за стопаните от Странджа“, коментира той три дни след като Корнения Нинова с присъщия й патос поиска да падне правителството.

На другия ден помощта за овцете и козите от 7-те общини стана 55 лева и така убедително надхвърли поисканата от НОКА субсидия.    

На 24 юли браншовици от животновъдството дадоха пресконференция, за да се възмутят от НОКА /Национална овцевъдна и козевъдна асоциация/ и Симеон Караколев. „Този човек няма нито образование, нито животни, нито морал“, каза Мария Степанчева, председател на биволовъдите. Димитър Зоров пък обяви, че НОКА се захранва с около 1 милион лева годишно – 650 хиляди от държавата и 350 хиляди от членския внос. Отговорът на асоциацията не закъсня: „При нас членуват 1750 животновъди с 230 000 животни“, отговори съпредседателят Янка Попова. Ако това е вярно /но може баш и да не е/, след НАЗ тази асоциация е най-голямата в страната.

В началото на август Българската асоциация на производителите на оранжерийна продукция /БАПОП/ изпрати до министерството писмо с предупреждение за протест. Причината: орязан с 1,2 млн. лв. бюджет за обвързаното подпомагане. 

На 8 август доверието към БАБХ, което беше паднало под нулата заради чумата в Странджа, съвсем се загроби. Някаква си фирма еднодневка, създадена от програмист и общинар в София, спечели обществена поръчка за доставка на препарати за диагностика на Чума по дребни преживни на стойност над 300 хил. лв. И овцевъдите от Ямболско веднага се събраха на протест. Два дни по-късно, когато скандалът набъбна като гнойна пъпка Бойко Борисов се изказа сурово по темата, а д-р Илиев обяви на извънредна пресконференция, че анулира обществената поръчка. 

След почти три месеца дрямка, на 2 ноември духът на бунта си разтърка очите и нададе боен вик: Протест! Този път той бе от устата на патичарите, които се бяха събрали на извънредно общо събрание в читалището на Раковски. Мерките на Агенцията по храните срещу инфлуенцата, действията й, караха браншът да предчувства края си. В залата се казаха неща, от които случайният присъстващ би си помислил, че всеки момент държавата ще се разпадне, ако БАБХ е сред колелцата, които я държат. На 5 ноември стотици от стопаните на патици се струпаха пред агенцията с плакати и изявления, а горе в кабинета на Дамян Илиев се обсъждаха стратегии. След което агенцията излезе с прессъобщение: Почти 1 милион птици в страната са заразени с инфлуенца, 22 огнища на заразата тлеят в момента. В крайна сметка агенцията не изпълни първоначалното си намерение да затвори частично или напълно птицевъдните обекти в Пловдив, Хасково и Стара Загора. Но пък отправи апел към браншовите организации на птицевъдите за съдействие. Което беше възмутително заради бездействието на държавата за създаването на Закон за браншовите организации. 

На 10 декември бе последният за годината протест. Надигнаха се пчеларите, когато разбраха, че този година ще останат без de minimis. Покрай това искане, те поставиха и още претенции пред властта – директни субсидии за осигуряване на екосистемната услуга по опрашване на растенията, създаване на Консултативен съвет по пчеларство, криминализиране на неправилно провежданата растителна защита, която убива пчелите, финансиране на лабораторни анализи за смъртността на пчелите. Малко бяха протестиращите пчелари, късно се сетиха да викат под прозорците на МЗХГ, разпръснати в десетки организации, и затова и отредената за тях помощ бе наистина нищожна.  

Изводи

Има ли протест – има пари. Колко по-голям е протестът – толкова повече са парите. Появи ли се политическа намеса, състраданието на властта към протестиращите се увеличава и съответно осребрява. Кой печели от това? Печелят най-организираните. Има ли организация, управляващите й свалят шапка. Но кой създава организации? Този, който може да привлече повече членове, които си плащат такси и така покриват организационната дейност на ангажираните да защитят правата на съответния бранш. 

Колкото повече боли, толкова по-единни са протестиращите, дори да не членуват в организация. Пример: розопроизводителите. 

Какъв е изводът? Без Закон за браншовите организации средствата – субсидии и държавни помощи, се раздават на принципа „каквото повикало – такова се отзовало“. На Министерството на земеделието му липсват преговори с легитимна организация, каквата би била Земеделската камара, която представлява всички браншове. Срещи между камарата и ръководството на министерството биха гарантирали справедливост и предвидимост на земеделските политики, биха спрели протестите и хабенето на енергия от страна на земеделците, както и напрежението от страна на властта. Този закон трябва да стане първи приоритет за аграрното управление. Това че работотаделските организации са против него е само предтекст той да не се приема. Има ли реални браншови организации с достатъчно членска маса зад гърба си, има ли камара, която ги обединява, ще има спокойствие и яснота в земеделието. Сега налагат исканията си тези, които без помощта на държавата и благодарение на прозорливостта си са създали обединения и принципи, по които те съществуват. Но колко са те? 

Разбира се, земеделското министерство или иначе казано – държавата, предпочита да стои на командния пост и да натиска лостовете, така както реши. Но това вече е отживелица. Това е минало свършено време и колкото по-скоро се разбере, толкова по-лесно ще стане за всички. 

Което напомня за една стара притча за неизбежността. 

Един търговец отишъл на пазара в Багдад по работа и изведнъж видял там Смъртта. Тя го погледнала учудено, а той се ужасил. Обърнал се и избягал. Дни наред пътувал, отдалечавайки се от Смъртта, и накрая пристигнал вечерта в Самара. Отишъл на пазара, но първото нещо, което видял там, била Смъртта. Разбрал търговецът, че животът му е свършил, приближил се до нея и казал: „Добре, твой съм. Повече няма да бягам. Но, кажи ми, защо като ме видя в Багдад, се учуди. Искам да знам.“ А смъртта му отговорила: „Учудих се, защото знаех, че с теб имаме среща точно тази вечер в Самара.“