БАБХ: Засега двете чуми по дребни преживни и свине са овладяни

От агенцията апелират гражданите да бъдат внимателни при консумирането на сурово сушени домашни месни продукти

Заболяванията Чума по дребните преживни животни (ЧДПЖ) и Африканска чума по свинете (АЧС) са овладяни и под контрол у нас. България обаче продължава да е със статут на страна, инфектирана с ЧДПЖ, тъй като има неликвидирано огнище в гр. Болярово.

Това съобщи днес на брифинг изпълнителният директор на Българската агенция по безопасност на храните (БАБХ) д-р Дамян Илиев. На 21 януари той издаде заповед за ликвидиране на стадото в Болярово на Ана Петрова, която през лятото отказа да повярва, че взетите кръвни проби от овцете в стопанството й показват наличие на вируса. Заповедта не е публикувана на страницата на БАБХ, за нея съобщи в социалната мрежа Ана Петрова.

Миналата година фермата в Болярово бе заличена от регистрите на агенцията по храните. Животновъдите оспориха действията на БАБХ в Административния съд на Ямбол, а известният адвокат Владимир Шейтанов, който ги защитава, съобщи пред медии, че е потърсил съдействие от ЕК и ветеринарните власти в други държави. Освен това от фермата са изпратили кръвни проби за изследване в чужбина, за да се разбере със сигурност има ли Чума по дребните преживни в стопанството, или няма.

Мерките от страна на ветеринарните власти за превенция и контрол на заболяването, както и рестрикциите на Европейската комисия са облекчени, но надзорът продължава – целта е да се възстанови статутът на страната и да се възобновят търговските отношения, съгласно стандартите на Световната организация за здравеопазване на животните (OIE), допълни д-р Дамян Илиев. Това ще се случи най-рано 6 месеца, след ликвидиране на последното огнище.

„Всички южни области в България са под специален надзор за ЧДПЖ. Продължават клиничните прегледи и взимането на проби, но най-важни са самоконтролът и отговорността на стопаните. Ситуацията за фермерите обаче е облекчена, защото в тези региони вече има свободно движение на животни за клане и свободна реализация на продуктите от тези животни“, коментира д-р Александра Митева, началник отдел „Хуманно отношение към животните“.

В този контекст темата с фермата в гр. Болярово продължава да е актуална заради неликвидираното огнище и отказа на стопаните и техните сподвижници да спазват ветеринарномедицинските правила. „Във фермата в Болярово имаше доказан вирус, а огнището продължава да е активно“, заяви Дамян Илиев. Експертите на БАБХ са категорични, че в условията на протести и изказвания на политически лица и неспециалисти, ветеринарните власти са възпрепятствани да наложат необходимите мерки за противодействие на заболяването. „Страната и фермерите щяха да са се възстановили от епизоотината криза с ЧДПЖ, нямаше да се стигне до тези преки и непреки загуби, статутът на България щеше да е в процес на възвръщане, ако компетентните действия на БАБХ не бяха възпрепятствани“, коментира д-р Дамян Илиев.

Ръководството на БАБХ предостави и резултати за разходите на агенцията във връзка със заболяването ЧДПЖ до момента, които възлизат на над 1,3 млн. лева. В тях не се включват разходите на други институции, като МВР. „Държавата и фермерите нямаше да претърпят такива загуби, ако мерките на агенцията бяха изпълнени. 200 животни подложиха на риск бизнеса на всички фермери в страната“, категоричен е Дамян Илиев.

По отношение на другото опасно заболяване у нас през последната половин година – Африканска чума по свинете, от БАБХ коментираха, че след появата на първото огнище през август 2018 г. то е било ликвидирано за 24 часа. Оттогава досега няма случай на заболяване при домашни свине, с което разпространението е предотвратено. Първият случай на АЧС при дивата популация бе установен край румънската граница, два дни по-късно на 500 метра от това място е открито второ прасе с положителни проби, а впоследствие в ловно стопанство Зеленка са констатирани още два случая. Последният е от 27 декември 2018 г. По тази причина ЕК вкара България в зоните за превенция, а между нас и Румъния има буферна зона, където се взимат проби и контролът е увеличен. „Важно е населението да съобщава за съмнителни случаи на домашни прасета и при всеки случай на умряло диво прасе“, коментира д-р Георги Чобанов, директор на дирекция „Здравеопазване и хуманно отношение към животните“.

Международните експерти са констатирали, че мерките в индустриалните ферми са ефективни, но проблемът за властите са фермите тип „заден двор“ – стопаните отглеждат прасета без да са информирали ветеринарните власти. „Най-притеснителни са свинете, които се отглеждат в домове на ловци. В тези случаи е особено важно домашните прасета да са прегледани от регистриран ветеринар“, коментира д-р Чобанов. Вече е факт и мобилно приложение за ловците, с което те да подават лесно и бързо информация към компетентните органи. В тази връзка през януари бе проведена първа за Европа мисия за обмяна на опит по отношение на АЧС. Оценката на международните институции е, че у нас е въведена биосигурност на много високо ниво в индустриалните ферми и по време на лов, и има добра система за идентификация и регистрация. Фокусът трябва да се насочи именно към стопанствата тип „заден двор“, за да се предотврати нелегалното отглеждане на животни.

От БАБХ апелираха гражданите да бъдат внимателни при консумация на сурово сушени домашни месни продукти. Това е предпазна мярка и срещу болестта трихинелоза.