Светът отбелязва 260 г. от раждането на незабравимия шотландец Робърт Бърнс
Шотландия и светът почитат днес поета Робърт Бърнс. Въпреки че е роден преди цели 260 г. (25 януари 1759 г.), Бърнс продължава да е сред любимите творци, чието наследство вековете не успяват покрият със забрава.
Той е най-големият от 7-те деца на земеделското семейство Уилям и Агнес Бърнс. Детството и младостта му са белязани от черен труд и немотия. Бащата сам е изучавал децата си на четене, писане, аритметика, география и история, а те му помагали в прибирането на реколтата.
Още на 15 години Робърт Бърнс пише първото си стихотворение, сякаш е знаел, че животът му ще бъде кратък. Влюбен непрестанно в Шотландия и момичетата ѝ, поетът създава изключително музикални стихове. Освен това събира народните песни и ги обработва.
Поетът умира на 37 г. от сърдечно заболяване. Той обаче се превръща в национален герой на Шотландия и рождената му дата се празнува във всеки дом. Сред
Три незабравими стихотворения на Бърнс:
ПЕСЕН ЗА ЗАПАДНИЯ ВЯТЪР
Най-мил от всички ветрове
е западния, Джин.
Той моето сърце зове
при теб, любима Джин.
Гори растат, води шумят
под свода чист и син.
И с ручея към теб летят
и мислите ми, Джин.
И сутрин хладната роса
в тревите с теб блести,
и ти си птицата в леса,
и утрото си ти.
Звъниката, дори и тя,
и дъхавият крин,
и всички птици и цветя
за теб говорят, Джин.
По Клайд-река девойки знам,
облечени в поплин.
Но не видях аз нийде там
момиче като Джин.
Видях аз не една мома
с поли от муселин.
Но няма в цялата земя
красива като Джин.
Безгрижна — агне в летен ден,
не знае скърби, страх.
Към другиго или към мен
до днес тя няма грях.
Страните й са две цветя,
грехът й е един:
премного ме обича тя,
любимата ми Джин.
О, ветре западен, ела,
повей над мене пак.
И нека бързата пчела
потърси своя праг.
Ти мойта обич ми върни
и нека свода син
да озари за дълги дни
с усмивката си Джин.
Със колко клетви тя и яз
се разделихме тук.
И как бе тежък тоя час —
такъв не помня друг!
Тоз, който вижда вътре в нас,
и само той един
ми е свидетел колко аз
обичам свойта Джин.
ФИНДЛИ
Кой хлопа в този късен час?
– Аз хлопам, каза Финдли.
Върви си, всички спят у нас.
– Не всички, каза Финдли.
Не зная как си се решил…
– Реших се, каза Финдли.
Ти май си нешо наумил.
– Май нещо, каза Финдли.
При тебе тебе ако дойда вън…
– Ела де, каза Финдли.
Нощта ще минеме без сън.
– Ще минем, каза Финдли.
При мен да дойдеш, току виж…
– Да дойда, каза Финдли.
До утре ти ще престоиш.
– До утре, каза Финдли.
Ще ти отворя, ала чуй…
– Отваряй, каза Финдли.
Ни дума никому за туй…
– Ни дума, каза Финдли.
В ЦЪФНАЛАТА РЪЖ
Идейки си запъхтяна
вечерта веднъж,
Джени вир-водица стана
в цъфналата ръж.
Джени зъзне цяла, Джени
пламва изведнъж.
Бърза, мокра да колени,
в цъфналата ръж.
Ако някой срещне някой
в цъфналата ръж
и целуне този някой
някого веднъж,
то нима ще знае всякой
де, кога веднъж
някога целувал някой
в цъфналата ръж?