Мария Габриел, Уручев: Дигитално земеделие? Добре, но трябва да се подготвим

Ще бъдат създадени агри хъбовете, които ще дадат възможност на малкия и средния фермер да пробват дигиталните инструменти, за да решат дали да инвестират в тях

„От 2015 г. стойността на цялата селскостопанска техника в световен мащаб идва от софтуер, електроника и сензори. Този процент ще расте. Имаме 6 млрд. евро в ПРСР за високоскоростен интернет. Много голяма е разликата в свързаността (с нета) между градски и селски райони – над 80% в градските райони и 47% в селските. Радвам се, че в програмата Хоризонт 2020 имаме повече средства за периода 2018-2020 г. за приложението на новите технологии в земеделието, защото за периода 2016-2018 г. стартирахме с 40 млн. евро, а за този период сумата е 160 млн. евро. Имаме и българско участие в част от селекционираните проекти.  Искам да си поговорим повече за дигиталните информационни хъбове, в които агри хъбовете ще са едни от новите ни елементи.“ С тези думи еврокомисарят по цифрова икономика и общество Мария Габриел се обърна към студенти, преподаватели и гости на Аграрния университет в Пловдив. Тя, заедно с евродепутата Владимир Уручев, участваха днес в гражданския диалог „Технология, образование, агросектор: Цифровата трансформация възможна“.

Мария Габриел открои като основна заплаха пред цифровизацията на Европа липсата на подготвени хора да управляват изкуствения интелект. „Затова настоявам толкова много за необходимостта от цифрови умения“, каза тя.

Габриел запозна студентите с пилотната програма на ЕК „Цифрова възможност“. Това са платени от Еврокомисията стажове, при които студентите посещават фирми, работещи в сферата на цифровите технологии. В момента има стотици оферти. Всеки студент може да избере своята фирма в страна членка, да се договори за продължителността на стажа и след това комисията да го плати“, обясни еврокомисарят. В рамките на 6 месеца по пилотната програма са договорени над 1400 стажа. Целта е до края на 2020 г. 6000 студенти да преминат през такова обучение.

Габриел изрично уточни, че въпросните стажове не са само за студенти от IT и софтуерната сфера, но и от съвсем различни специалности. Тя призова българските студенти и българските фирми да бъдат активни. Така студентите от Аграрния университет например ще могат да наблюдават как изкуственият интелект може да бъде полезен в толкова традиционна сфера като земеделието, а също и при киберсигурността. „Ако тази пилотна програма я превърнем в история на успеха, разбира се, че в следващия програмен период ще имаме много повече средства“, добави еврокомисарят. 

Владимир Уручев констатира, че ние вече живеем в епохата на дигитализацията. Аграрният сектор обаче като че ли изостава от тази дигитализация не само у нас, а и в Европа. „Много са предизвикателствата пред дигитализацията и пред аграрния сектор. Може би на първо място е застаряването на хората, които работят в земеделието. Ако няма дигитализация, необходима инфраструктура и услуги, с които младите хора са свикнали да живеят в града, възможно ли е това да се случи“, попита той.

На въпроса дали за малките и средни ферми дигиталното земеделие е възможно заради инвестициите, които трябва да се направят, Уручев отговори, че политиките на ЕК винаги са поставяли в центъра именно тези стопанства като гръбнака на земеделието. 

В обсъждането на ОСП в периода 2021-2027 г. темата за климатичните промени ще обхване и земеделието, допълни Владимир Уручев. Досега индустриалните предприятия бяха във фокуса на вниманието като негативно въздействащи на климата, но вече Еврокомисията обръща поглед към селското стопанство като сектор, който трябва да допринесе за подобряване на екосистемата. Все още се обсъжда какъв процент от средствата за земеделие ще бъдат насочени към агро практики за борба с климатичните промени, посочи евродепутатът. Става въпрос за запазване на почвите, икономично използване на водния ресурс, биоразнообразие и други сфери, в които дигитализацията може да е много полезна.  

Мария Габриел информира, че амбицията на екипа й е да се изгради европейска мрежа от дигитални информационни хъбове и те да бъдат специализирани. Едни ще бъдат „агри“, други – насочени към изкуствения интелект, трети в посока киберсигурност. „През 2018 г. стартираха проектите за smartagrihubs и финансирането за тях е 20 млн. евро. Българският участник в този хъб е Българската асоциация на софтуерните компании“, поясни еврокомисарят.

Габриел допълни, че агри хъбовете ще дават възможност на малкия и средния фермер да пробват дигиталните инструменти, за да решат дали да ги закупят. „Информационният хъб е едно гише, тествай преди да инвестираш“, обясни тя.