2341 г. от смъртта на Аристотел – последният човек, който знаел всичко

През 322 г. пр.н.е. на 62 години умира Аристотел. Той е определян от изследователите на живота му като последния човек, който знаел всичко, което е можело да се знае по неговото време. Нещо повече – наричан е „бащата на науката“. Има трудове в почти всички сфери на познанието, затова е определян още и като енциклопедист. Името му в превод означава „най-добра цел“. 

Бащата на Аристотел е бил уважаван лекар, майка му – дъщеря на лекар. След 18-годишна възраст той е обучаван в Атина в Академията на Платон. Отдаден на изучаването на природата на нещата, на анатомията, флората, фауната, математиката, физиката, астрологията, философията, политическото управление, риториката, поезията и какво ли не, той все пак е намерил време  да се ожени за Пития и да има дъщеря, а след смъртта на съпругата си да заживее с нейната бивша робиня Херпилис, от която също има дъщеря. 

На него дължим класификацията на властта, валидна и до днес. Още преди 2300 г. древният грък казва, че има три вида власт: Законодателна, Административна и Съдебна.

Аристотел е бил учител на Александър Македонски, когото е учел как да бъде водач на гърците, които да приема като приятели и роднини и деспот за врага, към който да се отнася като към зверове и растения. Години по-късно, когато Александър Македонски става могъщ завоевател, Аристотел се произнася пренебрежително към претенциите на царя, че е божество, заради което получава писмени заплахи. Има легенда от онова време, че философът е в основата на преждевременната смърт на Александър, но тя не е доказана.

Наред с цялата си мъдрост , Аристотел прави груби грешки в науката. Той излага геоцентрична космология, според която Земята е ротационен център на Вселената и която остава широко приета до XVI век. Тъй като Аристотел е най-уважаваният философ от мислителите по време на Ренесанса и след него, те често приемат неговите грешки за даденост, което забавя развитието на науката през този период.

Някои от мъдростите на Аристотел са преминали през 23 века, оцелявайки до днес, а и в бъдеще. Например: 

• Всекиму е присъщо да греши, но само глупавият упорства в грешката.
• Всяка платена работа обсебва и разваля ума.
• Добре започнатото е наполовина свършено.
• Който е приятел на всички, не е приятел на никого.
• Нищо така не разрушава човека, както продължителното телесно бездействие.
• О, приятели мои! На света няма приятели!
• По-добре под властта на закона, отколкото под тази на индивида.
• Умният човек ще се съгласи с умния, глупавият обикновено не се съгласява нито с умните, нито с глупавите.
• Разумният търси не това, което е приятно, а това, което го спасява от неприятностите.