Сюрприз: Животновъдна асоциация иска обвързана подкрепа и за зърнарите

Странни неща… Докато всеки подсектор се смята за прецакан донякъде от Наредба 3 за обвързаното подпомагане и иска промени, теглейки чергата към себе си, една браншова организация входира в МЗХГ следното предложение: „Категорични сме, че обвързаната подкрепа трябва да бъде абсолютно за всички сектори – зърнопроизводство, животновъдство, плодове и зеленцуци, наематели на ливади и т.н. Това трябва да залегне в Наредба №3 още тази кампания. Не може да говорим за обвързана подкрепа и да искаме само от някои сектори доказване на продукция, деклариране на доходи, плащане на данъци и т.н. Правилата трябва да са еднакви за всички.“ 

Никога няма да се сетите кой поиска това! Писмото е подадено електронно на пощата на  земеделското министерство от Обединени български животновъди (ОБЖ) с председател Бойко Синапов в едномесечния срок за обществено обсъждане на предложените промени в Наредба 3/2015 г. за условията за получаване на обвързано подпомагане. Новата наредба бе обнародвана на 8 март, но наскоро МЗХГ публикува получените становища по нея, а сред тях и това на Национална асоциация ОБЖ. Впрочем, асоциацията си няма сайт, не се вижда и ФБ страница. Човек започва да се чуди дали членовете на ОБЖ не са повече зърнопроизводители и наематели на ливади, отколкото животновъди, каквито се именуват. Те си знаят, но сигурно не знаят, че обвързаната подкрепа е за така наречените слаби сектори – животновъдство, плодове и зеленчуци. 

Отговорът на МЗХГ относно предложението на Обединени български животновъди е, че то „не се приема“. „Секторите, за които съгласно законодателството на ЕС е допустимо да се предоставя обвързано с производството подпомагане, са изчерпателно изброени в Регламент (ЕС) № 1307/2013“, посочват от МЗХГ.

Повечето от предложенията на организациите, както и  самостоятелно поисканите от земеделци промени, не се приемат от МЗХГ. Обичайният отговор на министерството е, преразказано накратко и разговорно: Къде бляхте през юли 2018 г., когато обсъждахме в работни групи промените в наредбата?

Но иначе това, че почти всеки подсектор се счита за изигран при раздаването на картите, се вижда доста ясно в становищата на браншовите организации. 

Например Националната овцевъдна и козевъдна асоциация (НОКА) на Караколев иска за дребните преживни животни да се получава и обвързано подпомагане, и преходна национална помощ. До 2016 г. е било така, а след това животновъдите е трябвало да избират измежду двете схеми. В същото време, както НОКА пише, „държим да отбележим, че животновъдите от сектори овцевъдство и козевъдство отново са дискриминирани спрямо колегите от направленията Биволовъдство и Говедовъдство, които и до днес продължават да комбинират обвързаните си плащания с преходна национална помощ (ПНДЖ1).“ 

Отговорът на МЗХГ е: „Не се приема“. А то как да се приеме като освен всичко друго сигурно по това време наредбата се е подготвяла за печат в редакцията на „Държавен вестник“.

Развъдни организации за местни породи овце в България имат други предложения, които естествено, не се приемат. Едно от тях е от козевъдите да се поиска да доказват два до три пъти повече произведено и реализирано мляко в сравнение с овцевъдите. Известно е, че за да получат обвързано подпомагане, стопаните на дребни преживни трябва да докажат, че са реализирали на пазара минимум 70 литра сурово мляко от животно (в променената наредба вече е дадена и друга възможност). Козите обаче са по-дойни животни и дават около 500 кг годишно. Така че развъдните организации на овце настояват за по-голяма справедливост. 

Асоциацията на биволовъдите предлага в 12 без 5 да отпадне възможността един животновъд да продава на друг животновъд мляко за изхранване на животните. Заради този „фураж“ миналата година ставката на стопаните на биволи се срути с 40%, припомнят от асоциацията, акцентирайки върху създадената възможност за злоупотреби. 

Министерството отговаря: „Не се приема“. И обяснява, че миналото лято никой не е повдигнал въпроса, а сега вече е късно. Освен това по данни на фонд „Земеделие“ от 2017 г.  21 процента от биволовъдите са доказали реализирани количества мляко, продавайки го на други животновъди. Общо в сектор Животновъдство обаче от тази възможност са се възползвали едва 4% и ако сега тази опция за доказване на млякото се отнеме, това може да има негативен ефект върху съвестните животновъди. 

Асоциация „Български пипер“ пък има 5 предложения, от които 4 „не се приемат“. Това, което се „приема по принцип“ си го има в проектонаредбата – да се увеличи контролът върху производителите. Не се приема да се завиши с 20% субсидията за насочени към преработка зеленчуци; да се завиши с 20% субсидията за експортирани зеленчуци; да се изплаща субсидия и на претърпелите загуби от природни бедствия; и да се преразпредели към честните производители на зеленчуци отнетата от доказаните играчи – картофопроизводители, субсидия.  

И какви са изводите от така нареченото обществено обсъждане?

Първо, то си е чиста формалност. Ако някой иска промени – да ги предлага навреме, още докато се обсъждат в работна група.  

Вторият извод е по-дълъг и всеки го знае: Трябва да има правила, по които да се признае или отхвърли дадена браншова структура. Ако не може скоро да се приеме Закон за браншовите организации, то министерството може поне да издаде някакъв норматив, с който да поиска всяка асоциация или съюз да докаже определен минимум членска маса. Защото иначе при обсъжданията най-гръмогласните, които представляват себе си и още 5-6 до 10 човека, могат да наложат предложения, които за тях в частност са добри, а за масата производители – лоши. При всяка среща с министъра настоявайте за това, защото е от първостепенна важност въобще за земеделието, а и за по-справедливото разпределяне на парите.