Принципни в костюм, безпринципни по пижама

БСП и ДПС разпределят властовите постове в държавата и пет пари не дават. Те са принципни в костюми и безпринципни по пижами.

Снощи изтекоха протестите заради назначаването на Делян Пеевски като шеф на ДАНС, но това само направи живота им по-интересен. Те са на ход, а най-очаквания им ход е да не правят нищо. Нищо.

Вчера  Пламен Орешарски, когато бе причакан от медиите след срещата си с официозните протестиращи, каза, че протестите показват силата на демокрацията. Той изрази задоволство от активността на хората да проявят гражданската си позиция. Тоест, на вчерашните и бъдещите протести управляващите ръкопляскат. „Браво, давайте така! Блъскайте с глава стената!“

Може да е неуместно отклонение, но по този повод се сещам за „Карибски пирати“. Един от епизодите започваше с масово бесене на народа, който бе заподозрян в симпатии към пиратите. Губернаторът наблюдаваше обесването на една група, после на втора. Накрая се появи трета с момченце, което беше недорасло до въжето. Когато поставиха примката на вратовете на обречените,  детето подхвана забранена  песен за пиратите. А губернаторът се сепна. Зарадва се и въздъхна с облекчение: „Най-после!“  Смятам, че днешната власт е доволна, че има срещу себе си масов противник. Противникът е неопитен, но все пак има енергията да се включи в един обречен за него двубой.

Дотолкова ни подценяват, че разчитат на късата ни памет. Имат право, безпаметни сме като избърсана черна дъска.

Но все пак, не беше толкова отдавна – само преди 5-6 седмици.

Тогава телевизионните студия бяха препълнени със Сергей Станишев. Можеше да чуеш първата дума на изречението му от един канал, а като превключиш на следващия, той да го довършва.  Изречението беше, че България се нуждае от програмно правителство. Поясненията – че държавата ще се управлява от експерти. Заключението – те ще спасят страната. Изводът – не гласувайте за ГЕРБ, never, rien, никога, за нищо на света.

На мен лично ми прилича на магия това, което се случи след изборите.

ГЕРБ спечели най-много гласове, но е като слон в зоопарка – изолиран и заключен. „Атака“, която организира преди години онзи глупав метеж при софийската джамия и Сидеров, който изгради политическата си кариера върху омразата към тайното турско нашествие,  подадоха ръка на ДПС. Станишев, който бе открил широк фронт срещу ГЕРБ, сега се оказва в ситуацията да не знае какво да прави с кожата на убития тигър. Това е реплика от „Любов по време на холера“ на Маркес. В романа главният герой се домогваше с какви ли не трикове до някоя от стотиците жени, които бе имал, и всеки път, след като ги обладаеше, разбираше, че притежава нещо, с  чиито очаквания не може да се справи.

Или може би Станишев  може. Може, но като търговец, не като държавник. Всъщност, лидерът на БСП влезе точно в тази роля – на търговец, който ни е продал стока, която няма нищо общо с рекламата.

Властта се разпределя между БСП и ДПС. Партийни квоти в министерствата, партийни номенклатури в дирекциите, нежелани областни управители. Новото управление на страната е като човек, който ходи по въже и се крепи на него като в сън. До вчера  публиката беше хипнотизирана, но вече се събужда. Само че властта е горе, а ние сме долу. Горе са законите, според които тя е легитимна. Горе са институциите, които я крепят. Колко мощно трябва да извикаме, за да скъсаме въжето, върху което се крепи нежеланата власт? Ето това е въпросът.