Институтът в Садово: Фермерите нямат стимул да произвеждат качествени пшеници
Все по-голям е делът на високодобивните пшеници с ниско качество, което кара производителите на хляб да добавят подобрители
Институтът по растителни генетични ресурси (ИРГР) „К. Малков“ в Садово създава сортове, които са със стабилни качества. Освен това признатите сортове на учените в Садово са в групите „А“, „Б“ и „В“. „Ние не работим за пшеници от група „Г“, които са високопродуктивни, но без качества“, съобщи днес на демонстрационното поле на института Теодора Ангелова от отдел „Селекционно-генетичен и сортоподдържане“.
Институтът представи днес пред земеделски производители от страната своите качествени сортове от различните групи. Шест от тях са включени в официалната сортова листа на Турция след изпитвания. Доста от турските земеделци засяват ежегодно пшеници на Садово.
За да постигнат база за сравнение, учените бяха засяли парцелки и с два от най-популярните чужди сорта – „Авеню“ и „Анапурна“. Растенията от западната селекция бяха видимо по-ниски от сортовете на домакините. От института отказаха да направят коментар, като обясниха, че целта е просто да се сравнят окомерно различните пшеници.
„Засяхме всички пшеници в края на октомври“, поясни Иван Алексиев от Бюрото за научно обслужване и маркетинг в ИРГР. Валежи със стопанско значение паднаха чак в края на ноември и растенията поникнаха през зимата. Според Алексиев посевите са редки. От април насам не са падали сериозни дъждове в полетата на Садово.
Златина Ур, Евгений Димитров и Благой Андонов запознаха гостите със сортовете на демонстрационното поле.
„В група „А“ влизат силните пшеници – високодобивни, с отлични хлебопекарни качества, поясни Теодора Ангелова. Те могат да бъдат подобрители на брашното. В група „Б“ са пшениците, които се използват самостоятелно за хлебопечене и които са високопродуктивни и висококачествени. Пшениците от група „В“ също могат да бъдат използвани са самостоятелно хлебопечене. В група „Г“ са високопродуктивните пшеници, при които количеството на белтък е много ниско.
„У нас основно се отглежда пшеница с ниско качество, която дава високи добиви. Производителите продават зърно, но не и качество, тъй като у нас за качество пари не се дават“, отбеляза Ангелова. Доколко пшениците се следят от Агенцията по храните и как мелничарите се справят с производството на хляб, влагайки нискокачествено зърно, са други въпроси, които обществото неизвестно защо не обсъжда, коментираха присъствали на „Денят на фермера в Садово“. В същото време е странно, че двойният стандарт при храните направи информационна революция, когато бе установен, а темата за пшеницата и хляба е в затъмнение.
По думите на Теодора Ангелова напоследък в института пристигат фермери, които се интересуват именно от качествата на сортовете, но те не са масовия производител.