Доц. Чавдаров: На остров Мадейра земеделието е био и само с местни сортове

Там може да няма модерна аграрна техника, но учените маркират молекулярно семената

Наскоро доц. Петър Чавдаров и доц. Цветелина Стоилова от Института по растителни генетични ресурси „К. Малков“ се завърнаха от остров Мадейра в Атлантическия океан. Те бяха в автономния регион на Португалия 7 дни по програма Еразъм+ за мобилност. В местния университет изнесоха серия лекции пред студенти, докторанти и свои колеги. За земеделието на този екзотичен остров, където стандартът на живот е почти 2 пъти по-висок от този в България (по данни на Евростат за стандартите на покупателна способност), разказа пред Агро Пловдив доц. Чавдаров, който е специалист по растителна защита. 

„Държавата изцяло подкрепя органичното земеделие на острова и то е преобладаващо. Стопанствата са малки, трудът е предимно ръчен. За модерна земеделска техника не може да се говори, тъй като релефът не позволява да има обширни полета – там нивите са на тераси. (Цялата територия на острова е едва 740 кв. км – б.р.) Предполагам, че продажните цени на плодовете и зеленчуците са високи, защото са биологично произведени.

Земеделците отглеждат най-много сладки картофи, пипер, патладжани, зеле, рапица. Бананите се произвеждат масово – видяхме ги навсякъде. Прави впечатление, че на Мадейра залагат само местни сортове зеленчуци и плодове, и цялата им земеделска наука е свързана именно с тях. Липсва интродукция на чужди сортове. 

Мадейра е особено популярна със своето вино. Производството на грозде и на вино се извършва под стриктния контрол на държавата. Само определени винарни имат право да правят напитките. Посетихме едно такова предприятие, в което има запазени вина на повече от 150 години. Вината на Мадейра са с характерен вкус, изнасят се само за богати държави като Китай, САЩ, Германия и Англия.

Аз представих лекции, свързани с болести и неприятели по пипер, патладжан и семейство Бобови. Лекциите ми предизвикаха интерес, защото при нас модерното земеделие е доста по-напред и площите в сравнение с техните са огромни. Колегите от острова останаха учудени от резултатите, които ние постигаме в зеленчукопроизводството – като добиви и като технологии. Разказах им за моите разработки, които съм направил и които са внедрени в практиката от доста години. Имам успешни растително-защитни схеми при домати, пипер, патладжан, зърнено-бобови и житни култури. Те се използват от доста фермери, с което гордея.

В Мадейра конвенционалното производство е много слабо застъпено. Притесни ме това, което видях. Хората събират семената от културите, които отглеждат, но предполагам, че голяма част от тях са инфектирани с вируси. А веднъж завирусено семе, то остава завинаги болно и може да причини различни аномалии, дори и загуба на сортове след известно време. 

В Мадейра не използват химикали за борба с векторите, не обеззаразяват семената с инсектициди и фунгициди. 

Надявам се, че ще вземат мерки, защото колегите проявиха интерес към използването на обеззаразители. Дори тези дни получих по електронната поща писмо от колега докторант, който не може да определи заболяване по бобчето на граха. Трябва да бъдат направени  анализи, но в университета нямат специфична лаборатория, която да ги извърши. Предложих на колегата да изпрати по законния път тези инфектирани бобчета, за да ги разгледам в нашата лаборатория и да му изпратя резултата.

Интересно ми стана, че полето към университета, там, където се поддържат техните растителни и генетични ресурси, е доста малко. Там всичко се прави на ръка. Няма модерна механизация, дори и външна, с която да се обработва земята. Полетата са малки  и подредени, украсени и направени.

Учените на острова извършват молекулярно маркиране на всички сортове. Правят го в лаборатории, които са модерно оборудвани. Имат фитотрон, камери за съхранение, различни видове сушилни – всичко, което е необходимо на една генбанка. Дай Боже и при нас това да започне да се случва – да маркираме молекулярно нашите сортове, защото ние има с какво да се гордеем. Ако извършваме такова маркиране на семената, ще можем да ги проследяваме. Ще бъдат направени генетични карти, които позволяват всеки един момент да се знае родословието на семената.“