ФАО: Индексът на зърното се повиши заради царевицата, цените на сиренето са с 5-годишен връх
Световните цени на храните през май се повишиха за пети пореден месец, благодарение на повишаването на цените на сиренето и царевицата поради неблагоприятни метеорологични условия.
Индексът на храните на ФАО, който проследява промяната в международните цени на най-често срещаните хранителни стоки през месеца, е средно 172,4 пункта през май, което е с 1,2% по-високо от предходния месец, но все още е с 1,9% по-малко от май 2018.
Индексът на цените на ФАО за млечните продукти се е увеличил с 5,2% спрямо април и достигна най-високата стойност през последните пет години. Ръстът на този индекс, главно поради по-високите цени на сиренето, е отражение на активното търсене в света в условията на ограничено предлагане на износ от тихоокеанските държави.
Индексът на цените на зърното на ФАО се повиши с 1,4%, което се дължи изцяло на неочакваното увеличение на ценовите котировки на царевицата поради влошаването на прогнозите за производството в САЩ, където културите се засяват с безпрецедентно бавни темпове поради наводнения и дъжд. Цените на пшеницата като цяло намаляват, докато цените на ориза остават стабилни.
Индексът FAO на цените на захарта за месеца е намалял с 3,2%, поради факта, че перспективите за растеж на производството на захар в Индия, най-големият производител в света, надвишават негативния ефект от информацията за 17% годишен спад в производството в Бразилия. По-ниските глобални цени на енергията, водещи до по-ниско търсене на захарна тръстика за производство на биогорива, също оказаха отрицателно въздействие върху цените на захарта.
Индексът на ФАО за цените на растителните масла спадна с 1,1% поради по-ниските цени на палмовото масло, което се дължи на наличието на големи запаси във водещите страни-износителки. Цените на соевото, слънчогледовото и рапичното масло се покачиха леко.
Индексът на цените на месото на ФАО е слабо повишен поради продължаващото увеличение на цените на цените на свинското месо, причинено от силното търсене на внос от страните от Източна Азия, където Африканската чума по свинете доведе до рязък спад в производството. Цените на говеждото месо са паднали по-сериозно спрямо април, отразявайки растежа на експортните доставки в света.
10% по-малко американска царевица
Според последните прогнози на ФАО, представени в обобщението на снабдяването и търсенето на зърнени култури, обемът на производството на зърнени култури в света през 2019 г. може да се увеличи с 1,2% в сравнение с предходната година и да достигне 2,685 милиона тона. През май прогнозата за зърненото производство бе за ръст от 2,7%, който вече е коригиран.
Растежът в световното производство на зърнени култури отразява увеличаването на производството на пшеница и ечемик, докато общото производство на ориз вероятно ще остане близо до рекордното ниво от миналата година. Царевицата обаче е с понижена прогноза заради очакваното намаляване на производството й в САЩ с 10% поради неблагоприятни метеорологични условия.
Общото потребление на зърно през следващата година се очаква да достигне 2,707 милиона тона, което е малко по-малко от майската прогноза, но все още с 1% по-високо от прогнозата за сезона 2018–2019. Очаква се световното потребление на ориз да достигне 518 млн. тона, което представлява годишен ръст от 1,4%, докато световното потребление на пшеница може да нарасне с 1,2% и да достигне 755 млн. тона.
Въз основа на последните оценки на производството и потреблението, обемът на световните запаси от зърно в новия сезон може да бъде намален с цели 3% до най-ниската стойност през последните четири години – 830 млн. тона. Това очаквано намаление на запасите може да доведе до намаляване на световното съотношение на запасите от зърно до потреблението им под 30%, което обаче все още показва сравнително удобни обеми на снабдяване.
Очаква се световната търговия със зърно да нарасне до 414 млн. тона, което е с 1,4% повече от прогнозата за предходната година. Това се дължи на значително увеличаване на обема на търговията с пшеница, свързано с повишеното търсенето на внос от редица страни в Африка и Азия, както и очаквано увеличение на експортните доставки в Черноморския регион и ЕС.