Руското земеделие просперира с мощна държавна подкрепа напук на санкциите (репортаж край Москва)

Преференциални кредити, национални и регионални субсидии, безплатна земя, чужди инвеститори … тласкат все по-нагоре селското стопанство

Мартин Иванов

Вече пет години руските пазари остават затворени за европейската аграрна продукция, но отговорът на въпроса кой печели от това е еднозначен и безспорен – Русия. Убедихме се в това и ние – група европейски  журналисти, посетили два огромни агропромишлени комплекса и една млечна ферма в Московски регион.

Страната произвежда буквално всичко. Освен зърното, което е основата на руското земеделие, благодарение на политическата и икономическа конюктура производството на млечни продукти, плодове и зеленчуци също върви нагоре. Мащабите на развитие са несъпоставими с нашите представи, а цифрите идват само, за да подкрепят натрупаните впечатления.

В страната се обработват 80 млн. хектара, което представлява 94% от обработваемата  земеделска земя, а селското  стопанство се подпомага от най-различни програми както на федерално, така и на регионално ниво. Така например, за да стимулира производството  на млечни продукти, правителството е дало възможност на фермерите да кандидатстват за преференциални 12-годишни инвестиционни  кредити.

Млечните кравеферми приличат на американските

През 2017 година семейните млечни говедовъдни ферми с между 15 и 50 крави са били цели 24 000. Други около 8 000 са големи стопанства с между 300 и 2 000 крави, а 20 компании са отглеждали между 4 000 и 20 000 крави. Освен това има близо милион дребни стопанства, в които има между 1 и 2 крави.

Благотворно влияние върху развитието на сектора оказва внедряването на все повече нови технологии, които са позволили повишаване на средния млеконадой от крава от 2 000-3 000 литра годишно до 8 000-9 000 даже до 11 000 литра годишно. Средното годишно потребление на млечни продукти възлиза на 220 килограма на глава от населението, като властите са амбицирани да го увеличат до 300 килограма.  По-голяма част от кравефермите в страната наподобяват по своето развитие не толкова европейския модел колкото американския и канадски модел с големи индустриални комплекси.

Един от показателните примери за това как се прилагат новите технологии в млечното говедовъдство е ферма „Роста”, където отглеждат 3 800 крави, 1 900 от които дойни. Стопанството е затворило цикъла с изграждането през 2014 година на нови преработвателни мощности с капацитет от 60 тона дневно. Един оператор ръководи целия процес от постъпването на суровината за преработка до излизането на готовите продукти. Компанията се гордее с това, че е една от малкото, въвела процеса на микрофилтрация на млякото, който позволява удължаване срока на годност на пастьоризираното мляко до 26 дни. Постъпващото за преработка мляко е с масленост най-малко 3,4%, което е повече от определения държавен стандарт. До края на годината стопанството ще пусне и линия за производството на извара. Интересното е, че в млекопреработвателното предприятие сами произвеждат опаковките си от нискополимерна пластмаса, а капацитетът на линията е 42 хил. бутилки дневно.

АПК с един милион свине и един милион декари

Особеност на почвите в Московски регион е високата им киселинност, ето защо в „АгроПромкомплексация” (АПК) прилагат различни практики за внасяне на азотни подобрители по изкуствен път и чрез отглеждане на азотосъдържащи култури. От 2008 година в стопанството работят по специална държавна програма за агрохимически изследвания на почвите, като  се изследва съдържанието на хранителни вещества и елементи. Освен това фермерите, прилагащи практики за обогатяване на почвата, получават специален премиален коефициент към субсидиите, които са в порядъка между 1000 и 1 300 рубли на хектар (100 руб.= 2,52 лв.).

Стопанството отглежда култури предимно за фураж върху близо 100 хил. хектара, като през тази година са увеличили площите със соя до 7,9 хил. хектара.  Част от АПК-то са свинеферма с 1 млн. брой свине и кравеферма с 15 000 крави. Площите със зимна пшеница варират в годините между 12 и 20 хил. хектара, а ечемикът между 4,5 и 5 хил. хектара. В „АгроПромкомплексация” разполагат и с незасяти площи, които първо биват обогатявани чрез внасяна на азотни подобрители.

Това АПК разполага с 2 зърнохранилища с капацитет от 250 тона, като към всяко от тях има фуражопреработвателен завод. „Сега тъкмо приключваме зърнената кампания, като по последни данни средните добиви при пшеницата достигат до 5501 килограма от хектар , при ечемика се отчитат средни добиви от 4700 килограма от хектар, а при зимната рапица- 2960 килограма от хектар”, казва Вячеслав Трехонов, директор на фуражното производство. „АгроПромкомплексация” работи на територията на три области, в които доставя своята продукция- Московска, Тверска и Рязанска.

Инвеститори от Изток и от Запад. 1 евро наем за хектар.

За бума на земеделието в Московския регион допринасят и все по-големите инвестиции на компании от Европа, Виетнам и Китай, като редица производители на семена са пренесли част от производството си тук, като се концентрират както в производството на руски, така и на чужди семена и хибриди – предимно германски. Интересен факт за отбелязване е, че фермерите получават финансови компенсации от държавата, ако залагат на руски сортове и то типични за определени региони. Не на последно място стимул за инвеститорите е и наличието на наистина много земя, а на места в московски регион тя се отдава под аренда срещу 1 евро за хектар. Пазарът на земя е изключително динамичен и съобразен със спецификата на всеки един от 86-те региона на Русия, ето защо е много трудно да се очертае една цялостна картина.

Мощна подкрепа за плодове и зеленчуци

Тъй като към момента Русия не успява да задоволи със собствено производство  вътрешното си  потребление на плодове и зеленчуци, то съществува специална програма за подпомагане на сектора. Например производителите на плодове получават до 22 хил. рубли на хектар до влизане на растенията в период на плододаване. Освен това, за да се стимулира производството, властите връщат част от производствените разходи. Така например ако разходите на хектар трайни насаждения достигат до 1,4 млн. рубли, на земеделските производители се възстановяват до 800 хил. рубли (над 57%).

Важно е да се отбележи, че всички субсидии в страната не са обвързани с производството.

Русия  има практически неограничени възможности и няма проект, който да не може да бъде реализиран. Предвид това, че федерацията е разделена на цели  86 региона, съществуват както федерални програми за подпомагане на земеделското производство, така и регионални. Така например в някои региони се поемат между 30 и 60% от капиталовложенията в създаването на нови стопанства. Освен това в редица региони на страната от няколко години набира популярност специална програма, позволяваща на желаещите да се занимават със земеделие да получат за безвъзмездно ползване до 1 хектар земеделски земи.

Едновековният совхоз „Ленин“ създаде училище, детски градини, жилища, парк …

С

Има и такъв род земеделие в Русия. Макар и останка в наследство от съветското минало, кооперирането показва, че все още е, може би, най-добрата алтернатива. Демонстрираха ни го от „Совхоз имени Ленина”, най-големият не само в Московска област, но и в Русия, чиито земи обгръщат като своеобразен пръстен метрополията.

През миналата година стопанството е чествало своя вековен юбилей, а в съвременността е преобразувано на модерно акционерно дружество, ръководено от известния руски общественик и политик Павел Грудинин, който дори участва в последните  президентски избори. Следите от дейността на совхоза са видими не само в селското стопанство, но и извън него, защото е спомогнал за изграждането на специален парк с атракциони и езера, няколко детски градини и жилища за московчани. Само в изграденото модерно училище  за 600 деца са инвестирани 220 млрд. рубли. Създадено  е и специално изкуствено селце, в което децата да имат досег до клетки с крави, овце, птици, свине и други животни.  „Идеята е учениците да получат директен досег до животните. Да могат да ги нахранят, да се снимат с тях. С децата  правим и специални игри, например приготвянето на различни традиционни руски храни”, казва заместник-директорът на совхоза Данило, който ни развежда из селцето.

Към 2018 година в совхоза са обработвали общо 2631 хектара земеделска земя, от които 1212 хектара  пасища и 167 хектара с многогодишни растения. Той разполага с над 170 машини селскостопанска техника, а в него работят постоянно 700 души. В млечната ферма, съоръжена с 8 доилни  робота, се отглеждат 1 050 животни, от които 423 млечни крави с млеконадой от 9 721 литра на крава. През 2017 година фермата е обявена за най-добрата в Русия. Стопанството е най-големият производител на ягоди в Русия, като произвеждат още ябълки, череши, боровинки  и круши. Едно от новите направления, в което се развива совхоз „Ленин”,  е производството на плодови сокове и нектари, и бутилирането на трапезна вода.