На 54 г. Никола Петков увисва на бесилото, осъден от Народния съд

На 23 септември 1947 г. малко след полунощ комунистическата власт изпълнява смъртната присъда, обявена от Народния съд два месеца по-рано, и обесва в Софийския градски затвор лидера на опозицията земеделеца Никола Петков. Така той е следващият убит в семейството. През 1907 г. баща му – Димитър Петков, който е бивш кмет на София, депутат, министър и дори премиер до смъртта си, е прострелян през 1907 г. Брат му – Петко. Д. Петков, е бил дипломат във Франция и народен представител, и също е намерил смъртта си след атентат през 1924 г.

Никола Петков е бил изключително образован за времето си – завършил е с отличие право и политически науки в Сорбоната. Докато следва във френската столица се завръща у нас, за да участва като гвардеец в Балканската война. След Първата световна война остава да живее в Париж и работи в българската легация, а също и като журналист.

Когато е на 36 г. (1929 г.) се завръща в родината си и става редактор на два земеделски вестника, издава и книга за Александър Стамболийски. Пет години по-късно заедно с Г.М. Димитров създава БЗНС „Ал. Стамболийски“. Избран е за депутат през 1938/1939 г. и тогава се изявява като противник на цар Борис III, който по това време еднолично управлява страната. По тази причина е интерниран в Ивайловград.

Оглавява партията, след като през 1941 г. Г. М. Димитров емигрира в САЩ и като опозиция на властта е бил и в лагера „Гонда вода“ в Асеновград, и насилствено преселен в Свищов през 1944 г.

Никола Петков участва с партията си в Отечествения фронт и дори се включва в Деветосептемврийския преврат. Заседавал е и в Народния съд. По-късно обаче той се превръща в основната фигура на опозицията срещу властта, поради което Васил Коларов го определя като враг №1.

Заради външния натиск от страна на САЩ и Великобритания през 1946 г. народната власт допуска Никола Петков да влезе в Народното събрание като депутат, но той остава такъв само до април 1947 г., когато е арестуван, а по-късно и осъден на смърт.