Празнуваме Петковден!

Днес е празникът на света Петка Българска, наричана още света Параскева. Още от времето на българските царе светицата е особена тачена у нас и се счита за покровителка на България. В нейно име и върху хартия се е бил заклел  в своя договор с Венеция цар Иван Александър (1347 г.), където накрая пише „в името на Бога, Св. Богородица, в кръста, … и в светата Параскева Търновска“.

Празникът в чест на света Петка – Петковден, се смята за завършек на лятото и есента, и на активния стопански цикъл. Народът отбелязва Петковден като начало на зимните празници. На този ден обикновено става заплождането на домашните животни, известно още като овча сватба. Жените пекат колачета и ги раздават.

Преподобна Петка е живяла в края на Х и началото на ХІ век. Родена е в селището Епиват близо до град Каликратия (Мраморно море), а родителите и били благочестиви и уважавани християни. Когато била на 10 години, тя чула гласа на Иисус Христос в храма и оттам нататък посветила целия си живот на вярата в него и в неговото учение. Сменила дрехите си с просешки и често раздавала от своето имущество на бедните.

Напуснала дома си и обходила светините на Константинопол, където останала 5 години. После заминала за Йерусалим и Божи гроб и се установила в Йорданската пустиня. Там останала много години по подобие на Св. Мария Египетска. Предусещайки смъртта си, света Петка се завърнала в Епиват и след две години тихо угаснала, водейки усамотен и свят живот. Тъй като била непозната в родното си място, била погребана като чужденец – извън градските стени на Епиват.

Дълги години гробът на светицата бил забравен, докато тя не се явила в съня на  двама местни християни. В него света Петка била с царски одежди и заобиколена от Христови воини. Тя помолила да извадят мощите и да ги пренесат.

Оттам нататък нетленните й мощи са местени много пъти.

След битката при Клокотница (9 март 1230 г.) цар Иван Асен II изискал мощите на Света Параскева от Латинската империя. Тяло й било пренесено тържествено в столицата Търново. Още във времето на цар Иван Асен II било съставено нейно българско житие, като бил написан и разказ за пренасянето на мощите й в Търново. Най-големият връх в увековечаването на св. Петка Търновска е написаното от св. патриарх Евтимий житие, което става известно и в Средновековна Европа.

Известно е, че след нашествието на османците в българските земи, Константин II Асен, син на Иван Страцимир, поискал мощите да бъдат пренесени във Видин. Там те останали до 1397 г., когато султан Баязид ги подарил на сръбския княз Стефан Лазеревич. От Белград светицата била преместена в Цариград през 1521 година, а след това Цариградската патриаршия подарила мощите на молдовския княз Василий Лулу. И до днес те се пазят в църквата „Три светители“ на румънския град Яш.

Днес празнуват имен ден Петка, Параскева, Парашкева, Петко, Петкана, Пенка, Паро, Парун.