Субсидиите в ЕС удрят по местните фермери в Южното полукълбо

Изнасяме евтино сухо мляко и палмови масла за Западна Африка, предпочитани от тамошните мандри, и така поставяме под дъмпинг местните фермери, се казва в доклад на НПО SUD

Общата селскостопанска политика на ЕС (ОСП) наказва местните земеделски стопани и вреди на околната среда. Заради нея се добавя палмово масло в мляко на прах и се е достигнало до свръхконсумацията на латиноамериканска соя.

Подкрепата на европейското селско стопанство не трябва да бъде за сметка на земеделските производители в развиващите се страни. Това е констатацията на доклад, публикуван от мрежата на неправителствената организация SUD (Юг), който посочва противоречията между Общата селскостопанска политика и целите на ЕС за развитие, съобщава Euractiv.com.

„Следователно съществува реално противоречие между Общата селскостопанска политика (ОСП) и целта за съгласуваност, която европейските политики задължително трябва да имат с развитието и зачитането на правата на човека. ОСП, която ще бъде гласувана през февруари 2020 г., трябва спешно да се реабилитира това изискване със сила “, обясни Филип Джашан, президент на SUD.

В доклада се посочва, че специфичните инструменти на ОСП са повече или по-малко отговорни за нежеланите ефекти върху селското стопанство в Южното полукълбо.

Под огън са преките плащания към земеделските производители според района и „независимо от вида на производството“ в първия стълб на ОСП.

Помощта в селското стопанство на ЕС е от съществено значение за европейските фермери. Във Франция например 47% от приходите на фермерите идват от ОСП, според бившия евродепутат от консерваторите Мишел Дантин.

Но този тласък оказва пагубно влияние върху Южното полукълбо, където държавните субсидии не са толкова високи, а секторите са по-малко конкурентни.

Ето защо някои европейски продукти стават по-конкурентни от местното производство на юг, както в случая с „пшеница и мляко на прах на западноафриканските пазари“, според проучването.

Докладът също така критикува премахването на механизмите за регулиране на селскостопанския пазар, като квотите за мляко. Според доклада, те са увеличили „способността на ЕС да изнася селскостопански продукти на ниски цени на пазарите на юг“.

„Износът на пшеница или мляко на прах, понякога дори обезмаслено мляко и палмово масло, продавани вероломно като мляко на пазарите в Западна Африка е симптоматичен. Този истински дъмпинг дестабилизира селските икономики. В Западна Африка, например, тези вносни прахове носят на преработвателите с до 40% по-малко разходи от местното мляко. Следователно те предпочитат да купуват тези прахове, отколкото да инвестират в развитието на локални мрежи за събиране на мляко.

Докладът предлага също така трансформирането на хектар субсидии в „субсидии, предназначени за постигане на агроекологичен преход за селскостопанския сектор“, както и реактивиране на регулаторните механизми.

Въпросът за модела на интензивно животновъдство също се счита за отговорен за други опустошителни странични ефекти.

„Интензивното животновъдство на практика е отговорно за разширяване отглеждането на соята в Южна Америка“, подчертава докладът. Бразилия, Аржентина, Парагвай, Боливия и Уругвай днес предлагат около 50,6% от световното производство на соя.