Три истории на фермери с месодайни говеда: Николай Димов, Крейг Гъфи, Младен Радев

in агро, Моят живот – моята ферма, репортажи / by / on 4 ноември 2019 at 09:19 /
Абърдийн Ангус - най-отглежданата в България месодайна порода

Абърдийн Ангус – най-отглежданата в България месодайна порода

Месодайното говедовъдство у нас е напът да се превърне от „движение“ в „сектор“. Може би. Това каза директорът на Асоциацията за развъждане на месодайни породи животни в България (АРМПЖБ) Андрей Чалъков по време на току-що приключилата изложба СТЕКСПО 2019. Голямата стъпка, която трябва да се направи в тази посока, бе описана простичко и смешно от … Ути Бъчваров. „Почти двайсет години работя за това да уверя българина, че от всяко говедо стек не става“, каза той, препасан с готварска престилка, пред микрофон, отдалечавайки се за минута-две от тигана, където приготвяше стековете за почерпка.

Печелят ли стопаните на месодайни говеда, когато у нас телешкото и говеждото месо са доста под продажбите на пилешко и свинското? Защо от асоциацията твърдят, че дори и всички нейни членове да се ангажират със зареждането на един единствен скъп ресторант с мраморирани стекове, няма да се справят. Забележителното е, че български фирми вносителки търгуват премиум стекове, доставени от целия свят, и най-вече от САЩ, на цени, които често са над 100 лева за килограм. Защо е толкова непостижим и легендарен този стек? Как зрее и защо зрее – да не е сирене? Защо месодайните говедовъди твърдят, че обвързаното подпомагане за животни под селекционен контрол ги е върнало с години назад?

И ето какво научихме:

Николай Димов, Ямболско: Нямаме стандарти за месото, нямаме и оценители. Но пък имаме перспектива

Николай Димов, месодайно говедовъдство, Ямбол

Най-напред той е отглеждал млечни крави и биволи, но през 2013 г. ги „ликвидирал“ и тръгнал из Европа да търси месодайни говеда. Харесал във Франция кръстоски с чистопородни бикове Гаскон, спазарил 30 юници и два бика, и ги вкарал в стопанството си в с. Стефан Караджово до Ямбол. На следващата година пак тръгнал на пазар, но по-наблизо. Закупил от Румъния 80 елитни животни от породата „Абърдийн Ангус“, които били докарани от друга държава. Но после не му харесали толкова, колкото му се искало и след пет месеца пак поел на път. Този път до Ирландия. Оттам се върнал с 50 абърдийна, закупени от най-добрите местни развъдчици. „Ирландската селекция е много по-добра. И румънските, и ирландските говеда бяха елитни, но разликата между тях беше огромна“, сравни Димов. Пак от Ирландия се разширил с още 60 юници Лимузин и Шароле. Но след това се върнал отново във Франция, където харесал още 75 лимузина. Пак някъде от Европа купил 60 месодайни Сементал, а тази година напролет платил в Германия за 60 животни от английската порода Галовей.

Към момента ферма „Агролес“, където Николай Димов е съдружник, има общо 800 майки от 7 породи. Всяка порода си има свое помещение. Стопанството му е идеално за изложби и учебна база, затова две години асоциацията избираше при него да организира СТЕКСПО.

„Фермата не е най-голяма в страната, но мога да кажа, че е най-ефективна“, преценява без да се подценява и надценява фермерът. За паша на животните Димов използва 6 хил. дка пасища, а най-новото, с което се е заел, е да ги култивира. Обработва ги и ги засява с бобово-житни култури – звездан, детелина, ежова главица и други. Особено ценни съвети в тази сфера получава от австрийски професор – преподавател в катедра за отглеждане на пасищна трева. „В Австрия са на изключително високо ниво по заготвяне на груби фуражи за месодайни породи. Там не хранят със зърно, разчитат само на силажи, сенажи, сено с над 20% протеини. Абсолютно са напреднали в науката кога и как се прибира зелената маса и как се суши. Сушенето е много важно и в Австрия се извършва в специални помещения с вентилатори и аспиратори – вентилаторите обдухват, а аспираторите отнемат влагата. Елементарно е, но като съоръжение е скъпо. Идната пролет ще направя такава сушилня“, планира фермерът.

В стопанството на Николай Димов има животни, от които той може да добие мраморирано месо. Но за да бъде постоянен добивът на тези най-скъпи стекове, фермерът знае, че трябва да работи с диетолог, необходимо е да внесе хранителни добавки с минерали и витамини, и най-вече – храната трябва да е високопротеинова. Затова в последно време е заложил на бакла – черният боб, известен от древността, е изключително богат на белтъци и с него животните наддават бързо.

Животновъдът описва пазара като „шарен и труден, особено в България“. Няма създаден стандарт, с който у нас да се оценява качеството на българското говеждо месо. Оценители също липсват. Според него държавата трябва да се погрижи и да създаде и стандарти, и специалисти. Три години той е продавал месото на гръцки търговец и е получавал добра цена. Но тази година решил да се отзове на поканата на свой колега, който изкупува телета за месо, и си развалил дослука с гръка – отказал му, за да работи с българин. И сега е много разочарован. Тази грешка обаче му донесла голяма полза – взел решение в началото на следващата година да изгради към стопанството кланица и в нея да заготвя стекове – нещо, което не би направил, ако не се бе опарил.

А за премиум месото Николай Димов разказва, че преди да се предложи за консумация, то трябва да узрее. Поставя се в специална камера, в която се поддържа температура от 0 до 2 градуса и влажност между 75-80%. Стековете зреят 28 до 40 дни и колкото по-дълъг е този период, толкова по-крехки и вкусни стават, когато се приготвят. Пекат се на загрята скара максимум 5 минути и са готови.

„Най-важното в нашата работа е, че имаме голям потенциал“, обобщава Димов. Впрочем, два изложбени бика на „Агролес“ от породите Симентал и Абърдийн Ангус, взеха награди на тазгодишното изложение в Пловдив.

Крейг Гъфи, САЩ: Вече 12 години не торим пасищата, а постигнахме два пъти по-ниска себестойност от средната
Крейг Гъфи (с шапката) и Шон Акадири (отляво)

Крейг Гъфи (с шапката) и Шон Акадири (отляво)

„Мога да кажа, че съм говедовъд, първо поколение, защото моите баба и дядо са били животновъди, но родителите ми – не. Така че започнах от нулата. Ние имаме 500 крави-майки за разплод. Трима души работят във фермата. Стремим се да постигнем чисти линии“, разказа Крейг Гъфи.

„В последните 30 години се опитвахме да използваме съвременните технологии в американското говедовъдство и се уверихме, че сме стигнали до задънена улица. Затова решихме да използваме ресурсите по по-традиционен начин. Най-напред това се изразява в подобряване на състава и качеството на тревата в нашите пасища. Ние не използваме химически торове от 12 години. Имаме 2500 акра пасища (около 10 хил. дка).

Разполагаме с три фактора – почва, треви и генетика на животните. Постигнах баланс между тях. Нашата себестойност е два пъти по-ниска от тази на средния говедовъд в Америка. Вече 30 години подобряваме генетиката на кравите. Напоследък използваме системата, която фирмата на Шон Акадири от „Argic-Bioformatics“ разработва и продава. Тя ни помага да разберем по-добре нашата генетика и начините, по които можем да я усъвършенстваме. Софтуерът позволява да се анализират наличните ресурси и да ги използваме по оптимален начин, за да постигнем по-добра рентабилност.

В нашата ферма 70% от себестойността идва от храната за животните. За нас нямаше друг изход освен да намалим тази себестойност, като използваме регенеративната система. Това означава, че ако в стадото липсва определена генетика, например по-добро усвояване на фуража, или по-висок приръст на малки телета в началното им развитие, тези качества могат да се добавят чрез събиране и обработване на информацията за животните. Така създадохме стадо, което може да използва по-добре природните ресурси, а също и да връща на природата. Вместо да култивираме пасищата, ние събудихме семена, които са в дълбочина в почвата. Благодарение на това, вече имаме 100 животни повече.

Младен Радев, фермер и преработвател: Сивият сектор при нас е 80%

Младен Радев, месодайно говедовъдство

Преди 15-на години Младен Радев е работил във фонд, чиято дейност била да изкупува земеделска земя и да инвестира във ферми. Като служител Радев е отговарял за инвестиции в млечна ферма. Покрай работата си той успял да посети доста страни от Западна Европа. „Тогава видях, че разликата между Европа и България е 2000 км, но в животновъдството е 50-100 години. И си дадох сметка, че в това би имало перспектива. Завършил съм Аграрна икономика, от Добрич съм и това ме е наклонило да инвестирам в говедовъдството и по-специално в създаването на телеугоително стопанство“, обясни той.

Фермата се развила добре, но търсенето на месо надвишавало възможностите на предприятието и той и съдружниците му започнали да изкупуват телета от млечни и месодайни породи от други ферми. Така, набирайки скорост, фирмата стигнала до  решението да си закупи собствен кланица, транжорна и колбасарски цех, което се случило преди две години.

„В България няма мраморирано месо. Искат се знания, knowledge, както казват американците. Ние все още правим първите детски крачки. Трябва да се научим как да си правим селекцията за породи, които омраморяват, и тогава да се научим да ги храним, за да има мраморирани мазнини.“ На въпроса 15 години не са ли достатъчни за придобиване на тези знания, Радев отговаря: „Нашето угоително стопанство е на 15 години, а фермите в Америка са на 200.“

„Българският пазар търси червеното немазно месо от млади говеда до 18 месеца. Това продаваме по веригите, това търсят голяма част от клиентите. Мраморът е лека екзотика, която остава в много скъпите магазини за месо и в част от ресторантите. За малко неща мога да кажа, че цената е неограничена. В тях попада и мраморираното месо – то няма горна рамка. Търсенето е огромно.“

Минималната едрова цена на стековете е от 20 лева нагоре за фреш месо, посочва Младен Радев. В магазините такъв стек би трябвало да бъде 26-27 лева. Вносните меса от Америка са минимум на 50-60 лева. Има български фирми, които внасят стекове главно от САЩ. Преработвателното дружество на Радев произвежда и бургери по опита на Америка. „Защото в телетата освен качествено месо има и обрезки, които трябва да се реализират по някакъв начин.“

Преките наблюдения на фермера-месопреработвател са, че се увеличава броят на месодайните говедовъди. „Аз коля 300 животни на месец, а има хора, които искат да ми продадат много повече.“

Според него огромният проблем на кланиците и преработвателите е нелегалния добив на месо. „Влизате в сайта на МЗХГ, виждате заклани животни за 2018 г. и там лъсва цифрата 27 000 животни, заклани в кланици! Добре, но у нас има 300 000 млечни крави и още 90 000 месодайни, така че общият им брой е близо 400 хил. крави. По едно теле да раждат, ако половината от тях са мъжки, това са 200 хил. телета! А срещу това число имаме 27 000 легално заклани. Сметката е, че сивият сектор е някъде към 80% и то без да броим кравите, които също се колят. Това е нещо, което ни спира да се развиваме с темповете, които ни се иска.“

Попитахме: „Но защо фермерите биха продавали безотчетно телета, след като за получаване на обвързана подкрепа се изисква счетоводна документация?“

„Това е дълга тема“, отговаря Радев. „Подпомагането ни върна пет години назад, то не ни даде прогрес. Правим повече бройки крави, а нивото остава ниско, защото когато вземеш 600 лева субсидия за една крава, какво значение има на колко лева си я продал – взел си парите, имаш сигурен доход.“

Припомняме, че според условията за получаване на обвързано подпомагане за месодайни крави, фермерът трябва да представи документи, че е реализирал на пазара 0,25% телета. Този праг е изключително нисък и на практика означава, че в стопанството четири крави раждат едно теле. А останалите три телета?

Tags: , ,

Leave a Comment