Днес почитаме свети Мина – закрилник на семейството и бездомните

На 11 ноември е празникът на воина великомъченик Мина, който е покровител на семейството, сираците и бездомните, пазител на пътуващите на дълъг път, воините и лечителите. Светецът закриля също и жените, затова на този ден те се молят пред иконата му за здравето на децата си, за радост и благополучие в дома. Единственият манастир в страната, кръстен на свети Мина, е край София.

На днешния ден, на който се почитат и светците Виктор и Викентий, празнуват всички с имена Виктор, Виктория, Мина, Минка и Минчо.

Свети Мина е бил египетски воин, който е живял в края на 3 век. Бил е дълбоко вярващ християнин, който е служил под началството на военачалника Фирмилиан. По това време в Рим царували заедно императорите Диоклетиан и Максимиан (284-305 г.). Те издали указ да се предават на мъчения и да се убиват всички християни, които не се покланят на идолите.

Свети Мина предпочел да напусне войската и да се оттегли в пустинята при дивите зверове, които считал за по-добри и безопасни от хората. Там заживял в непрестанни молитви и общуване с небето. Един ден обаче разбрал, че се готви зрелищен празник за почитане на езическите идоли. Въпреки че знаел колко жестоко се преследват християните, свети Мина слязъл в най-големия град на областта и започнал на всеслушание да слави Исус Христос. Бил заловен и жестоко измъчван, но за почуда на войниците, които му нанасяли рани, свети Мина сякаш не изпитвал болка, а радост. Като не успели да го накарат да се отрече от вярата си, накрая му отрязали главата, а владетелят заповядат тялото му да бъде изгорено. Когато огънят изгаснал, вярващите дошли на това място и събрали останалите мощи, обвили ги с чисти повивки и ги помазали с благовония. Скоро те пренесли тези останки в родния си град Александрия и ги погребали с почести.

Впоследствие на това място била построена църква и в нея станали множество чудеса.

В народните представи днешният ден бележи средата на вълчите празници, които са между Архангеловден и Коледните Заговезни – времето, в което вълците бесуват. Вълчите празници водят след себе си най-дългите нощи.