Чудният кратък живот на актрисата-принцеса Грейс Кели

Ако Грейс Кели бе жива днес, и тя, и Монако, щяха да отпразнуват 90-ия й рожден ден. Но Грейс почина на 52 години и остави след себе си историята на живота си – една великолепна приказка за чудно талантлива актриса, която става принцеса, отдадена на доброто.

Актриса или принцеса, Грейс Кели е родена да бъде на върха. На нея й отиват и големите филмови награди, и короната.

Грейс Патриша Кели е родена на 12 ноември 1929 г. във Филаделфия, Пенсилвания като трето от четирите деца в семейството. Баща й Джон Кели е първокласен гребец с три златни олимпийски медала, които печели като част от отбора по гребане на САЩ. Самоиздигнал се милионер, той притежава един от най-успешните бизнеси за тухли по Източното крайбрежие. Майка й Маргарет е първият треньор на отбора по атлетика за жени в Университета на Пенсилвания.

Кели показва дълбока любов към сцената от ранна възраст. След гимназията тя решава да преследва актьорска кариера в Ню Йорк, въпреки възраженията на родителите й и се записва в Американската академия за драматични изкуства. Като студент се появява в реклами и на кориците на списания, тъй като е изключително красива.

След като се дипломира в Американската академия за драматични изкуства в Ню Йорк на 19 години, Кели търси кариера на Бродуей, но се сблъсква с множество трудности. Дон Ричардсън, един от нейните режисьори и учители, по-късно казва: „Тя никога не би имала кариера в театъра, защото има великолепен външен вид и стил, да, но не и мощен вокален глас.“

Скоро Кели открива, че филмите са много по-подходящи за нея. В крайна сметка тя участва в 11 филма и в над 60 телевизионни продукции.

Гари Купър открива Грейс на снимачната площадка на първия й филм, „Четиринадесет часа“ (1951), когато тя е на 22 години. Той урежда Грейс да играе твърде младата му съпруга в „Точно по пладне“ (1952) – всепризнатият уестърн, който я поставя на пътя към славата. Една година по-късно, ѝ е предложена роля в „Могамбо“(1953) – филм, който се заснема в Кения, с участието на Кларк Гейбъл и Ава Гарднър. Докато снима там, Кели има връзка с Гейбъл. По-късно тя казва: „Какво друго може да правиш ако си сама в палатка в Африка с Кларк Гейбъл?“. „Могамбо“ отбеляза повратна точка в кариерата на Кели – тя е номинирана за първия си Оскар и печели Златен Глобус за най-добра актриса в поддържаща роля. MGM й предлага договор за седем години, който тя приема при условие, че ще живее в Манхатън, за да може да продължи работата си в театъра.

През 50-те години, актрисата снима три филма с Алфред Хичкок: „Прозорец към двора“(1954), „Набери „М“ за убийство“ (1954) и „Да хванеш крадец“ (1955). Хичкок счита Кели за олицетворение на фаталната жена  – тя притежава красота, стил и „сексуална елегантност“.

През 1954 г., чаровната актриса печели ролята на Джорджи Елджин в „Селско момиче“. Това не е бляскава роля за Кели, тъй като изобразява старомодна и пренебрегвана съпруга на алкохолик. Тя обаче прави пронизващо и неподправено изпълнение, което й печели Оскар за най-добра актриса.

По време на фотосесия тя се запознава с Рение III, принц на Монако, който си търси съпруга, защото ако не се сдобие с наследник, Монако ще стане част от Франция. Принцът веднъж описал идеала си за жена: „Тя е с дълга коса, вееща се във вятъра, с цвета на есенните листа. Очите й са сини или виолетови, със златни точици“. Пресата представя в романтична светлина техния флирт, като го изобразява като приказка. Една година по-късно датата за сватбата им е вече определена.

След като се омъжва за принц Рение на 19 април 1956 г. на публична и богато украсена церемония, Кели изоставя актьорската си кариера, за да стане принцеса на Монако. Тя също така трябва да се откаже от американското си гражданство, а принц Рение забранява излъчването на филмите й в Монако.

Кралската двойка има три деца – принцеса Каролайн, принц Албърт II (настоящия принц на Монако) и принцеса Стефани. Въпреки многото опити на режисьори да я примамят обратно във филмовата индустрия, тя устоява, като приема ролята си на тържествен водач на Монако.

Кели участва в много културни и благотворителни организации през живота си. Принцесата посещава домове за възрастни хора и сираци, открива болници в Монако и детски градини в помощ на работещите майки. Под нейното управление Червеният кръст на Монако се превръща в един от най-известните в света по оказване на помощ на жертви на военни конфликти и стихийни бедствия.

Трагедия се разиграва на 14 септември 1982 г., когато принцеса Грейс и по-малката й дъщеря карат по стръмните скали на Côte d’Azur на Южна Франция. Кели получава инсулт и загубва контрол над превозното средство, което се завърта на ръба на скалата и се гмурва надолу по 45-метровия насип. Майка и дъщеря са закарани в болница, където принцеса Грейс изпада в кома преди да почине на 52 годишна възраст. Принцеса Стефани оцелява с леки наранявания. Кели е погребана в катедралата „Свети Николай“ в Монако, а през 2005 г. там е погребан и съпругът й Рение III.