Проект: Стратегическият план за следващата ОСП ще се прилага от 2022 г.

През преходния период не са предвидени средства за преходната национална помощ за животновъди

На 31 октомври 2019 год. Комисията по земеделие прие законодателно предложение за въвеждане на преходни разпоредби на ОСП за периода 2021-2027 год. То предвижда стратегическите планове за ОСП след 2020 год. да влязат в сила от 1 януари 2022 год. (една година след първоначално обявения срок).

Съгласно разясненията, представени от Комисията, „процедурата по преговорите на законодателството на новата ОСП 2021-2027 не беше завършена навреме, за да позволи на Комисията и държавите-членки да подготвят всички елементи от законодателната рамка, които са необходими за прилагане на стратегическите планове от 1 януари 2021 год., съгласно първоначалното предложение на Комисията.“

Целта на предложеното удължаване с една година на действието на текущото законодателство за ОСП и въвеждане на пакет от преходни мерки, е да се избегне прекъсване в изплащането на директни плащания за земеделските стопани и подпомагането за другите бенефициенти на Европейския фонд за гарантиране на земеделието (ЕФГЗ) и Европейският фонд за развитие на селските райони (ЕЗФРСР) през 2021 год.

Съгласно предложението, ЕС трябва „да продължи да изплаща финансовото подпомагане съгласно законодателството за ОСП, действащо през периода 2014-2020 год.“, което включва седем регламента – Регламент 1303/2013, Регламент 1305/2013, Регламент 1306/2013, Регламент 1307/2013, Регламент 1308/2013, Регламент 228/2013 и Регламент 229/2013.

В допълнение, с цел улесняване на прехода от текущите схеми за подпомагане към новото законодателство (което се очаква да влезе в сила от 1 януари 2022 год.), предложението на Комисията определя правила, чрез които подпомагането, изплащано на многогодишна база, да бъде въведено в новото законодателство за ОСП след 2020 год. Като се има предвид, че ЕС трябва да продължи да подпомага развитието на селските райони през 2021 год., държавите-членки, при които възникне недостиг на средства, ще имат възможност да удължат техните Програми за развитие на селските райони 2014-2020, до 31 декември 2021 год., като финансират програмите от съответните им разпределени бюджети за 2021 год.

Комисията настоява удължените ПРСР да запазят поне същото ниво на екологични и климатични цели.

Европейските министри на земеделието отказаха да вземат окончателно решение относно законодателното предложение и реформата на ОСП след 2020 год. преди да имат яснота относно бюджетите, с които ще разполагат през периода 2021-2027 год. Предложението за преходни мерки беше представено за обсъждане също пред Комисията по земеделие и развитие на селските райони към Европейския парламент на 5 ноември.

На 5 ноември, членовете на Комитета по земеделие на Европейския парламент в Брюксел изказаха критични мнения към преходните мерки, предложени от Европейската комисия относно Общата селскостопанска политика (ОСП). Херберт Дорфман (ЕНП, Италия) разкритикува степента на намаляване на бюджетните кредити за втория стълб (развитие на селските райони), предвидено в предложението, което се основава на елементите на предложенията за следващата многогодишна финансова рамка на ЕС (МФР 2021-2027). Той изрази недоумение как страните могат да получат нови средства, ако изтекат тези, свързани с текущите програми за развитие на селските райони.

Паоло Де Кастро (S&D, Италия) каза, че Европейският парламент чака 6 месеца за тези преходни мерки и прецени, че ще бъде необходима година на Европейския парламент, за да разгледа и одобри текста на предложението. Алваро Амаро (ЕНП, Португалия) също критикува факта, че Европейският парламент трябва да приеме суми от реформираната ОСП, докато реформата все още не е окончателно договорена. Комисията отговори на тези коментари, че когато се постигне споразумение за МФР 2021-2027, предложението на Комисията ще бъде променено в съответствие с това.

Атидже Алиева-Вели (Обновяване Европа, България) обърна сериозно внимание, че в предложението за преходни мерки липсват текстове относно преходната национална помощ. Част от държавите-членки прилагат схеми за преходна национална помощ, особено в сектор „Животновъдство“, който се счита за уязвим. Вели смята, че преходната национална помощ трябва да бъде включена в преходните разпоредби и да се продължи с нейното прилагане, така, както е описано в чл. 37 от Регламент (ЕС) 1307/2013, тъй като има изключително голям социален ефект при осигуряване на доходите на фермерите в затруднение.