Браншовици влязоха в спор за джобните 100 хил. евро субсидии, за гъските, жабите и селата

Костадин Костадинов, Албена Симеонова и Петър Петров заеха противоположни позиции за новата ОСП

„За мен не е свобода поставянето на таван на плащания от 60 хил. до 100 хил. евро на стопанство. Свобода е държавата сама да определи дали да има таван и колко да е той“. Така председателят на Националната асоциация на зърнопроизводителите Костадин Костадинов коментира препотвърдената днес на форума Клуб Investor – Агробизнес 2020 информация на Европейската комисия за допълнителни ограничения при директните плащания за големите фермери в новата ОСП.

Прочети още: Таванът за стопанство ще е 100 000 евро, а субсидиите за зелени мерки ще са 30% от бюджета

По сметки на Костадинов посоченият таван би бил добър за стопанства с до 4000 декара, „които и един трактор не могат да си купят“. Подобни ограничения няма да задържат за дълго зърнопроизводителния бранш у нас в 10-та му позиция в света производство.

Относно „зелените мерки“, които фермерите трябва да спазват, председателят на НАЗ възкликна: „Защо да правя зелени мерки, ако ме ограничават с тавана?“

Костадин Костадинов съобщи, че на форума „Три морета“, в който е участвала и НАЗ, е изготвена позиция в подкрепа на искането държавите сами да определят таваните на плащанията.

За разлика от него председателят на Българска асоциация Биопродукти Албена Симеонова изрази нескрито задоволство от философията на новата политика в земеделието. Тя каза, че изготвеното от асоциацията становище напълно съвпада в позицията на ЕК.

„Горещо подкрепям тавана“, продължи Симеонова. „Трябва да се подкрепят малките, средните и биологичните фермери. 30% за екология са добре. Дори считам, че са малко“, поправи се тя. „Ако искаме да съхраним селата, разнообразието на растителните и животински видове, и да спрем изчезването на младите фермери, трябва да насърчаваме практики, които щадят околната среда. Да сведем до минимум пестицидите и да елиминираме възможностите за ГМО.“

Председателката на БА Биопродукти обаче изрази опасения от дадената на държавите „свобода“ сами да правят политики. „Добре е, ама недейте толкова“, обърна се тя към представителите на ЕК. Симеонова припомни мерките за гъски и орли, за сеитбоорот и други, чрез които е станало бурно усвояване на европари. Даде пример и с биологичните зърнопроизводители, които отглеждат кориандър и рапица върху 10 хил. дка. „Това е несериозно“, вметна тя.

Председателят на Националната асоциация на младите фермери в България Петър Петров напълно подкрепи Симеонова. Според него стопанство от 4000 дка не е малко, а е достатъчно за нормална семейна ферма за зърнопроизводство. Фермите трябва да са до 10 хил. дка, каквито са повечето в ЕС, е неговото мнение.

Петър Петров счита мярка 6.1, която е в подкрепа на младите земеделци, за неработеща. „Хората влизат и си излизат от мярката“, илюстративно обясни той, намеквайки за игрите при усвояването на средства.

Не е правилен според него и начинът на подпомагане на младите, тъй като ако са се регистрирали на 18 г. като земеделски производители, когато станат на 23 системата ги изхвърля от приоритета да са млади фермери. „За нас е важно младите да имат допълнително финансиране и то да е постоянно“, каза Петров.

Председателят обърна внимание и на обучителните курсове, които се финансират от ДФ „Земеделие“ и се прилагат от университети, колежи и други. Според него тази мярка е неработеща и е „точене на средства“, защото не може да даде необходимите минимум знания на обучаваните и в същото време обучението се изисква от министерството.

Костадин Костадинов отхвърли внушението на Симеонова, че едва ли не зърнопроизводителите стоят в дъното на обезлюдяванията на селата. Той обясни, че причините са комплексни и най-вече социални. Фермерите не са виновни, че в селата липсват лекари, аптеки, детски градини и училища, и че младите хора ги напускат.

Председателят на НАЗ подчерта, че в този програмен период зърнопроизводителите са били изключени от инвестиционните мерки на Програмата за развитие на селските райони, въпреки че имат нужда най-малко от обновяване на машинния парк.

Албена Симеонова информира залата, че „в  никакъв случай не сме против зърнопроизводството“, асоциацията не е и против директните плащания. Тя призна, че е доволна от сравнително новата информация, че към мярка 11 за биологичното производство ще се добавят 40 млн. евро, за да може да продължи финансирането на производителите, а също така да се подпомогнат и нови кандидати. Само че е необходимо, според нея, да се подобрят условията за субсидиране.

Петър Петров се обяви за „симетрия“ в разпределянето на средствата. Относно 2-та процента за подпомагане на млади фермери той коментира, че по-важно от процента е да се предложи правилен начин за разпределянето на субсидиите.

Относно екологичните амбиции на ЕК Костадин Костадинов обърна внимание, че природосъобразните мерки на зърнопроизводителите се отразяват на околната среда по простата причина, че браншът стопанисва по-голямата част от земеделската земя в страната. В същото време той цитира данни в милиони лева за финансиране на екологични организации, които броят птици, а също и яйца от костенурки.

Албена Симеонова веднага го репликира с примера, че сега започва преброяване на определен вид жаба, която се храни с комари от Дунав, подтиска популацията им и е изключително важна за биоравновестието.

А Петър Петров допълни, че щадящото отношение към околната среда започва с възпитанието от детска възраст.