Зърнопроизводителите от Пловдив откриха слабости в Законопроекта за земята

Браншът иска корекции в текстовете за поземлените отношения и по-ефективни идеи за опазване на селскостопанското имущество

Съюзът на  зърнопроизводителите  от Пловдив откри правни слабости и недоработени текстове в Законопроекта за земеделските земи, който е публикуван за обществено обсъждане проект. Крайният срок за коментари по документа е 5 декември 2019 г. В Националната асоциация на зърнопроизводителите (НАЗ) е създадена работна група, която да обобщи становищата на организациите, които са нейни членове, и да изпрати общо предложение за корекции в законопроекта към земеделското министерство. Пловдивското становище вече е входирано в НАЗ.

Какви слабости откри браншът в Пловдив? 

„При преглед на законопроекта, нашата организация установи, че в гл.5 от законопроекта е направен опит поземлените отношения да бъдат поставени на нова плоскост, при това в сериозно отклонение от действащите общи правни принципи и правила“, пишат в становището си членовете на УС на съюза.

Чл.13 предвижда автоматично прекратяване на действащите договори за наем или за аренда при влизане в сила на решението за уедряване при комасация, като се допуска в споразумението за уедряване да се договори нещо различно. Според пловдивския съюз договорите трябва да не се променят, а споразуменията да бъдат съобразени с тях.

Чл.33 (ал. 3-6) е предоставена „опасна“ възможност за едностранно изменение на вече договорени условия.

В §23 е предвидено  създаване на нов чл.113а – искове по дела за ползване на земеделска земя, с което се създава благоприятна местна подсъдност за собствениците на земя срещу ползвателите, и се ограничава възможността за договорна подсъдност в чл.117/3/, като този тип процедури се приравняват с исковете на потребителите.

От Съюза на зърнопроизводителите в Пловдив предлагат посочените текстове да отпаднат.

Те предлагат още срокът на давност за вземане на рентни плащания от физически лица да бъда намален от 10 на 5 години.

Сред исканията им е при определяне на масивите за ползване (чл. 89) да се предвиди постигане на споразумение не само за не по-малко от 2/3 от площта от масива, но и споразумението да бъде между не по-малко от 2/3 от заявителите.

Браншът има забележки и към текстове в законопроекта, свързани с възможностите за прекратяване на договорите за ползване, за преотдаване, за някои отношения между арендодател и арендатор.

Пловдивските зърнопроизводители предлагат да отпадне §5/2/ от Преходните и заключителни разпоредби. „От една страна се предвижда в ал.1 правата, придобити по договори за ползване на земеделска земя да се запазват, което е нормално и в съответствие с правната логика и установените от древността правни принципи, но от друга страна в ал.2 се предвижда спрямо заварените договори да важат новите правила на закона, което на практика е със стара дата да се преоценят и пререгламентират  действащи отношения между страните, породени преди влизане на закона в сила“, аргументират се от съюза.

В становището се обръща внимание и на Глава 25 от законопроекта – „Опазване на селскостопанското имущество“. Според зърнопроизводителите изброените мерки са по-скоро с декларативен и пожелателен  характер, отколкото с ясно съдържание за решаване на редица неблагоприятни за земеделските стопани  явления.

„За всички нас като  земеделски производители опазването на селскостопанското имущество е от изключителна важност и за нас не е добър вариант държавата да прехвърли  този тежък проблем единствено на местната власт – кметовете, още повече без да е ясно дали е налице и финансово обезпечение на тази  отговорна дейност. Би могло да се обсъди вариант за създаване на отделен държавен орган или институция, която да разполага с ясни правомощия и финансов ресурс за борба с посегателствата върху имуществото“, предлагат от Пловдив.