Защо младите фермери панически напускат земеделието

И какво може да ги задържи

Младите хора панически напускат земеделието и не се обръщат назад, след като приключат проект по тяхната мярка 6.1. Проблемът не е български, а европейски. Земеделците на възраст под 40 години са едва 6-7%. По тази причина Европейската комисия обяви задържането и включването на младите за един от най-важните си приоритети през следващия програмен период. Според младите производители в България проблемът не е в това, че няма желаещи да работят в този бизнес, па макар и труден. Проблемът е, че като влязат в него – излизат. И то, излизат с дългове, а не с бонус от 50 хиляди лева, каквото е преобладаващото мнение.

По темата защо земеделци и животновъди под 40 години не остават в професията и какво трябва да се промени, за да може думата „приоритетни“ да не е административна хвалба без ефект, потърсихме председателят на Националната асоциация на младите фермери в България Петър Петров и председателят на Националното обединение на младите фермери в България Венцислав Петков. Петър Петров е започнал с животновъдство в семейна ферма в Габровския Балкан, Венцислав Петков е зеленчукопроизводител в Пазарджишко.

Петър Петров: Не мога да приема , че на 23 г. вече не си млад фермер

Виждам, че Европа има интерес да подпомага младите фермери, но въпросът е след това какво ще се случи. Доколко мерките, които ще се вземат, ще са работещи. Дали ще са качествени и с експертиза? Ще се вземе ли под внимание SWOT анализа, който още се дописва.

Според мен границите на плащанията в новия програмен период – до 100 хил. евро, трябва да останат. Вярвам, че това е нещо хубаво, което е постигнато, и не би трябвало да се допуска възможността да бъдат бутнати подобни решения. Така средствата ще стигнат до повече хора.

Мисля, че трябва да се създаде дефиниция за истински фермер. Така някои хора, които са инвеститори в земеделието, ще бъдат ограничени. Понеже ако има много крупни фирми в нашия отрасъл, те могат да изкривят пазара. Визирам например инвеститорите в земя. Малките фермери винаги са били затруднени в купуването на земя, а ако по някаква причина – например, ако има информация, че през дадено землище ще мине магистрала, те могат да блокират бизнеса на някои фермери в региона.

Не мога да приема правилото, което действа сега, че право на допълнително заплащане получават само нови млади фермери. Ако младият земеделец се е регистрирал като производител, когато е бил на 18 г., на 23 вече няма право да бъде подпомаган при преразпределителното плащане за млади. Мисля, че това трябва да се преразгледа. Така повече млади фермери ще излязат на светло. Ето, аз съм на 27 г. и не получавам тези доплащания. Ние участваме на срещите в министерството за обсъждане на следващия програмен период и сме поставили проблема.

За мен, въпреки че съм в час, е трудно да наема земя. Предполагам, че по-голямата част от земята се е разпределила към 2000-2010 г. Доколкото знам, тогава е било много по-лесно да се купува. Да, имало е и злоупотреби. Нашата ферма е в планински район, което е по-благоприятно за нас по простата причина, че земята тук не е толкова много и не е толкова атрактивна за големи агроструктури. Но ако си в областите Добрич или Плевен, предполагам, че е наистина много трудно да наемеш или закупиш земя. Направо го виждам като невъзможно. Когато шофирам не виждам свободни земи. Знам, че когато се правят споразуменията, има големи проблеми, скандали, разправии, дублиране на договорите. Би било много добре, ако младите получават някакво предимство при наемане на държавна земя. Това е записано в Законопроекта за земята.

Хубаво е да се работи в тази посока, но е важно да намерим младите. Защото, да, има ги, някои от тях членуват в нашата асоциация, но е важно да ги направим повече. Трябва да има повече схеми за тези, които вече са влезли, да останат. Понеже по наши данни, процентът на младите, които са станали фермери, срещнали са някакви трудности и са се отказали, е много, много голям. Така е просто защото те още са млади и имат възможност да се преориентират към друга професия. Докато ако един човек е на 50 години, много трудно би било за него да се откаже и да започне в друга сфера. Затова трябва да има повече мерки за младите хора, които остават в бранша, за да се утвърдят и да не напускат този бизнес. Но и мерките трябва да са приемливи. Ето, аз например имах желание да кандидатствам по мярка 4.1, но като разгледах внимателно условията, се отказах. По-добре да си купя трактор втора употреба, отколкото да се обвързвам с тазя мярка.

И още нещо, преди години минах обучение като млад фермер и още тогава усетих, че то е безрезултатно. Това са едни пари, хвърлени на вятъра. Едни фиктивно изкарани часове, които ти се водят като онлайн курсове. Дали ги посещаваш или не ги посещаваш, накрая ти дават сертификат за преминат курс. Това е несериозно, но пък от ДФЗ изискват този сертификат. Обучителните структури получават по 400 лева на курсист и това са безсмислено похарчени от държавата пари.

Венцислав Петков: Бенефициентите по мярка 6.1 губят повече, отколкото печелят

За младите хора, които искат да се занимават със земеделие, отначало всичко е розово. Обещават им 50 хил. лв. за стартиращ бизнес по мярка 6.1, и те тръгват. Но още на втората година разбират, че са отишли на заколение. В предишния програмен период критериите за участие бяха много ниски и европейският одит откри голям брой нарушения и фантоми по мярка 6.1. За да изправят грешката, от министерството увеличиха в пъти условието за стандартен производствен обем на стопанството и другите критерии. Младите фермери, чиито проекти бяха одобрени в този период, отидоха на заколение. За да изпълнят бизнес плановете си, те влизат в кредити и накрая единствената им цел е след шест години да напуснат земеделието. Когато срокът изтече, бенефициенти, които нищо не са спечелили при реализирането на проекта, продават всичко и се хващат на друго поприще, защото имат да връщат дългове.

Всъщност най-големият успех за един млад фермер бенефициент по мярка 6.1 е да завърши проекта на нула. За целта той трябва да бъде най-добрия счетоводител, най-добрия агроном, работник и търговец. Иначе затъва.

Изискванията за инвестиции, за наемане на работна ръка и други, са по-големи от средствата, които се отпускат по тази мярка. Сега, когато се подготвя увеличаването на минималния осигурителен доход на заетите в земеделието от 400 на 610 лева, младите фермери ще бъдат направо задушени. Защото по план те са наели работници и едва успяват да им платят осигуровки и заплати.

Аз лично съм потърпевш от мярка 6.1. Остават ми две години до приключването на плана и имам да връщам кредити. Не можеш да разбереш как потъваш! Но ето една сметка: Разходите да отгледаш 10 декара полски домати от семката до готовия плод, са 15 хил. лв. А по мярката за младите фермери фондът помага с два транша от по 24 448 лева. Парите са крайно недостатъчни, а изискванията – непосилни. Ако сега някой ме върне в годината, когато реших да кандидатствам по мярката, нямаше да повторя отново тази грешка.

Не знам кой и как е мислил условията за обвързано подпомагане, но аз не мога да получа помощ по него. Уж отговарям на условията, защото се грижим в семейството за 3 дка оранжерии и 2 дка домати полско производство. Само че има още едно изискване – оранжериите и нивата трябва да са в един парцел, а моите не са. Така че не получавам нищо като зеленчукопроизводител. Ако в работната група, която създава правилата, бяха участвали млади фермери, това нямаше да го допуснем. Като председател на Националното обединение на младите фермери съм разговарял с колеги от Гърция и Италия, а там е съмсем различно. Организациите на младите фермери винаги се канят при обсъждане на нормативите, но у нас не е така.

Аз се занимавам със земеделие от 2008 г. и забелязвам, че младите фермери намаляват от година на година. Много малко от тези, които тръгнаха с тази дейност, останаха.

Затова, ако младите ще са приоритетни след 2021 година, нека бъдат наистина такива. Те не са дребни фермери, защото един дребен може завинаги да си остане такъв. Един млад фермер тръгва с желанието да се развива и държавата не бива да му пречи, а да го подкрепя.

Например обвързаните плащания за животновъдство, плодове и зеленчуци, трябва да са с различни изисквания към младите земеделци, защото те все още се учат. Когато се дава стартираща помощ по мярката за младите, нека критериите да не бъдат толкова високи. Защото именно заради тях бенефициентите се отказват завинаги от фермерството. Добре ще е да се увеличи съставът в Националната служба за съвети в земеделието, за да могат служителите там да помагат.