Йосиф Делгянски: Младият фермер трябва да е селско момче с диплома, опит и работлива жена

През октомври 2018 г. в Агро Пловдив публикувахме обширно и много интересно интервю с Йосиф Делгянски – един от най-известните и големи производители в Южна България. Четивото се радваше на огромна читателска аудитория, защото представяше обширния поглед, прозренията и прогнозите на един човек, който от дълги години се занимава със земеделие. Поводът за интервюто бе решението на Европейската комисия да ограничи допълнително таваните за големите фермери в следващия програмен период – нещо, в което г-н Делгянски логично видя бъдеща схема. И тогава, и след това никой не я оспори.

В разговора с него бе засегната и темата за младите фермери. Считаме, че е подходящо точно днес, когато двама млади фермери споделиха пред Агро Пловдив какви са пречките пред бъдещето на младите в земеделието, да припомни какво каза по въпроса Йосиф Делгянски.

Пълния текст на интервюто с него от 3 октомври 2018 г. можете да прочетете ТУК.

Г-н Делгянски, очаква се в следващия програмен период младите фермери да имат добри стимули да купуват земя и да развиват стопанствата си. Сигурно ще се съгласите, че земеделието се нуждае от подмладяване?

Кои са тези млади фермери? Аз няколко пъти подсещах журналистите да поискат от министерството данни колко пари са дадени на младите фермери и колко от тези, които са участвали в ПРСР, са останали в земеделието. Ако младият фермер тръгне да купува земя, той ще фалира още в началото. Това е най-скъпият ресурс, който се отплаща в рамките на 30 години.

Земята, така или иначе, ще бъде на фондовете, на богатите хора, на банките и тя ще се отдава под наем.

А който тръгне да я купува, особено ако е млад фермер, е обречен. Свидетел съм на подобни трагични случаи, пред очите ми са. Земята е последният ресурс, който фермерът трябва да купува. Той трябва да я работи под наем. Трябва, особено ако е млад човек, да инвестира в машини, в технологии, в база, за да може да се установи и да работи. И когато натрупа опит и има излишни пари, тогава вече може да купува земя, и то по малко. Защото в земеделието нищо не е сигурно – суша, валежи, градушки, бури … Много бързо природата може да отнесе всичко и земеделецът да остане без компенсации.

Ако млад агроном без опит ви помоли да го насочите с какво е най-добре да се занимава, какво ще го посъветвате?

Първо, за да се занимава млад човек със земеделие, трябва да има опит и образование. Ако има диплома за агроном и е селско момче, свързано със селския труд, тогава може да стане нещо. Ако е градско дете, нищо няма да се получи. Спомням си навремето, когато бяхме деца, че от тъмно до тъмно бяхме с нашите майки и бащи. И те ни научиха да работим на полето. Затова работата никога не ни е тежала.

Ако сега млад човек поиска да се занимава със земеделие, трябва да се заеме със зеленчукопроизводство,

защото той няма да има земя. Ако наеме от 5 до 10 декара и то комасирани, със сравнително малко средства може да започне земеделие. Има ли 10 декара с пипер, при добро гледане на зеленчука може да си докара по 2 хиляди лева печалба от декар или общо 20 хиляди лева за година. Тези пари са почти нормални за едно семейство. Оттам нататък като тръгне, като добие кураж и натрупа опит, като си нагласи машинките – има такива малки, за механизирано копаене – ще си увеличи лека-полека стопанството и ще успее. Но жената на младия фермер, задължително трябва да е селско момиче, свикнало със селските несгоди, за да може да му помага. Всички останали варианти ще бъдат една кражба на пари през фондовете, защото през тези години пред очите ни са минали доста млади фермери, които са се отказали. Истинските млади фермери са нашите деца, без да отричам, че може да има и други амбициозни млади хора. Но децата ни са израснали с нашите трудности и с нашите радости, и са учили. Те са потомствени фермери и не са малко. Това не бива да се разрушава, защото те също страдат при промените и се демотивират. Имат планове за бъдещето, които в един момент могат да се окажат ненужни.

Направи ми впечатление, че не обвързахте съвета си към младите с политиките на субсидиране. Не казвате: Нека стане животновъд, защото там има няколко вида подпомагане – обвързано, преходна помощ, субсидии за пасища … 

Зеленчукопроизводството е сезонна работа, с която ако се занимаваш 6-7 месеца, можеш да получиш нелош доход. А също така ти остава време да почиваш.

Животновъдството е много тежък отрасъл.

Това са 365 дни постоянна заетост. Там работата е обвързана с много други неща – производство, доене, реализация на продукция. Там с 10 декара няма да стане. Животновъдството иска значителен капитал. Дори 50 или 100 хиляди лева да дадат на млади фермери, тези пари няма да стигнат, за да се създаде ефективно стопанство. Защото в една ферма няма ли поне 50 до 100 крави, тя няма да бъде ефективна. А 50 крави струват пари, оборът и доилната инсталация струват пари и виждате, че инвестицията отива към 500 хиляди лева. Оттам нататък възниква въпросът с какво ще храниш животните, ще имаш ли земя и специализирана техника за фуражопроизводство. Според мен, ако ни оставят нас, зърнопроизводителите, ние ще се насочим и към животновъдството. Някои колеги вече го направиха и са успешни и в това. Ако отглеждаш фуражни растения, може да сееш две култури. Фуражните позволяват да се ожънат малко по-рано и можеш да засееш и втора култура, което увеличава интензитета на земята. Така получаваш по-голям доход от единица площ. Но това изисква много голяма организация и ако аз досега не съм го направил, това е не толкова заради организацията, колкото заради липсата на качествена работна ръка. Защото една неиздоена крава или овца води до мастит, болести … И едно животно, което ти е струвало 2 хиляди лева, го осакатяваш.