Градинарите искат в зелената архитектура да се вгради капково напояване и хранене

Четири браншови организации предлагат в средващия програмен период схемата за затревени междуредия по мярка 10 да бъде заменена с прилагането на капково напояване

Националният съюз на градинарите в България предлага в зелената архитектура на програмния период 2021-2027 г. да бъде вградено подпомагане прилагането на капково напояване и хранене с торове през капковата система (феригация) на плодовете и зеленчуците. Това е предложението и на Българската асоциация на малинопроизводителите, както и на дунавските и на силистренските овощари. То бе представено след разглеждането на SWOT анализа за околна среда и климат (3 декември 2019 г. в Пловдив).

Предложение носи заглавието „Екологична устойчивост на сектора на плодовете и зеленчуците“.

Авторите посочват, че повишаването на екологичната устойчивост на сектора и адаптирането му към климатичните промени, както и засилването на конкурентоспособността и по-добрата пазарна реализация на плодовете и зеленчуците, могат да се постигнат чрез подобряване на водния и на хранителния режими. Това става с прилагане на капкова система за напояване, която може да се използва и за транспортиране на торове чрез водата.

Зеленчуците съдържат вода 85-92 %, пресните плодове е 80-87 %, картофите 79 %. Без водата не са възможни процесите на развитието им. Образуването на 1 kg сухо вещество полезна продукция в съвременните културни растения при нормални климатични условия изисква от 300 до 800 L вода да премине през растението, като само една минимална част остава в него, посочват в изложението авторите.

Решението на проблема с големия разход на вода при поливане на почвата е капковото напояване. То е с най-икономичен разход на вода.

Силни страни страни на капковото напояване са по-висока ефективност при намален с 40 до 60% разход на вода. Чрез капковата система поливките могат да бъдат програмирани като интервал и продължителност. Постига се по-равномерна влажност в областта на корена. Няма преовлажнени зони. Няма необходимост от дренажна система. Избягва се почвената ерозия. Тези силни страни на метода на напояване имат голям екологичен ефект и повишават екологичната ефективност на сектор Плодове и заленчуци. В същото време добивите се повишават с 20 до 50% и се стабилизират. Качеството на продукцията също се подобрява, се посочва в предложението.

При капковото напояване не се навлажнява цялата почвена повърхност, което ограничава растежа на плевелите, не се мокрят листата, което пък намалява риска от болести неприятели. Редуцира се разходът за хербициди и препарати за растителна защита и обемът работа за борба с плевели, болести и неприятели. Намалява се и разходът на човешки труд, пести се и време. При капковото напояване процеси са автоматизирани. Таймерът (контролер) осигурява работата на цялата система без присъствието на човек.

Поливките могат да се комбинират с подаване на хранителни вещества (торове), биологично активни вещества и/или пестициди. Процесите се контролират чрез сензори за влажност на почвата и температурата на въздуха. Те могат да се интегрират с метеорологична информация за прогнозно напояване. Подпомагането на градинарите и овощарите, които ползват капкова система, ще засили привлекателността на сектора и ще  повиши конкурентноспособността на стопанствата, заключават от сектор Плодове и зеленчуци.

Опасностите пред сектора са ограничена възможност до финансова подкрепа и слаба кредитоспособност на производителите. Това поставя остро въпроса за достъп до финансов ресурс за инвестиции и закупуване на финансов лизинг за въвеждане на иновации. За съществуващите стопанства със системи за капково напояване заплаха да продължат да ги ползват идва от лошо проектиране. „Животът” на PV компонентите се скъсява под влияние на горещ и сух въздух, и UV-лъчи. Появяват се повреди по системата от гризачи, животни и машини. При използване на вода с лошо качество процесите се влошават.

Силните страни на феригацията са, че чрез нея се постига по-равномерен и оптимален хранителен режим в областта на кореновата система през цялата вегетация без периоди на дефицит. След инсталиране на системата за торене, торовите разтвори се внасят лесно, независимо от хабитуса и височината на израстване на отглежданата култура. Това е и добър метод за контрол на торенето, тъй като количеството хранителни вещества може да се прецизира.

Прецизността при фертигацията се дължи на факта, че се приготвя балансиран разтвор (по рецепта от агрохимичната лаборатория), като за определяне на вида и количеството на торовете се имат предвид анализът на почвата за нейната запасеност с хранителни вещества, анализът на водата за нейния минерален състав, изискването на отглежданата култура по фази на развитието й и конкретните климатични условия.

Едно от прекрасните й предимства е равномерното разпределение на торовете в областта на кореновата система. Ефективността на използването на тора се увеличава с 30%, а в същото време разходите за торове намаляват.

Ускоряват се растежът и постъплението на продукцията, повишава се ранният и общият добив. Подобрява се също качеството на продукцията.

Слабостите при феригацията са, че иска прецизност, чисти 100% разтворими торове, квалифициран труд. При приготвяне на торовите разтвори трябва да се използват предпазни средства – очила, ръкавици, а след операцията системата трябва да се промие.

Възможни са грешки при смесване на торовете, в резултат на което се образуват утайки. При приготвянето на торовите разтвори, работещите трябва да са запознати с разтворимостта на торовете и съвместимостта им. Трябва да се използват таблици за съвместимост. Има се предвид, че при смесването на торовете може да протекат химични реакции между тях и да се образуват неразтворими съединения – утайки, при което, от една страна, се намалява концентрацията на утаения хранителен елемент в разтвора, и от друга – се запушва системата.

В заключение авторите добавят, че в днешно време капковото напояване и фертигацията се считат за най-перспективни и ефективни методи за оптимизиране на водния и хранителния режими на почвата с висок екологичен ефект. Те имат потенциала да повишават и стабилизират добивите при запазено и/или подобрено качество на продукцията и опазване на околната среда от замърсяване. Това отговаря на предвидените мерки в Националната стратегия за развитие сектора „Плодове и зеленчуци” – подобряване или запазване на качеството.

От името на колегите си председателят на Българската асоциация на минопроизводителите Божидар Петков благодари на земеделския министър, че е предоставил възможност на сектор Плодове и зеленчуци да даде свое предложение за подпомагането по II стълб в следващия програмен период. Той (а и колегите му) смята, че по-целесъобразно както за земеделците, така и за околната среда и климата, ще е да се плащат компенсаторни субсидии на фермерите с капкови системи в сектора, отколкото да продължи да се прилага схемата за подпомагане на градини със затревени междуредия.

Прочети още: НАЗ предлага на МЗХГ нова еко-технология за полски култури след 2021 г.