Зелена идея от животновъдството: Преоткриване качествата на оборския тор

При естествено наторяване се подобрява структурата на почвата, постигат се икономии, а за 20 години хумусът се увеличава с 1%

Оползотворяването на оборския тор за подобряване на почвите  – това е предложената от животновъдния сектор зелена идея за подпомагане в следващия програмен период. Тя бе представена подробно от председателя на Съюза на зооинженерите в България Момчил Тасков след приемането на втория SWOT анализ за околна среда и води на 3 декември в Пловдив. Презентаторът илюстрираше думите си с подробни схеми и графики.

„Днес е още по-важно да оценим и увеличим стойността на оборския тор, като го използваме за обогатяване на почвата и поддържаме високото й съдържание на хумус, за да е по-плодородна. За кратко време бе направено много, за да се намери оптимално решение за оползотворяването на тора от фермите за екологично чисто, и в същото време икономически изгодно приложение“, посочи в изложението си Момчил Тасков.

Наторяването с оборски тор спомага за подобряване структурата на почвата и за минимално изпарение и загуба на амонячно-азотните елементи: 20 – 100% при използване на прецизен разпръсквач (традиционен метод) и никога повече от 15% при използване на торов инжектор. Оползотворяването на оборския тор намалява и миризмата от фермите, но също така намалява и разходите за изкуствени торове.

Дългосрочните инвестиции с цел рационалната употреба на естествените торове

са неразделна част от мениджмънта на съвременния фермер. Правителствата на някои страни от Европейския съюз работят по приемането на регулации, според които естествените торове трябва задължително да се инжектират под повърхността на почвата, за да се избегнат негативните последици от тях. Важен елемент от новата ОСП е т.нар. зелена архитектура, която представлява надграждане, свързано с процеса на отглеждане на животните и дава възможност за подпомагане на стопаните. Правилното оползотворяване на оборския е сред добрите практики, които опазват околната среда.

Ако естественият тор се разхвърля върху почвата ежегодно, органичното съдържание в горния слой на почвата може да се повиши с 1% за 20 години. Ако за 10 поредни години почвата не се обогатява с естествен тор, органичните съставки в нея ще бъдат напълно изчерпани, според научни източници.

Категориите естествен тор са две:

Тор с бавен азотен ефект (основните видове животински тор, с изключение на птичия тор), който се разпръсква главно през лятото (точно преди сеитбата на посеви задържащи нитрати) или през есента. И тор с бърз азотен ефект (основно течен тор и птича фракция), който се разпръсква главно през пролетта, преди или по време на оранта.

Подхранващите свойства и стойности на естествения оборски тор са същите като на минералните торове, що се отнася до подхранващите елементи (Р – К – Са – Mg и олигоелементи). Що се отнася до съдържанието на азот във фракцията (в сравнение с амониевите нитрати), то може да варира от 10% при торта от едър рогат добитък до 70% при торта от свине или птичия тор. Остананалата част се минерализира бавно, ставайки част от органичните вещества в почвата. Затова е важно да се съобразява времето на торене, според вида на естествения тор.

Според съдържанието на органични вещества, произхода и покриващите свойства, някои видове естествен оборски тор се считат за истински органични подобрители на почвата. Такива са естествените торове от едър рогат добитък, кози, овце, свине, конски тор, както и компост от гореизброените.

Минералните азотни съединения в естествения оборски тор имат

същите качества като изкуствените минерални торове.

Източникът на органични азотни съединения са микроорганизмите в чревния тракт, несмилаемите протеини и сламата използвана за постелка. И двата вида азотни съединения са винаги комбинирани. При благоприятни условия, част от органичните съединения се минерализират след разпръскване на торта за период от 3 до 5 седмици. Това минерализиране може да продължи няколко месеца, ако торът е разпръснат преди началото на зимата. Друга част от елементите се свързва с хумусните органични елементи в почвата. Първите две фракции (минерали и лесно минерализиращи се органични фракции) се усвояват много бързо от култивираните култури. Това се нарича бърз азотен ефект на торта. Последната органична фракция се минерализира много бавно, след втората година, едновременно със стабилните органични елементи в почвата. Това се нарича вторичен или бавен азотен ефект на оборския тор, цитира данни Момчил Тасков.

Главното предназначение на почвените обогатители е да увеличат рН на почвата, когато има риск тя да бъде окислена. Направени са множество изследвания, които показват, че частичното или пълно заместване на амониево-нитратните азотни торове с оборски тор с животински произход, позволява значително да се намали изкуственото обогатяване на почвата с минерали, и дори да се повиши съдържанието на рН в горния почвен слой.

Различните видове оборски тор са източник на главни (N-P-K-Mg, както и сяра и калций) и второстепенни (цинк, мед, бор) органични елементи. Направени са тестове с естествен оборски тор, за да се сравнят минералните, органичните и смесените елементи. Те бяха подробно представени от лектора. Изводът е, че качеството и крайните резултати при използването на оборски тор са сходни с тези при използването на изцяло минерализирани торове.

Начини на разпръскване на оборския тор са той да остане на повърхността или да бъде инжектиран в почвата. Без значение кой начин е избран, важното е торовете да са разпръснати равномерно. Също така е желателно да се ограничи контакта на тора с въздуха и да се внимава тя да не попада върху листата на растенияна (особено на пасища).

Като

икономически резултати

Момчил Тасков представи различни примери според произхода на тора. Първият пример бе за млекопроизводители, които притежават 60 ха пасбища и 10 ха царевични насаждения за силаж. В стадото на животновъда има 120 млечни крави, 20 телета от 0-1 година и 20 юници от 1-2 години. Приема се, че 30% от торовете се изразходват за наторяване на царевичните насаждения, а 70% за пасбищата. Животните остават в обора през зимния период (6 месеца) и 6 ч/ден (при доене) през летния период. Количеството тор, което се получава за 1 година в конкретния пример, е 1686 м³.

Имайки предвид заводските цени на производителите на изкуствени торове (азотни, фосфорни и калиеви) без начислен ДДС разходът е 204 EUR/тон. Сумите, които се спестяват са: през първата година 2902 EUR; през втората година 5080 EUR; през третата година 7256 EUR.