Преподаватели от Аграрния университет изнесоха лекции пред розопроизводители

Първият семинар за интегрирана растителна защита при маслодайна роза събра днес (14 декември) в Аграрния университет в Пловдив производители и преподаватели. Организирайки събитието, създадената само преди 6 месеца Професионална асоциация на розопрозводителите в България (ПАРБ) потвърди още веднъж активността си в полезни за бранша събития. Лектори бяха проф. Иван Янчев, гл. ас. Николай Минев, проф. Светослав Бобев, до. Атанаска Стоева и проф. Иван Жалнов.

Резитба се прави през 5 години

След като разгледа произхода и регионите в света, където се отглежда маслодайната роза, проф. Иван Янчев обясни на розопроизводителите кога и къде се формират цветните пъпки, от които зависи реколтата през следващата година. Цветоносни са младите леторасти, всеки от които е с по 5 листа. В пазвите им се формират пъпките, които следващата пролет ще родят розовите цветове, а също и подобни млади леторасти. Той посочи, че маслодайната роза е ценна не само с етеричното масло, което се добива от венчелистчетата й, но и като билка, позната със слабителното си действие. Розовите джибри можат да служат и като храна за животните, и като тор.

Когато се прави насаждение с Rosa Damascena или с Rosa Alba, инвеститорите често пропускат да извършат подравняване на площа. Затова по-късно на по-ниските места се получава понякога преовлажняване при дъжд, което може да умъртви засадените растения.

Важен фактор за добива е възможността да се осигури поливане на насаждението. При неполивни условия и оптимална среда максималният добив от декар рози е максимум 350 кг. Когато е инсталирана система за капково напояване, той достига 1 тон, като освен това увеличава периода на прибиране на розовите цветове.

Най-подходящият месец за засаждане на маслодайна роза е ноември. В първите години почвените обработки са по-чести и са свързани култивиране, със загърляне при наближаване на студения период и отгърляне за топлия.

Проф. Янчев информира, че резитба на розите се прави веднъж на 5 години (до 0,80-1,20 м) и в никакъв случай ежегодно, защото всяко рязане е загуба на доход. Резитбата се извършва, когато растенията са в зимен покой.

Как се взима хомогенна почвена проба за анализ

Преди да разкаже за храненето на розите, гл. ас. Николай Минев обясни как се взимат почвени проби необходими, за да се определи от какви макро и микроелементи имат нужда розите. Пробите трябва да са между 15 и 20 от различни части на насаждението. Необходимо е да са както от горния слой на почвата до 30 см дълбочина, така и между 30 и 60 см дълбочина, като се отбелязва всяка проба откъде точно е взета, за да може когато се повтори пробовземането след година или повече, да се сравнят резултатите. Пробовземачът трябва да се движи W-образно. След като събере на едно място взетите проби, той ги разстила кръгообразно, след което разделя кръга на четири, премахва две от срещуположните части, смесва наново останалата почва. Пак я разстила, отново маха половината от нея и така докато остане 0,5 кг хомогенна почва, в която има части от всички взети проби. Именно тя се носи за изследване в лаборатория за почвен анализ.

Николай Минев илюстрира важността на торенето с много примери, сред които и фактът, че подхранването се скъсява с една година срока от засаждане до цъфтеж. Той предупреди, че употребата на торове, в които има хлор, трябва да се избягват, тъй като маслодайната роза е чувствителна към засоляването на почвата.

Средно определените нужди на етерично-маслената култура от макроелементите са по 10-15 кг/дка азот, 3,2-3,7 кг фосфор (Р2О5) и 3,8-9,1 кг калий (К2О). Микроелементите, най-необходим от които е сярата, а също и магнезият, са много важни както за добивите, така и за общото състояние на растенията.

Най-доброто лекарство срещу болести е превенцията

Проф. Светослав Бобев първо показа снимки от повредени от хербициди розови храсти, с което предупреди производителите да са внимателни при избора и употребата на химикали срещу плевели.

Той информира розопроизводителите, че срещу вирусното заболяване мозайка няма лек. Възможно е розите да са заразени още като разсади.

Бактериалният рак също може да е наличен в изходния посадъчен материал. Ако се установи в розовата градина, заразените растения трябва да се изкоренят.

За да се появи мана, са необходими температури между 15 и 20 градуса и висока над 85% влажност на въздуха. За недопускане на тази болест са важни ранните вегетационни пръскания. Брашнестата мана пък се развива при сухо и топло време. Както за тези две гъбни болести, така и за всички, за които фитопатологът говори, е важна превенцията. Сред мерките, на които проф. Бобев обърна внимание, са разчистване на сухите листа от земята наесен, тъй като именно там зимуват причинителите, санитарните резитби и вегетационните пръскания.

Черни петна е сред най-сериозните заболявания, тъй като болестта може да предизвика пълно обезлистване на розовите храсти. При дъждовен период има епидемийно развитие. Унищожаване на опадалите листа, пръскане както при покой, така и през вегетацията, са необходими мерки срещу болестта.

Ръждата също може да предизвика обезлистване на розите при дъждовен период. Гъбата причинител презимува в листата.

Сивото гниене се появява при дъжд, придружен от градушка, която може да направи рани по растенията. Именно през тях навлиза причинителят на заболяването.

Антракнозата също се провокира при дъждовно време. Гъбата се запазва в надземните части. Зимните пръскания и санитарната резитба могат да решат проблема.

Проф. Бобев обърна внимание, че „нищо не пада от небето“. Болестите се появяват тогава, когато производителят не си е свършил работата с превантивната растителна защита, необходима, за да унищожи причинителите.

Естествени неприятели на аргилуса могат да свършат половината работа

Аргилусът – неприятелят, който най-силно притеснява розопроизводителите, развива едно поколение годишно, посочи доц. Атанаска Стоева. Той зимува като ларва в повредените клонки. Какавидира там, където е зимувала ларвата, през април-май. Бръмбарът имагинира през май-юни в периода на бутонизация и цъфтеж на розите. Снася яйцата си в основата на едногодишни леторасти.

Мониторингът за наличието и степента на разпространение на неприятеля се извършва през януари-февруари, когато се събират клонки, за да се установи колко ларви презимуват в стеблата на храста.

Прагът на икономическа вредност е 5 възрастни на 100 храста. Единственият регистриран продукт за растителна защита срещу аргилус е Вазтак нов. Другата възможност за намаляване на повредите от аргилус е дадена от природата. Съществуват естествени паразитоиди на ларвите на неприятеля. Когато през зимата се отчита броят на зимуващите ларви, може да се установи и колко от тях са жертви на естествените биоагенти. На места е установено, че към 50% от аргилуса се унищожава именно от паразитоидите. Когато се направят и 1-2 пръскания с Вазтак нов, проблемът може да се реши напълно, смята доц. Стоева. Освен това внасянето на оборски тор също затруднява оцеляването на ларвите, като в същото време той не влияе на ендопаразитите.

Стъблените оси са друг неприятел по розите. Те са с дължина 16-22 мм и са черни на цвят. Също развиват едно поколение годишно и зимуват като ларви в пашкул в основата на стеблото. Срещу тях няма регистриран растителнозащитен продукт.