Регулации на пазара? Не случайно от 8 г. в България не е влизала нова търговска верига

Държавният контрол върху цените може да помогне на производителите, но ще навреди на 7 млн. българи, твърдят от Сдружението за модерна търговия в отговор на искане на асоциации на производители на храни

На 17 декември 2019 г. четири асоциации на производители на хлебни изделия, месни и млечни продукти настояха за държавна намеса, чрез която да бъдат повишени цените на техните стоки в България, като обвиниха големите търговски вериги, че държат цените ниски и оказват натиск върху българските производители.

Във връзка с това от Сдружението за модерна търговия (СМТ) потвърдиха, че търговските вериги наистина имат голям принос за понижаването и стабилизирането на цените на храните у нас. Те обаче се аргументират не само с пазарната конкуренция, но и с по-ниската покупателна способност на потребителите в страната в сравнение с други европейски държави. „Българският потребител, като цяло, е ориентиран към търсенето на качествени хранителни стоки на ниски цени. Това поведение също е определящо за ценовите нива на хранителните продукти в магазините“, посочват от сдружението.

В България пазарната концентрация в продажбата на храни е сред най-ниските в страните от ЕС. Докато в повечето страни от Западна Европа най-големите пет компании държат между 70 и 90% от пазара, а в Централна и Източна Европа този дял е около 60-65%, у нас десетте търговски вериги с най-високи приходи заемат около 40% от пазара, посочват от СМТ. Останалите 60% се държат от по-малки и регионални вериги и самостоятелни магазини. Делът на международните търговци в търговията с бързооборотни стоки е едва 1/3, а останалите 2/3 се държат от български собственици.

Модерната търговия включва десетки търговски вериги с голямо разнообразие на формати – квартални магазини, дискаунтери, супермаркети, хипермаркети и кеш енд кери. Но освен тях в страната има десетки хиляди малки специализирани и смесени магазини, тържища, фермерски пазари, а през последните години се появават и все повече онлайн търговци на храни. Именно те са алтернатива за българските производители, които искат да повишат цените си, считат от СМТ.

От сдружението обръщат внимание, че заради силната конкуренция, малкия пазар и ниската покупателна възможност на българите в последните осем години нито една такава голяма търговска компания не е влязла на нашия пазар. А в същото време търговци като Penny, Mercator и гигантите Delhaize и Carrefour са напуснали страната. „Въпреки това, всеки международен или български инвеститор, който смята, че може да печели добре на този пазар е добре дошъл на него“, подчертават от сдужението.

Според СМТ от финансовите отчети на най-големите търговски вериги ясно се вижда, че печалбата им е средно около 2-3% от оборота. В същото време скорошен анализ на пазара, изготвен от Комисията за защита на конкуренцията е показал, че средните печалби на българските производители на храни са многократно по-високи. Големите търговски вериги, които работят „на светло“ и са сред най-големите данъкоплатци в България. А нелоялната конкуренция на „сивия“ пазар, на който част от производителите продават без ДДС достига до 50%.

Според сдружението въвеждането на регулации в отношенията между търговците и техните доставчици означава на практика контрол върху цените, ограничаване на конкуренцията, изкривяване на пазара и води до икономически катастрофи.

„Подобна интервенция на пазар у нас би могла да е от полза за някои производители, но ще навреди на 7 милиона български потребители, като най-потърпевши ще бъдат социално слабите българи. Свръхрегулациите освен това биха стимулирали вноса за сметка на продажбите на българските доставчици“, предупреждават от Сдружението за модерна търговия. И напомняг, че Договорът за функциониране на ЕС предвижда държавите-членки да избягват въвеждането на икономическа политика, която би противоречала на принципа за отворена пазарна икономика и свободна конкуренция.