Пшеницата „на зелено“ тръгна с 90 лева надолу спрямо 2012 г.

Изобилната реколта на зърно в света и в Черноморския регион предсказват ниска цена на зърното, възможно е и рентата да падне

Красимир Давчев, изпълнителен директор на „Пловдивска стокова борса“АД пред АгроПловдив.БГ

– Г-н Давчев, може ли да направите прогноза за цената на пшеницата от реколта 2013 г.?

– Вече имаме оферти за покупка „на зелено“ на тазгодишна пшеница. Те са за 330 лева с доставка след около 40 дни. Миналата година по това време предложенията бяха за 420 лева/тон. Тоест имаме едно понижение на стартовата цена с около 30 процента. Предполагам, че пшеницата ще се смъкне с 80 до 100 лева тази година и причините за ценовия спад изобщо не са български. Големите борси – в Чикаго, в Париж, в Будапеща, регистрират понижение. Последният петък цената на хлебното зърно в Чикаго беше 256$/тон (378 лева), в Париж фючърсите с доставка през август са за 194-195€, в Будапеща хлебната пшеница се продаваше за 321 лева, а фуражната за 310 лева.

– Какви са причините за спада?

– Тазгодишната реколта в света се очаква да е с 4.2-4.3% по-голяма. През 2012 г. глобалното производство беше 655 млн.тона, а през 2013 г. ще е 682 милиона. Ако погледнем нашия, Черноморския регион, ще видим, че разликите между 2012 и 2013 г. са съществени. Русия, Украйна и Казахстан имаха слаба реколта миналата година, докато през тази очакват много по-добри резултати. Руската пшеница през 2012 г. беше 37 млн. т., а сега по прогнозни данни ще е 52 милиона, тоест с 40% повече. Украйна ще увеличи производството с 26 на сто, а Казахстан с 43%. Да не забравяме и факта, че от миналата година Русия е член на Световната търговска организация, Украйна и Казахстан също са ѝ членове. Тоест, ще имаме свободно движение на тази стока, което ще натиска цените надолу.

– А у нас очакваме 4.5-4.7 милиона тона пшеница. Какво ще правят с излишъка зърнопроизводителите щом износната цена е неизгодна?

– Национата служба по зърното обяви, че очаква реколтата да е над 4.5 милиона това, но нека се прибере пшеницата и тогава ще видим. Защото в Северна България пуснаха пробно комбайните и отчетоха между 200 и 300 килограма от декар добив. А това е нисък резултат като се има предвид, че средният за Европа е 600 кг/дка. Още не знаем и какво ще е качеството на реколтата през 2013 г. Миналата година беше отлично – 42% от пшеницата беше с добри хлебопекарни качества. В годините се е утвърдила статистиката, че 18% от българското хлебно зърно е с добро качество. Ако не броим годините на социалистическите рекорди, най-обилна реколта имахме през 2011 г. – 4.460 млн. тона. Сега, ако прогрозите на Националната служба по зърно се оправдаят и ако добавим остатъка от около 300 000 тона от 2012 г., ще имаме около 2.6 милиона тона излишък. За съжаления структурата на нашето земеделие е толкова объркана, че вместо да се използва този излишък от българското животновъдство и хранително-вкусовата индустрия, той трябва да се изнесе. А цените са ниски. Няма да е добра тази година нито за зърнопроизводителите, нито за арендаторите. Предполагам, че и рентата ще падне.

– Ако цените са лоши за зърнопроизводителите, не значи ли, че ще са добри за животновъдите? Разходите по изхранването би трябвало да паднат, нали?

– Сигурно фуражът ще поевтинее, но пък животновъдният сектор драстично се е свил, за да може да поеме излишъка. Говедата от 1.6 милиона броя глави са в момента 450 000, прасетата от 4.1 милиона са 600 000.  Мога да продължа с цифрите. През 1989 г. селското стопаство е заемало 11% от БВП, а сега – 5, индустрията 60 на сто – а сега 32, търговията и услугите са държали преди 24 години 29% от БВП, но в момента заемат цели 63 на сто. Тези цифри говорят лошо за българската икономика.