SWOT анализът за селските райони показа, че в 90 общини преобладава ромският етнос

SWOT анализът за социално-икономическото състояние на селските райони, които обхващат 232 общини в страната, потвърждава влошаващата се демография в страната. Авторите от Унивеститета за национално и световно стопанство (УНСС) са разгледали в документа не само демографията, (която в национален план е трагична, а в селски драматична), но и икономическото състояние, участието в мерките по ПРСР от 2008 до 2017 г. на селските общини и други показатели. В анализа е съобщено, че в 90 общини ромското население е преобладаващо. Утре, 24 януари 2020 г., предстои официалното му представяне в голямата конферентна зала в УНСС, което ще започне в 10:00 часа.

Публикуваме част от данните в анализа на УННС, чиито пълен текст може да се види ТУК.

Населението в страната и в селските райони

В страната населените места са 5256, от които 257 градове и 4999 села. Според данни на НСИ в градовете живеят 5 159 129 души, или 73.7%, а в селата – 1 840 910 души, или 26.3% от населението на страната. Тревожен е фактът че, в 164 населени места няма нито един жител, а с 1 жител са 72 села. В доклада за Социално– икономическото развитие на районите също е посочено, че в селските райони са оформени няколко силно обезлюдени ареала и това са Северозападен ареал, Западна граница, Централна Стара планина и Предбалкан, Сакар-Странджанска област, Краището и др. Населението в селата в селските райони сериозно намалява и през следващите години е възможно те да бъдат обезлюдени.

Според националната дефиниция за селски райони, 232 селските общини са определени като селски. Те съставляват 87.5% от общия брой общини в страната и са 80.9% от територията. Населението в селските общини наброява 2 696 887 и намалява с 319 226 души за периода (2010-2017). В началото на периода през 2010 г. населението в селските общини е 40%, а в градските е около 60% в България. Значителен спад на населението в селските общини е отчетен за 2011 г. спрямо 2010 (-5%). През останалия период от 2011 до 2017 г., населението плавно намалява с около 1% годишно. За периода 2010-2017 г., населението в селските общини намалява с 11 %, а в градските – 3 %.

Селски общини с най-добра и най-лоша демография

В 13 общини се отчита следното увеличение: Хитрино – 6%, Венец -5%, Каолиново, Аврен, Ардино, Гърмен, Божурище, Несебър – 3%, Банско – 2%, Харманли, Горна Малина, Джебел, Върбица – 1%.

В болшинството от селските общини, населението намалява от 1 до 20 %.

В 20 от всички селски общини, населението намалява с над 20 % – Крушари (-21%), Кула (- 21%), Никопол (-22%), Лъки (-22%), Роман (-22%), Сухиндол (-22%), Ново село (-22%), Ружинци (-22%), Кочериново (-23%), Георги Дамяново (-23%), Брегово (-23%), Долни Дъбник (-24%), Рила (-25%), Опан (-27%), Макреш (-28%), Земен (-30%), Летница (- 30%), Невестино (-33%), Бойница (-40%), Ковачевци (-40%).

Динамиката на населението показва, че всяка година в селските райони има загуба на човешки потенциал (в диапазон (-3%) – (-9%)).

„Най-млади“ и „най-възрастни“ общини

Делът на лицата на 65 г. и повече навършени години е най-висок в областите Видин (29.3%), Габрово (28.2%), Кюстендил (26.9%) и Ловеч (26.6%). Общо в деветнадесет области този дял е над средния за страната.

Най-нисък е делът на възрастното население в областите София-град – 17.2%, и Варна – 18.6%.

В селските райони се наблюдава спад на относителния дял на всички възрастови групи с изключение на населението на 65-69 г. и на 80 и повече години. Населението от 0 до 39 г. е намаляло с 21.1%, а възрастовата група от 40 до 64 г. – с 8.8%. Броят на децата от 0 до 14 г. се е понижил с 10.9%.

За 2018 г. общият коефициент на възрастова зависимост в България е 55.5%, или на всяко лице в зависимите възрасти (под 15 и над 65 години) се падат по-малко от две лица в активна възраст. За 2008г. този коефициент за страната е 44.6% по-добро възрастово съотношение в сравнение с 54.5% за 2017 г. Стойността на коефициента е по-добра в градовете – 51.5%, отколкото в селата – 67.8%. Във всички области на страната този коефициент е над 50.0% с изключение на София (столица) – 47.1%. Съотношението показва повече възрастни отколкото млади хора в областите Видин (71.5%), Габрово и Ловеч е (67.4%).

През целия разглеждан период коефициентът на възрастова зависимост в селските общини е по-висок в сравнение с останалите общини. Това показва, че в селските общини на 100 лица от 15 до 64 години се падат повече лица на 65 и повече години отколкото в градските райони. Най-голяма е стойността на коефициента на възрастова зависимост (65+/15-64) за 2017 г. в следните селски общини: Невестино (129.0%), Бойница (126.0%), Макреш (109.7%), Ковачевци, Опан. Най-малка е стойността на индикатора в следните общини: Гърмен (18.8%), Сърница (19.7%), Кайнарджа (21.3%), Руен (22.1%), Ракитово. Тези данни показват, че в Невестино например на 100 лица на възраст между 15 и 64 г. се падат 129 лица на възраст 65 и повече години.

Продължава тенденцията на намаляване броя на населението в резултат на по-висока смъртност спрямо раждаемостта. Естественият прираст на населението за страната е отрицателен и е ( -6.5%) към края на 2017 г. (при средно за ЕС от -0.4%). Както общо за страната, така и за общините разположени в селските райони е характерен отрицателен естествен прираст.

Етнически състав

Българската етническа група обхваща 5 664 624, или 84.8% от лицата, доброволно декларирали етническото си самоопределение. Делът на българската етническа група в сравнение с преброяването през 2001 г. се е увеличила с 0.9 пункта.

Ромската етническа група е трета по численост (след турската) и наброява 325 343 лица, според самоопределянето им, с относителен дял от 4,9%. Лицата посочили друга етническа група са 49304 броя (0,7%), а тези, които не се самоопределят към нито една от посочените групи – 53391 лица (0,8%). Населението, живеещо в градските общини (над 30 000 души), и самоопределило се в турската етническа група, което е над средния относителен дял за страната (8,8%), се населява в следните общини: Кърджали, Разград, Търговище, Асеновград, Хасково, Шумен и Силистра. Населението, живеещо в градските общини (над 30 000 души), и самоопределило се в ромската етническа група, което е над средния относителен дял за страната, населява в следните общини: Сливен, Пазарджик, Кюстендил, Търговище, Монтана, Димитровград, Видин, Ямбол, Стара Загора, Дупница, Казанлък, Шумен.

В селските райони българската етническа група е с население 1 973 272 лица, или 75,9% от лицата, доброволно декларирали етническото си самоопределение, живеещи в 156 от 231 селски общини (до 30000 души). Турската етническа група е втората по численост, както на национално ниво, така и в селските райони. Населението, самоопределило се в тази група, е 381 930 лица, което е 14,7% от населението в селските райони. Ромската етническа група наброява 199 033 лица (7,7%) от населението в селските райони. Лицата посочили друга етническа група са 19 175 броя (0,7%), а тези, които не се самоопределят към нито една от посочените групи – 26 843 лица (1,0%).

В 90 от селските общини населението през 2017 г., самоопределило се в ромската етническа група, е преобладаващо, а в останалите 141 селски общини са под средния относителен дял за селските райони (10%).

Изводи:

Задълбочава се дисбаланса в териториалното разпределение на населението. В рамките на селските райони населението е концентрирано в градовете с подчертана тенденция да намалява в селата. За цялата страна по-голяма част от населението е в градовете с над 100 000 жители. Делът на градското население в селските общини слабо, но устойчиво се увеличава за периода на наблюдение (2008-2017), което се предопределя от нарасналата роля на градовете по отношение на възможности за заетост, по-висок жизнен стандарт, подобър достъп до специализирани и по-качествени здравни, образователни и културни услуги. Тази неравномерност на населението се дължи на дисбалансите в икономическото развитие между районите в страната. Това създава реални условия за обезлюдяване на населени места поради миграция към големите градове, които предлагат възможности за работа и професионално развитие на лицата в трудоспособна възраст.

Влошава се възрастовата структура – В общините в селските райони като цяло групата на населението в активна възраст намалява с по-бърз темп спрямо останалите. Демографските структури на населението в градовете и селата е различна. Влошена демографска структура е характерна за малките села, в които е локализирано предимно възрастно население над 65г. Налице е продължаващ процес на застаряване на населението, който се изразява в намаляване на абсолютния брой и относителния дял на населението под 15 години и увеличаване на броя и дела на населението на 65 и повече години. Възрастовото съотношение е добро в по-големите населени места където живее младо и образовано население.

Отрицателният естествен прираст и влошената възрастова структура в общините ще доведе до редица икономически и социални проблеми. За тази цел, трябва да бъдат предприети мерки и разработени политики за насърчаване задържането на населението на територията и по-специално на населението в трудоспособна възраст. Необходимо е да се създадат условия за заетост, стартиране на бизнес, създаване на условие за развитие на икономически дейности извън в традиционния – селското стопанство. Направеният анализ показа в селските общини делът на населението на 65 и повече години е по-висок сравнено с останалите общини (23.6% и 19.4%).

Населението до 40 години е спаднало съществено в селските общини. Налице са особено тревожни стойности на основните демографски показатели в селата и малките населени места коефициент на раждаемост; коефициент на смъртност, коефициент на възрастова зависимост намаляват, а в по-големите общини не се отбелязва положителна промяна или остават почти идентични с тези от базовата година – 2008. Като цяло в някои население селските общини текат процеси на обезлюдяване с по-бързи темпове отколкото в градските

Демографският проблем е най-сериозния за икономическото развитие в селските райони. Една от последиците от застаряване на населението ще бъде и промяната на работната сила, промяна на структурата на пазара на труда, в социалните услуги и здравеопазването. Здравеопазването ще бъде насочено за поддържане на доброто здраве на възрастните хора (необходимо е гъвкавост на здравните работници и увеличаване на броя на лекарите обслужващи възрастното население или нови модел на мобилно здравеопазване). В обезлюдяващите се населени места ще остане малобройно възрастно население, с ограничени мобилност и финансова независимост, силно уязвимо и нуждаещо се от здравни и социални услуги. Нарастване на относителен дял на хората в напреднала възраст е предпоставка за засилване на риска от бедност в селските райони.

Пазар на труда

Коефициентът на безработица на национално ниво в сравнение с този, отчетен в селските общини, е на около два пъти по-високо равнище, като най-високият коефициент на безработица в селските общини е през 2013 г. – 20,9 %, а в края на периода се достига до 13 %. В градските общини този показател е от два до три пъти по –нисък в сравнение със селските. В селските общини на 100 души трудоспособно население се падат от 8 до 17 % безработни, а в градските от 3 до 5 %.

В началото на периода през 2010 г. наетите по трудово и служебно правоотношение в селските райони са 26 % от общия брой наети в България, а в градските райони са 74 % от тях. През 2017 г. относителният дял на наетите в селските райони намалява на 25%, а в градските райони те са 75 %. За периода 2010-2017 г., наетите по трудово и служебно правоотношение в селските райони намаляват с 9 %, а в градските – 6 %.

Данните за динамиката на наетите лица по трудово и служебно правоотношение в сектор селско, горско и рибно стопанство показват, че относителният дял на наетите в селските райони в сектора за анализирания период (2008-2017г.) намалява незначително спрямо относителният дял на наетите в градските райони. В началото на периода през 2008 г. наетите по трудово и служебно правоотношение в селските райони в секторите селско, горско и рибно стопанство са 36 % от общия брой наети, а в градските общини са 64 % от тях. През 2017 г. относителният дял на наетите в селските райони намалява на 33 %, а в градските райони те са 67 %. За периода 2008 – 2017 г. , наетите по трудово и служебно правоотношение в селските райони в сектор селско, горско и рибно стопанство се увеличават с 13 %, а в градските – 1,2 %. За анализирания период броят на наетите в сектор селско, горско и рибно стопанство се увеличава всяка година спрямо предходната с изключение на 2008, като те намаляват с 3 % спрямо 2009, а през 2014 и 2015 броят се запазва. Данните за наетите лица в селските райони в сектор селско, горско и рибно стопанство за периода 2008-2017 г. показват че секторът е създал заетост за 5361 повече лица през 2017 г.

За периода се наблюдава ръст на наетите лица в следните сектори: „Търговия и ремонт на автомобили и мотоциклети“,“Транспорт, складиране и площи“ Хотелиерство и ресторантьорство“. По-висок дял на наетите лица по трудово и служебни отношения продължава да заемат секторите, които изискват в по-малка степен специфични знания и квалификация. Спад на наетите лица е регистриран за сектор „Създаване и разпространение на информация и творчески продукти“. В икономическите дейностите обединени в сектора на услугите нараства броя на заетите.

Далеч от иновациите

Българската икономика изостава по отношение на технологичната интензивност. В последния доклад на Европейската комисия за иновациите, България според композитния индекс за иновациите, към 2017 г. се определя като скромен новатор, на предпоследно място сред държавите-членки на ЕС със стойност на индекса под 50% от средния за ЕС 2823. В Иновационната стратегия за интелигентна специализация на Република България 2014-2020 г. една от целите е от „скромен иноватор“ да премине към „умерен иноватор“. В селските райони следва да се инвестира иновационни дейности и ИКТ сектора, които да са основополагащи за промени в структурата на икономиката им. ИКТ сектора генерираната добавена стойност развитието му ще има положително въздействие върху развитието на икономиката в селските райони. Най – голяма заетост в ИКТ сектора се наблюдава в градовете, София, Пловдив, Стара Загора.

Риск от бедност

Според данни на НСИ през 2008 година близо 45% от българите (около 3 милиона души) са били в риск от бедност. За 2018 година под линията на бедност са около 1,5 милиона души или 22% от общото население.

Селските райони в България са с най-висок дял на хората в риск от бедност или социално изключени сред страните от ЕС. Рискът от бедност намалява за последните две години, но остава висок и е над стойността на ЕС-28. Макроикономическата стабилност и икономическата активност допринасят за намаляване на дяла на хората в бедност след 2014 г. Неравномерното разпределение на хората в риск от бедност на територията на страната показа диференциация в доходите между селските и градските райони. Оценката на бедността в регионален аспект сочи, че най-висок е относителният дял на хората в бедност живеещи в Северозападен район. Безработицата, ниските доходи, ниското ниво на образование, изолацията от пазара на труда и икономическата активност на населеното място са причини за бедност и за социално изключване.

Приходи от земеделие в селските общини

Произведената продукция на предприятията в сектор селско, горско и рибно стопанство за периода 2008–2017г. в селските общини следва тенденция на увеличение. През 2008г. произведената продукция на предприятията в сектора е 2 345 949 хил. лв., а през 2017г. тя се увеличават до 4 403 744 хил. лв., което е с 2 057 795 хил. лв. повече или увеличение от 47 %. За анализирания период се наблюдава увеличение през годините спрямо предходната и то е в границите от 2 до 37 %. Приходите от дейността на предприятията в сектор Селско, горско и рибно стопанство за периода 2008–2017г. в селските райони следват тенденция на увеличение. През 2008г. приходите на предприятията в сектора са 3 214 523 хил. лв., а през 2017г., като те се увеличават до 6 409 885 хил. лв., което е с 3 195 362 хил. лв. повече, или увеличение от 50 %. През 20017г. в селските райони дела на приходите на предприятията в селските райони от сектора е 65% от национално ниво. Водещи за приходите в сектора са районите Североизточен, Северен централен и Северозападен.

От гледна точна на произведената продукция от селскостопански дейности най-добре развита е община Добрич (селска), която има през 2008 г. 105 348 хил.лв., на второ място е община Тунджа която за същия период има 74 079 хил.лв. На трето място през 2008 е община Генерал Тошево 71 905 хил. лв. Общините, които са с най-малка стойност на произведената продукция през 2008 г. от сектор селско, горско и рибно стопанство са Челопеч, Кочериново, Сапарева баня, Мирково, Неделино, Минерални бани, Рудозем, Чавдар, където тя е със стойност от 50 до 393 хил. лв. През 2017 г., община Добрич (селска) има 201 648 хил. лв. произведена продукция. Община Генерал Тошево запазва позициите си и в нея е произведена продукция на стойност 177 378 хил. лв. В община Тунджа през 2017 г. произведената 180 продукция е 154 092 хил. лв. Други общини с висока стойност на произведената продукция са в сектор селско, горско и рибно стопанство са Попово, Кнежа, Каварна, Дулово, Исперих, Сливо поле, Долна Митрополия, Нова Загора, Павликени, Карнобат. Общини с най-малка стойност на произведената продукция в сектора са Бойница, Георги Дамяново, Баните, Априлци, Челопеч, Ковачевци, Златоград, Мадан.

Образование и заплата

От представените данни следва, че в селското стопанство заетите лица с висше образование са 3.9 пъти по-малко спрямо средното за страната, а лицата с основно и пониско образование са 3.6 пъти повече спрямо средното за страната. По данни на НСИ, средната брутна работна заплата на наетите лица по трудово и служебно правоотношение в селското стопанство през 2018 г. е била с 21.1% пониска от средната за страната (13 755 лв. средно за България и 10 859 лв. в селското, горското и рибно стопанство), което е логично от гл.т. на това, че в селското стопанство делът на лицата с основно и по-ниско образование е в пъти над средния за страната