Нов регистър ще хваща търговци и вносители, които се представят за градинари

След Регистъра на биопроизводителите и сертифициращите фирми, който все още се попълва, МЗХГ планира да въведе Регистър на производителите, търговците и преработвателите на плодове и зеленчуци. Освен това земеделското министерство е подготвило и експортна стратегия. Тя предвижда МЗХГ да финансира експортната застраховка. За тези новости разказа по-подробно по време на форума InteliFresh 2020, организиран от ИнтелиАгро в края на миналата седмица заместник-министърът на земеделието Чавдар Маринов. Ето какви допълнителни разяснения даде той пред журналисти:

Регистър на сектор Плодове и зеленчуци 

Планираме регистърът да влезе във функционалност след промени в Закона за общата организация на пазарите. Правили сме досега няколко работни групи съвместно с Националната агенция по приходите, Агенция Митници, Българска агенция по безопасност на храните и Държавната комисия по стокови борси и тържища. Намерили сме мястото на всяко едно лице и процес по веригата – дали си производител, търговец имаш ли склад, къде е той, ако нямаш склад – имаш ли сключен договор. Ще има миграция на данни между НАП и митниците, за да обхванем абсолютно всичко по веригата. Това е съпроводено с въвеждане и изписването на сертификати за съответствие на качеството. Предвиждаме регистърът да дава 12-цифрен код. Всяка цифра е кодирана и от нея се разбира дали си търговец, преработвател или производител, къде е базирано предприятието, кои продукти търгуваш, произвеждаш, преработваш, регистриран ли си по ДДС. Всичко това се носи от този 12-цифрен код. Подобни механизми се прилагат във всички страни членки на ЕС. Винаги давам примера, в който български производители на домати и краставици е абсолютно невъзможно да ги продават на пазара в Солун. Този регистър и данните в него представляват защитен механизъм за нашите производители. Като разработка е завършен, в момента позиционираме всичко с фирмата изпълнител, която ще го поддържа. Неговата функционалност и въвеждане ще бъде едва когато той е вписан в съответния законов акт, в случая в Закона за общата организация на пазарите. Там ще бъдат записани съответните санкции за тези, които търгуват. Има много българи, които пътуват до Гърция, Северна Македония и други страни, внасят определени количества плодове и зеленчуци, които предлагат на нашите пазари и не издават за това съответните фискални и счетоводни документи, представяйки се като земеделски производители. Това ще бъде пресечено посредством регистрите. Уверявам ви че дотогава ще направим доста проверки навсякъде, за да видим дали съществуват такива елементи.

Експортна стратегия

Експортната страгегия има за цел да определи дестинации, които нашите плодове и зеленчуци биха могли да достигнат. Очакваме определени бележки от браншовите организации, а също и допълнителни текстове. Това е инструмент за разширяване на съществуващите пазари и нови като Близкия изток, Саудитска Арабия и другидържави. Възможно е да бъде приложено финансиране като експортна застраховка за такива продукти. Постъпиха много въпроси за каргото и осъществяване на транспорта, който е от изключително важно значение за осъществяване на експорта. Когато експортната стратегия се оформи в окончателния й вид, ще я презентираме подробно. Надявам се в края на февруари да сме финализирали окончателните текстове и стратегията да е е презентирана. Имаме традиционни пазари, но трябва да се водим от качествена продукция, да имаме съответно търпение, обеми, изравнени партиди, придружени със съответна документация, за да може да презентираме нашите плодове и зеленчуци.

Биорегистърът – краен срок 13 февруари

Биорегистърът в момента се попълва от информация, казвана от сертифициращите лица. Всички биологични оператори, които очакват плащания за 2019 г. и се готвят за кампания 2020, след получаване на съобщение от системата, трябва веднага да започнат да потвърждават данните, въведени от контролиращите лица, за да може и ние от МЗХГ да активираме техните профили, така че до 13 февруари да сме запълнили с данни системата. До момента са регистрирани 6 327 биологични оператори. Разбира се, системата има много по-големи функционалности. В нея се предвижда въвеждането на мерки, проби, доклади до ЕК. Тези функционалности една по една ще бъдат въвеждани в действие. Трябва да отбележа, че 2019 г. беше изключително важна за биологичното производство у нас, тъй като премина одит от DG Sante (Генерална дирекция по здравеопазване и безопасност на храните – б.р.) от Европейската комисия в продължение на 10 дни. Все още очакваме предварителен доклад от него. Изводът на заключителната среща, който бе изведен от одиторите, е за изключителния напредък, постигнат от биологичните производители в страната ни. Движите се в правилната посока, въпреки че има какво още да се направи, казаха одиторите. Считам, че след три негативни комисии, това е един изключителен успех.

Обвързаното подпомагане – само за реални производители

Не мога да кажа конкретно с колко ще бъдат увеличени ставките на обвързаното подпомагане за плодове и зеленчуци – не ми е ресор. Но проверките от миналата година установиха, че за 11 хил. дка, обявени като производствени площи за плодове и зеленчуци, няма да има подпомагане. За всеки случай, проверките ще продължат и тази година, за да може помощта да се получава само от реални производители.

Цифри

През последните три години се отчита ръст при родното производство, което е обвързано с увеличаване на реколтираните площи. „През 2018 г. общото производство на плодове достига 229 хил. тона, а на зеленчуци – 841 хил. тона. През последните пет години, експортът при зеленчуците бележи тренд към увеличение, като през 2018 г. е 134 млн. щ.д. При вноса на зеленчуци увеличението е със значително по-слаби темпове. Сравнително добри конкурентни позиции на чуждите пазари имат бобовите зеленчуци, оранжерийните домати и краставици, а от 2018 г. и картофите“, каза заместник-министър Чавдар Маринов.

За същия период, при плодовете стойностният обем на износа от България също се увеличава за последните пет години, като ръстът достига почти 125 млн. щ.д. „В разглеждания петгодишен период не се наблюдава съществена промяна на внесените количества в обеми от ябълки, праскови, кайсии, сливи и круши.