Зад финансирането на борбата с градушки в Унгария стои държавата, а зад нас ПРСР

Пак земеделците ще си платят за градозащитата, но чрез орязване на средствата по ПРСР

Тази сутрин министър Десислава Танева даде пример с Унгария – как там се защитават от градушки и дори вече планират да обезщетяват при суша. Обаче къде е Унгария, къде сме ние. Разстоянието между София и Будапеща няма и 1000 км, но в земеделско отношение ние сме в подножието, а те на върха. Защото у нас няма и идея за земеделска камара, а държавата не стои зад гърба на земеделците, така както го е направила Унгария.

Още от 2013 г. в Унгария си имат земеделска камара, в която членуват по закон задължително всички земеделски производители. Членският внос е задължителен, ако не се плати го събират данъчните. Той е и справедлив – според 11-те определени сектори, и отдавна вече никой не роптае срещу него. 

Под Националната земеделска камара има 19 регионални – всяка с управително тяло. Председателите на регионалните камари се избират с избори, за председателя на Националната гласуват всички членове. 

Камарата се издържа от членски внос, който съставлява 30% от бюджета, от държавата – 40% и от ЕС – 30%. Към нея има Служба за съдействие, която информира земеделците за всичко, което ги интересува в тяхната дейност, помага им и събира статистическа информация. Фермерите влизат с паролите си в сайта на службата и научават новостите. 

Прочети още: Земеделците в Унгария получават 10% отстъпка на всяка бензиностанция

Борбата с градушки е решена не с ракети и самолети, а с генератори, които изпаряват сребърен йодит и осигуряват чадър над цялата страна. Обаче … Тази система е създадена основно с държавни средства. А при нас отхвърленият Законопроект за борба с градушките планираше дейността да се финансира основно от задължителни такси – по 0,75 лв./дка, внесени от земеделските производители плюс малко държавни пари.

Новият Взаимоспомагателен фонд, който ще започне да функционира у нас догодина, ще финансира борбата с градушки. Но от досегашните сведения се подразбира, че основният спонсор ще е ЕС, нищо че още не се знае какви пари ще постъпят от неотваряната до момента мярка 17 от ПРСР, която ще налива средства във фонда. Бюджетите на двете държавни помощи – за обезщетения при пропаднали площи и за застраховане на продукцията от плодове и зеленчуци, досега са били общо към 6 млн. лв. Според сметки отпреди две години, разходите за цялостна градозащита, ще са към 20 млн. лв. годишно. Каква сума ще дойде от доброволните вноски на земеделците е голяма питанка. Ето защо се налага изводът, че средствата от ПРСР, които трябва да се раздадат за инвестиционни проекти, стартова фермерска помощ и за други ползи за земеделците, ще бъдат поорязани, за да може да се финансира борбата с градушките. Тоест, земеделците ще си платят градозащитата, макар че още не го знаят. И така стигаме до големия въпрос: Къде е държавата?