Лозари: Искаме субсидия за гроздето! Кр. Коев: Проблемът е, че добивите ви са слаби

Себестойността на гроздето достигна 600 лв./дка, винзаводите се затапиха от скъпа суровина и не са конкурентни в износа, оплака се браншът

Производители на грозде и вино поискаха вчера в Народното събрание гроздето да се субсидира и към земеделското министерство да бъде създаден Консултативен съвет на лозарския бранш. Срещата бе следобед в Комисията по земеделие, храни и гори.

Росица Симеонова от Лозаро-винарската камара „Южно Черноморие“ Бургас обясни, че заради увеличените разходи за наемен труд, транспорт и други, себестойността на виненото грозде вече е достигнала около 600 лева на декар. От тях 50 на сто са за заплащане на наемния труд и за осигуровки. Тя посочи, че в Бургаско към момента се изкореняват 5 000 дка стари лозя. Симеонова поясни, че досега браншът е бил доволен от Националната лозаро-винарска програба, благодарение на която са подменени нежелани сортове с нови, а масивите са оборудвани със системи за капково напояване. За доста лозари обаче програмата вече не е интересна, тъй като те са инвестирали в това, което им е нужно. „Какво да правим обаче оттук нататък с лозята, ако липсва подпомагане? Да ги изкореняваме ли“, попита тя. Българското винено грозде излиза твърде скъпо на винопроизводителите, които са затапени от него. Високата цена на суровината увеличава и цената на виното, което пък прави износът много труден. За сравнение Симеонова посочи, че в Румъния лозарите се субсидират със 180 евро на декар, а в Гърция с 260 евро. Българската субсидия пък е 15 евро/дка – толкова, колкото се плаща за ливади или земя под угар.

Сполед Младен Върбанов от АПК „Поморие“, лозарството храни около 250 000 – 300 000 българи и социалното му значение е голямо, „ако искаме селата да спрат да се обезлюдяват“. Той припомни, че преди 50 г. лозовите насаждения у нас са били 2,5 млн. декара, а сега са 600 хиляди, според данни от официалната статистика, към чиято точност той изрази съмнение. Върбанов благодари на председателят на Изпълнителната агенция по лозата и виното Красимир Коев за отваряне на мярката по лозаро-винарската програма за бране на зелено, която донякъде е помогнала на бранша миналата година. Той смята, че продажбите на винено грозде на свободния пазар помагат на земеделците, когато имат излишно грозде и в никакъв случай те не трябва да се забраняват, защото обемът им е нищожен – едва 15 000 тона годишно.

Йордан Чорбаджийски, който е и в лозарския, и във винарския сектор, бе на обратна позиция: „Нелегални производители се виждат на всеки пазар и всяка паланка“, каза той. По негови данни миналата година винзаводите масаво са изкупували грозде от съседните държави на цена 25 евроцента за килограм.

Производителят на лозов посадъчен материал и на грозде Милко Янев от Пловдив допълни данните за лозарството. Новозасадените лозя са 350 000 дка, 280 000 дка са стари масиви. За сравнение в Гърция има 1,2 млн. дка лозя, а в Румъния 1,9 млн. дка.

„2019 г. беше най-тежка – надницата при беритбата стигна 20 стотинки за килограм, събирахме берачи от 3-4 села. Едва ли ще издържим така и тази година, още повече, че винзаводите и досега не са ни платили гроздето“, каза Коста Костов, който също е регионален председател на камара.

Лозарският бранш настоява за субсидии, може би обвързана подкрепа, за да може да се помогне на затапените винзаводи да формират конкурентна цена с по-евтина суровина.

Красимир Коев отхвърли съмненията, че българските лозя са реално под 600 000 дка. „Преди да ни отпусне субсидията, ЕК проверява информацията. Те не са балами да дават пари за несъществуващи лозя“, мотивира се Коев. Бюджетът на Националната програма до 2023 г. е 133,8 млн. евро, посочи той.

Относно вноса на грозде, Коев заяви, че през 2019 г. границата с Румъния е била сериозно затегната по негов сигнал към ДАНС, митници, БАБХ. „И едно зрънце грозде не влезе от Румъния“, увери той, като допълни, че това е станало възможно, защото нашите властите са искали сертификат за произход на гроздето – документ, който другите държави не издават.

Според Красимир Коев основният проблем на българските производители на грозде е в ниските добиви. В традиционните лозарски държави като Италия, Испания, Франция средният добив е 1,5-2 тона, а у нас е 500-700 кг/дка. При това разходите по отглеждане на реколтата са едни и същи за 500 и за 2 000 кг. Председателят на агенцията представи справка за субсидиите, които получават румънските лозари – 182 евро/хектар, при 218 евро за българските лозя.