Боси в зимата: Български плодове и зеленчуци в магазините няма

Фермер предлага Министерството на земеделието да съдейства за доставките на торове, продукти за растителна защита и резервни части, и за отпускане на кредити на стопаните да закупят наличните количества

Само салатите и връзките с пресен чесън и лук са български

Десетки или стотици тирове са блокирани на паркингите в пограничните територии на Европа. Урсула фон дер Лайен призова вчера държавите да осигурят коридори за доставките, за да няма празни щандове в условията на кризата заради коронавируса. Въпреки това и днес се съобщава за опашки от камиони. В същото време транспортните услуги при експорт-импорта поскъпват значително – заради продължителния престой на границите, който увеличава заплащането на шофьорите плюс процент за преживените несгоди, а също и заради ескорта, пограничното дезинфектиране и други извънредни разходи.

Ситуацията предизвиква въпроса доколко българският пазар може да бъде задоволен с българско производство на пресни плодове и зеленчуци. Отговорът е, че сме боси през зимата.

При щандовете за плодове и зеленчуци в един от големите супермаркети в Пловдив може да се види, че доматите, краставиците, зелето и ягодите са от Гърция. Кромидът е от Нидерландия. Картофите са от Германия, а пресните картофи от Египет. Тиквичките и морковите са от Турция. Ябълките – от Македония и Гърция. Единствено салатите и връзките с пресен чесън и лук са български.

„През март нито един български оранжериен производител не бере домати“, съобщи секретарят на Българската асоциация на производителите на оранжерийна продукция Георги Камбуров. В оранжериите има домати, но те ще са готови за беритба през април. По данни на Георги Камбуров доскоро е имало „стари“ и „пресни“ домати от Гърция, остров Крит. Той уточни, че „старите“ са били на склад около месец преди да бъдат докарани у нас. И тъй като плодовете са били твърде меки, са се продавали на едро за 1,10-1,20 лв./кг. Вече сме ги изкупили и изконсумирали – безвкусни, но евтини.

„Българският пипер започва да се бере през юли-август и свършва през ноември. Оттам нататък идва вносният“, обясни Георги Василев, организационен секретар на асоциация „Български пипер“. България потребява три-четири пъти повече пипер, отколкото  произвежда. Вносът е от страшно много държави – Турция, Македония, Сърбия, Йордания, Испания, Полша, Албания и от другаде.

Председателят на Националната асоциация на картофопроизводителите Тодор Джиков заяви, че годишното българско производство е около 130 000 тона, а националното потребление – 250 000 тона. А това означава, че фермерите могат да задоволят населението с около 52% от необходимото. Вносът на картофи е от Полша, Германия, Нидерландия, Франция, Белгия. „В момента е много трудно да се намерят български картофи, защото почти напълно се изчерпаха“, каза Тодор Джиков. Той посочи, че за съжаление картината ще остана такава и в следващата година, тъй като обвързаното подпомагане в никакъв случай не инициира производителите да увеличат площите. „Регистрираните в БАБХ площи с картофопроизводство са 40 хил. дка, а министерството изплаща субсидии за 100 хил. дка. Така то потъпква собствените си нормативи, а и европейските директиви, които изискват върху нашето производство да се осъществява финосанитарен контрол чрез регистриране на стопанствата в БАБХ“, каза председателят.

„Българските ябълки се сбогуват с пазара към края на декември и тук-там през януари“, информира пловдивският фермер Красимир Кумчев. След това идват морета от плодове от Полша, Италия, Македония и други страни. По негови данни годишното родно производство е около 40 хил. тона, от които половината отиват за преработка. Годишното потребление на ябълки за консумация в страната е 120 хил. тона, тоест 6 пъти повече от това, което българските овощари могат да осигурят.

За да не затрием и малкото продукция, която имаме, Красимир Кумчев предлага следното във фейсбук профила си: „МЗХГ трябва незабавно да установи нужните и съответно налични количества семена, фуражи, торове, препарти за РЗ, резервни части и консумативи за селскотото стопанство. Да организира доставката на всичко, което е нужно до края на годината, но не е налично към момента. Да отпусне достатъчен финансов ресурс за увеличаване производството на зеленчуци. Сега е началото на сезона и това би могло да увеличи родното производство.

Защо се налага това?

Знае се, че сега 80% от плодовете, зеленчуците и месото са внос! Ако той спре, има вероятност и от продоволствена криза.„