Андрей Райчев: Паниката, медиите и властта резонират и мостът се чупи

Когато народът обеднее, ще започне да търси виновника

Политологът Андрей Райчев коментира днес пред БНТ последствията от пандемията от коронавирус. Той предрече трусове във властта след обедняването на населението. Каза, че в обявените смъртни случаи от Ковид-19 влизат починалите от инсулт, инфаркт и други. Сравни ръководителя на оперативния щаб проф. Мутафчийски с Жана д’Арк.

Публикуваме с леки съкращения размислите и прогнозите на Андрей Райчев

„Числата за смъртността от коронавируса създават паника. Много хора няма да харесат това, което ще кажа, но аз смятам, че тази история е силно преувеличена. Народът изпадна в паника, властта влезе в резонанс, медиите влязоха в резонанс и усилват. Не преживяваме толкова тежко нещо, колкото ни се струва, но за сметка на това си причиняваме огромна икономическа беля, която съвсем скоро ще видим. Съветвам хората да обърнат внимание на страха си. Страхът трябва да се махне.

Като казваме процент (на смъртност – б.р.) трябва да кажем „на 100“. Въпросът е от кои 100 сме ги взели. Не се поглежда колко инфаркта има. Инфарктите са спаднали, и то много. Инсултите са спаднали, и то много. Това не може да бъде! Никакви инсулти и инфаркти не могат да спаднат. Това са огромни числа. В математиката има закон за големите числа и когато имате милиони случаи, жребият се върти … Нито инфарктите са спаднали, нито инсултите са спаднали, а ние когато имаме човек с инфаркт и коронавирус, го записваме „починал от коронавирус“. И тогава, разбира се, ще получите едно огромно нарастване на случаите с коронавирус и спад на инфарктите.

Ние сме на 20-тия ден вече, светът е на 2-3 месец. Има експеримент, казва се Швеция. Там не са забранени кафенетата, ресторантите, хората си ходят на работа. Властта ги съветва да спазват дистанция и възрастните да не излизат. На света му е неприятен шведския модел, защото всички са в паника, а шведите са спокойни. На 20-ия ден картината там е същата като в другите страни. Никаква разлика. Би трябвало при тях случаите да са поне по две повече, но не, не е така.

Има проблем и той се състои в следното: Прекалено много място заема медицинската власт. Искам да развеселя с един виц. Той е от мойто детство и звучи така: Докторът казва на пациента: – Престани да пушиш! Пациентът отговаря: – Никога, докторе, не съм пушил в живота си. Лекарят му казва: – И никакъв алкохол! Той отрича: – Не съм изпил и една чаша алкохол откак съм се родил. Лекарят пита: – Обичаш ли пържени картофи? – Да! – Никакви пържени картофи!

Това е важен механизъм на лекуването. Когато отидеш на лекар, той трябва да ти вземе властта, да ти вземе твоята самостоятелност, да ти стане баща, цар. И това е обективно така. Ти трябва да прекратиш да отговаряш за постъпките си и да дадеш отговорността на друг човек. В случая – лекарят.

Има едно огромно преувеличение. Да, здравето е важно. Да, здравето е една много, много голяма ценност. Но дали съм съгласен със сигурност да не се разболея от тази болест и да обеднея два пъти? Или да си продам апартамента? А човечеството това прави. Те хубаво казват, че ще е трудно, ще е тежко. Човечеството си чупи икономиката в момента. Разпадът на „Фолксваген“ нали знаете до какво води? Спират заводите „Фолксваген“, но това не са само заводите на фирмата. В България например има 200 фабрики за автомобилни части и те всичките ще спрат.

Няма никакъв начин икономиката много да се влоши и политиката да не се промени. Такъв вариант няма. Политиката винаги е израз на някакви икономически съотношения. Не виждам нищо хубаво, защото ще има много гневни хора, а гневът е лош съветник. Това, каето ние трябва да избегнем и по-точно смегчим и за което предварително трябва да предупредим, е да не вярваме на чудотворци. Предстои ни много, много трудна ситуация. Предстои ни обедняване. Предстои цели групи от населението да изпаднат в безработица. Това не е българска история, тя е европейска и световна история. Трябва да реагираме спокойно и да не допускаме чудотворци на власт. Първата процедура ще бъде: Кой е виновен?

Има едно много тържо изследване на една дама, която е показала, че когато човек научи нещо лошо, той минава през четири процедури. Първо – отричане, второ гняв, третото е пазарлък, четвъртото е депресия и чак петото е адаптация. Сега ще минем през тях. Първото вече го минахме, сега вървим през гняв и пазарлък. В момента се пазарим: „Ама някак си може ли да не стане? Има ли чудно лекарство? После идва гневът – кой е виновен. Тук ще са китайците, американците, Путин обезателно ще влезе в действие, евреите ще се появят. Това е идеалната почва за лидерите, но не дай Боже… Няма да мине без политически трусове. Няма начин светът да се счупи и да не стане трус. Вирусът бързо ще го забравим, но обедняването …

Това е конфликт между телевизора и хладилника. Обезателно хладилникът ще победи телевизора. Това е сблъсък между виртуално и реално и кой ще победи? Човечеството от екрана или детето с дървения меч?

Накрая ще излезе победител, но не защото е замислено така. Никой не може да замисли такова нещо, народите сами си го причиниха. Цялото човечество е изпаднало в страх и той резонира. Защо войниците не маршируват по моста? И тук имаме това явление. Резонира паниката в населението, с медиите, с политиците. Тези три вълни влизат в една и мостът се чупи. Не мога да кажа дали вече не сме го счупили. Този страх не е уникален, уникален е резонансът. От 15 години живеем в страх (от болести, мръсен въздух, климатично затопляне …) Това е магическо мислене. А общият му знаменател е, че нещо ще ни накаже. Сега в момента това е коронавирусът. Защо? Защото се чувстваме виновни.

Европа не реагира добре (на кризата). Ръководството на Европа е безобразно слабо. Госпожата, която оглави континента, не успя да влезе в диалог с хората. Тя трябваше отдавна да се е обърнала към всеки европеец, отдавна да ни е казала някакви важни неща. Седят си в Брюксел, нещо си смятат. Провал. Аз не вярвам в провала на Европа, но че това нанесе страхотен удар на модела в който живеем, това е абсолютно сигурно.

Генерал Мутафчийски е нашата Жана д’Арк. Когато във Франция през Средновековието думите на краля, на властта, на хората с мечовете са престанали да работят и когато епископите нищо не могат да съобщят, се появява едно налудно дете, наречено Жана д’Арк, което говори едни смислени неща и това овладява ситуацията. Мутафчийски седи в дефицита на доверие към властта. Това е любимият баща. Според мен той всяка сутрин плаши хората безобразно. И според мене колкото по-бързо се освободим от този човек, толкова по-хубаво ще стане. Хората го обичат, защото са в страх. Той презентира върху страха на хората и го усилва. Съжалявам, това виждам аз.