На Велики понеделник Иисус гони търговците и проклина смоковницата
Тълкуването на изсъхналото дърво е, че всеки живот, който не дава духовни плодове, е безсмислен
От днес започва Страстната седмица, седмицата на страданията на Иисус Христос.
На Велики понеделник Исус Христос, влизайки в Йерусалимския храм, се разгневил на събралите се търговци. Храмът за молитви бил превърнат в тържище и в гнева си Божият син прекатурил масите на търговците, а тях самите изгонил, защото храмът е място за молитви, а не за търговия.
На този ден Синът Божий, който поискал да хапне плод от едно дърво край пътя – смоковница (смокиня), а то не било родило, изрекъл: „Да няма плод от тебе вовеки!“
Според сайта на православните младежи, проклятието над смоковницата е символично и с духовен смисъл, както и всичко, случило се през Страстната седмица и в живота на Божия син.
За какво била прокълната смоковницата, след като по това време на годината няма как дръвчето вече да е отгледало узрели плодове?
Старият Завет приписва на смокините лечебна сила, особено срещу циреите. Смоковницата дори принадлежала към числото на седемте растения и продукти, символизиращи богатството на обетованата земя. Смоковници засаждали в лозята. Изразът „да живееш под лозата и смоковницата“ иносказателно означавал мир и благосъстояние.
Но освен природни свойства, смоковницата имала още и символично значение. За учителите на Израил, равините, тя станала символ на мъдростта. В един от трактатите на Талмуда е записано: „Както смоковницата – по всяко време, когато човек се докосва до нея, намира на нея плод; така и думите на Тората – по всяко време, когато човек ги произнася, намира в тях смисъл“. Тоест книгата обещава плодове от закона на Мойсей – „по всяко време“. Когато пък Христос през април се приближил към някаква, даваща надежди, смоковница да търси плодове, Той не намерил нищо. Символично – Той не намерил този добър плод, който обещавали равините „по всяко време“. И затова проклел дървото и то изсъхнало на мига.
Шест месеца преди Страстната седмица Иисус разказал притча за безплодната смоковница. Някакъв стопанин на лозе три години търсел смокини от посаденото до лозите дърво, но тъй като не намирал, решил да го отсече. Работникът помолил лозаря: „Остави смоковницата още една година, аз ще я обкопая и наторя. Ако пък и след това не принесе плод – ето тогава ще я отсечеш“.
Точно половин година след произнасянето на тази притча, няколко дни преди иудейската Пасха, изтекло времето на Божието очакване. Минали били почти четири години от служението на Иисус, в течение на които Той обилно поливал почвата на хорските сърца с „живата вода“ на Своята проповед. Но смоковницата на иудеите останала безплодна. А доколкото дървесината на смоковницата не става за никакви строителни нужди, такова дърво, „което не дава добър плод, бива отсичано и хвърляно в огън“.
Проклятието на смоковницата станало символ за отхвърлянето на тези хора, които само външно са изпълнители на закона, а в действителност не принасят добри плодове.