Георги Василев: Малките фермери ще са губещите в кризата

 Големите ферми имат поне три варианта за оцеляване

Точно сега пазарът на свежи български земеделски храни е тънък. Единствено оранжерийните производители изкарват продукция и успяват, макар и трудно, да я пласират. Те бутат камъка нагоре, защото се оказа, че мярката на министерството, която раздава нелоши пари на местните търговци, само и само да продават нашенски зеленчуци от оранжерии, не тръгна с пълна газ. На места дори се задави още при паленето и после не помръдна. Причината? Почти никоя областна администрация не се активизира да срещне производителите с търговците, за да се разберат. Но има и още една – удобството и печалбите на сивия пазар, навикът за работа с прекупвачите, инерцията.

Най-голямата търговска верига за храни в България продължава да продава кривите и нестандартни краставици от гръцките острови, които на тамошния пазар не вървят.

Тепърва обаче ще излизат българските ранни плодове и зеленчуците, произведени в палатки, после полските зеленчуци, прасковите, дините, пъпешите, ябълките. Какво ще се случи тогава с пазара, след като туристическият сезон ще е слаб, а заведенията ще работят на ниски обороти? Обичайните маршрути за износ на по-големите производители ще останат ли чисти и проходими? Ще проработи ли неконкретизираното постановление за търговските вериги и регионалните производители? И в крайна сметка кой ще пострада най-много от кризата с Ковид-19?

Агро Пловдив споделя приятелски разговор по телефона с Георги Василев, организационен секретар на „Български пипер“, търговец на зеленчуци, приятел на производители, браншовик, който активно следи, анализира и коментира ситуацията в земеделието.

Кой ще загуби в новите условия на пандемия – големите производители, които могат да се озоват в търговски блокади, или малките, които пък са по-гъвкави?

Със сигурност големите производители няма да загубят от приходите си тази година. Причината е, че те имат вече много опит в търговията, защото първо са били малки, после средни и накрая са станали големи. Те имат кредити – заложили са си имоти, имущество и затова непрекъснато мислят как да не закъсат. Сън не ги лови. Затова големите вече имат поне три решения за търгуване на продукцията. Който е изнасял, пак ще изнася. Търговските пътища не са затворени. Консервните фабрики могат да поемат много по-големи количества, отколкото всички български производители на плодове и зеленчуци могат да им предложат.

Малките производители са по-уязвими, защото не са интересни нито на големите търговци, нито на консервните предприятия. Ако не са се сетили да си запазят маси на пазарите или да се разберат с прекупвачи, ще имат проблем. Но колко голям може да бъде проблемът на дребния производител? Хиляда? Две хиляди лева? Тези хора обикновено имат друга професия и земеделието им е странично занимание.

Впрочем, в селското стопанство нямаме категории що е то микро, малък, среден и голям фермер. За предприятията има закон, по който се определят, но за фермите тези категории не са дефинирани.

Постановлението за търговските вериги ще даде ли шанс на малките и средни регионални земеделски производители?

Не вярвам. Веригите не искат да си губят времето с човек, който им предлага един-два тона продукция. Да обработят документацията и да вкарат стоката в магазина ще им отнеме толкова време, колкото за един камион с продукция. Винаги ще намерят начин да откажат малкия производител.

Какъв е шансът на малките фермери? 

Шансът им е да отидат при големите, които са доставчици на хипермаркетите. Но те трябва предварително да са се разбрали с него за сортове, количества и срокове, в които ще доставят продукцията на големия производител.

По същата причина малките фермери няма да имат възможност да пласират стоката си и в консервните фабрики.

Възможно ли е да се увеличи българския износ към Западна Европа? Нали доскоро немски, австрийски, холандски, френски фермери се оплакваха, че продукцията им ще остане на полето заради липса на сезонни работници от Източна Европа? 

Те ще намерят сезонни работници, дори и да се наложи да увеличат двойно цената на труда. Не ги мислете! Тези българи, които сега се завръщат заразени с коронавирус от Нидерландия, разказват, че са работили без всякакви защитни средства и дезинфектанти. В помещенията за спане е имало по 30 легна, без дистанция. Просто са били работна ръка, без всякакви грижи за здравето им.

Одобрявате ли кризисните мерки на земеделското министерство? 

Някои са неработещи, но има и добри. Добрите са тези, които браншовите организации предложиха и министерството прие. Например, авансовото плащане на 75% от обвързаната подкрепа. Авансовият превод до 80% от субсидията по схемата за държавна помощ за инвестиции в създаване на бази за сортиране, пакетиране, охлаждане и т.н. на продукцията.

Министерството ще се отнесе ли сериозно към предложението на пловдивския фермер Красимир Кумчев за допълнителна субсидия за производителите на зеленчуци, чиито размер е обвързан с доходите/приходите от продажбите?

Не съм сигурен. Министър Танева вероятно ще обяви нисък бюджет, колкото да си спази обещанието, защото тя трябва да мисли за подпомагането и на другите сектори. Факт е, че министърката все още не е обявила колко пари ще има по това предложение. Така тази добра идея за изплащане на субсидии на база доход и платен данък върху него, няма да докаже ефективността си. Не вярвам да се прилага и за в бъдеще, защото ще затвори някои канали за лесно забогатяване.