Субсидии за всички ще има от сърце
Какъв ще е сценарият у нас за средствата за справяне с Covid-19-кризата? Откъде ще „отлеем“ и къде ще „налеем“, за да са доволни всички?
На фона на опитите на националната ни администрация да наложи собствени мерки за справяне с кризата, които да бъдат не само адекватни, но и съобразени с европейското законодателство в сектора, вчера в Официалния вестник на Европейския съюз бяха публикувани единадесет регламента, които дават правно основание на държавите-членки да стартират на своя територия специалното подпомагане, което Европейската комисия осигури на сектор „Земеделие“ за борба с кризата, причинена от COVID-19. Като допълнение към тези мерки, които по своята същност са свързани с правилата на Общата организация на пазара на ЕС и са чисто пазарни, Комисарят по земеделие и развитие на селските райони, Януш Войчеховски, обяви, че Европейската комисия ще предложи нова мярка, чрез която държавите-членки, през своите Програми за развитие на селските райони, да могат да компенсират фермери и малки агро-хранителни бизнеси, предоставяйки им до 31.12.2020 г. ликвидна подкрепа под формата на грантове в определен размер.
Какво означава това?
За да може да се използват средства от Програмите за развитие на селските райони конкретно за борба с коронавируса, първо е необходимо да се създаде правно основание, на база на което такъв тип разходи да бъде допустим за подпомагане. Това означава, че в идните дни ЕК ще предложи изменение в Регламент 1305 от 2013 г. За да стане това изменение факт обаче, то трябва да бъде одобрено и от Европейския парламент и от Съвета на министрите по земеделие. Имайки предвид скоростта, с която Съветът и Европейският парламент вече направиха подобно изменение в Регламент 1303 от 2013 г. по отношение на структурните и инвестиционни фондове, то промяната в Регламента за развитие на селските райони съвсем спокойно може да бъде приета и публикувана в Официален вестник на ЕС до края на месец май. За да може обаче тази мярка реално да се прилага, всяка една държава-членка ще трябва да подготви промяна в своята Програма за развитие на селските райони и да я изпрати за одобрение на ЕК. Това означава, че земеделските производители ще могат да кандидатстват по тази мярка най-рано през месец юни 2020 г.
Какво точно предлага ЕК?
Съгласно обявеното от Комисар Войчеховски, ЕК предлага да се даде възможност държавите- членки да отделят до 1% от бюджетите на своите Програми за развитие на селските райони в специална мярка, чрез която да могат да предоставят на конкретно засегнати от кризата фермери и малки агро-хранителни бизнеси, ликвидна помощ. Тази помощ ще бъде под формата на фиксирана субсидия в рамките на до левовата равностойност на 5 000 евро за земеделски производител и до левовата равностойност на 50 000 евро за малките агро-хранителни бизнеси.
Как ще се прилага помощта в България?
Бюджетът на Програма за развитие на селските райони в България след шестото изменение е в размер на 2 896 147 918 евро. Левовата равностойност на един процент от нея прави 56 643 729 лева. Това ще бъде общият бюджет на мярката. Оттук нататък обаче започват трудностите с нейното прилагане. Министерство на земеделието, храните и горите ще трябва да разпише правила, по които да може да определи кои земеделски производители са конкретно засегнати от кризата с коронавируса и кои не са. Ясно е, че в рамките на този малък бюджет, ако се вземе решение да се подпомагат всички регистрирани земеделски производители на територията на България, то средствата ще бъдат пренебрежително малко. Средно на година около 97 хиляди земеделски производители се регистрират по реда на Наредба 3 от 1999 г. Това означава, че по тази мярка всеки един от тях ще получи по 583 лева и 95 стотинки – сума далеч от реалните нужди на фермерите. И то те ще могат да получат тези средства в този размер само ако се вземе решение, че агро-хранителни бизнеси няма да бъдат подпомагани. Ако и те бъдат включени в обхвата на мярката, помощта ще спадне още повече, а администрацията от своя страна ще бъде изправена пред нелеката задача за първи път да определя граница, която да разделя малки от големи агро-хранителни бизнеси. Освен това друг важен въпрос, по който ще трябва да се вземе решение ще бъде – средства от кои мерки ще бъдат взети, за да се формира бюджетът на тази мярка. А това, наред с посочените по-горе специфики също не е маловажен въпрос. Защото след две седмици нещата ще започнат бавно да се нормализират, HoReCa секторът отново ще започне да работи, давайки така необходимия пазар на дребните производители и съвсем скоро ликвидната подкрепа ще бъде заменена от нуждата на земеделските стопани от инвестиции.
Въпросът е ще останат ли средства за тях? И дали е необходимо на този етап държавата да предприема самоинициатива, търсейки решения на проблеми, за които е спорно дали са предизвикани от кризата с Covid-19? Или единственото което трябва да се направи, е да се доверим на общоевропейските мерки за преодоляване на трудностите, да се отърсим от шока от пандемията, и да се върнем към решаването на истинските проблеми, натрупани и наболели сериозно в различните производства у нас.
Източник: Институт за агростратегии и иновации