Нов научен център в Пловдив за 30 млн. евро работи в полза на земеделието, фармацията и медицината

Центърът по Растителна Системна Биология и Биотехнология вече си партнира на международно равнище с бизнеса, в това число и с българските Софарма и Биовет

Проектът Планта СИСТ, чието изпълнение стартира през март 2017 г., стигна до фазата на строителството на база, която да приюти международен екип от учени, модерни лаборатории, аудитория, две оранжерии, офиси. Днес бе направена първа копка за изграждане на Центъра по Растителна Системна Биология и Биотехнология (ЦРСББ) в район „Тракия“ в Пловдив.

В официалната церемония взеха участие зам.-министърът на Министерството на образованието и научаката Карина Ангелиева, зам.-кметът на Пловдив Стефан Стоянов, ректори на университети, наши и чуждестранни учени.

Проектът ПлантаСИСТ, е разработен от учени от три български и три германски институти. Той бе одобрен за финансиране по програма „Хоризонт 2020“, откъдето подкрепата бе 15 млн. евро. От българска страна – от държавния бюджет и по ОП „Наука и образование за интелигентен растеж“ проектът получи още 15 млн. евро, благодарение на които започна изграждането на новата сграда, която впоследствие ще бъде и модерно оборудвана. Община Пловдив дари терена от 23,5 дка, върху който ще се построи центъра.

Българските институти, които участват в създаването и работата по проекта са Институт по Молекулярна Биология и Биотехнология (ИМББ), Пловдив (представен от доц. Цанко Гечев, който е ръководител на проекта – б.р.); Институт по Зеленчукови Култури „Марица“, Пловдив (представен от доц. Димитрина Костова) и Лаборатория по Приложна Биотехнология към Институт по Микробиология “Стефан Ангелов“ при БАН (представена от доц. Милен Георгиев). От страна на Германия в ПлантаСИСТ са включени Потсдамски Университет; и Институт по Молекулярна Физиология на Растенията „Макс Планк“ и Потсдам-Голм.

„Проектът събира най-добрите учени от Пловдив и от Потсдам, Германия. Заедно успяхме да доведем нещата дотук“, разказа на пресконференция преди „първа копка“ доц. Цанко Гечев.

Той представи

стратегическите цели на Центъра.

А именно:

На първо място – фундаментална наука на световно ниво. Центърът вече има голям брой публикации във водещи научни издания и по нищо не отстъпва на други научни звена.

Втора цел: Приложна наука. Примерите са в новите сортове зеленчукови култури, устойчиви на абиотичен стрес, болести, подобрени хранителни показатели и вкусови качества.

Трета цел: Задържане на младите учени в България като се привличат най-добрите. Те работят заедно с чужденци от цял свят.

Четвърта цел: Услуги в области като метаболоника, биоинформатика и компютърно моделиране. „Искаме не само да извършваме научни изследвания, но и да предоставяме услуги на организации, университети, научно-изследователски центрове, които имат нужда от такъв тип сервизни услуги“, поясни доц. Гечев.

Пета цел: Създаване на връзка между науката и бизнеса в сферата на биотехнологията, селекцията в зеленчукопроизводството, медицината и фармацията. Центърът може да послужи като катализатор за изграждане на такъв хъб.

Някои от

отделите

в центъра се ръководят от чужденци, които работят в Германия.

Отделът по „Биоинформатика и математическо моделиране“ сред многото други неща се занимава и със секвениране и анализ на растителни геноми. Чрез такъв тип анализ може да се отговори на въпроса колко гени има в дадено растение, какво правят те, каква е тяхната експресия, какво е уникалното в растителен вид, който притежава качества като сухоустойчивост или устойчивост на екстремни температури. Този отдел ще осигурява и сервизни услуги на останалите отдели.

Отдел „Молекулярна физиология на стреса“ изследва молекулярният отговор при адаптация на растенията към абиотичния и биотичен стрес. Друго направление е откриване на нови гени, свързани отново с различни стресови фактори. Друга насока е т. нар. молекулен прайминг. Това представлява индукция на естествените защитни механизми на растенията с помощта на малки биологично активни молекули, като по този начин растенията се подготвят за последващи неблагоприятни условия.

Отдел „Биология на развитието на растенията“ работи върху няколко проблема, един от който е свързан със стареенето на растенията. Стареенето е генетически контролиран процес както при растенията, така и при хората. Изследователите в този отдел търсят гените и пътищата, които са отговорни за регулиране на стареенето при растенията.

Отдел „Растителна метаболомика“ работи в няколко направление. Едно от тях е метаболитите и тяхната регулация в плодовете на зеленчукови култури например. Или изследване на съединения като витамини и антикоагуланти, които са благоприятни за човешкото здраве.

Отдел „Растителна клетъчна биотехнология“ се занимава с методи за продукция на ценни метаболити.

Отдел „Селекция и зеленчукопроизводство“ работи по създаването на нови сортове и линии зеленчукови култури с подобрени качества като устойчивост към стрес, повишени добиви, подобрени вкусови качества.

Новият център си сътрудничи с десетки научноизследователски институти и университети. Някои от учените в тях участват в международния научен борд към пловдивския център. „Всички те ни помагат, за да достигнем високото научно ниво, на което сме в момента“, посочи доц. Цанко Гечев.

Центърът вече си партнира с чуждестранни и български компании, сред които Софарма и Биовет, информира ръководителят на проекта.

В новия кампус в район „Тракия“ ще има административен корпус с голяма аудитория за 300 души, заедно с офиси. Ще бъде изграден лабораторен комплекс и две големи оранжерии. Сградата е енергоефективна, много озеленена, показа проекта доц. Гечев.

Проектът е на арх. Илко Николов и арх. Тодоров.

След година и половина строителството трябва да бъде завършено.