Производителите на черупкови плодове обвиняват МЗХГ, че ги дискриминира

Браншовата асоциация подготвя критично становище по извънредната мярка „Ковид-19“ и настоява за среща с Десислава Танева

Производителите на черупкови плодове обвиниха Министерството на земеделието, храните и горите, че ги дискриминира както при разпределението на средствата по извънредната мярка 21, наричана още „Ковид-19“, така и по отношение на различните форми на подкрепа от 2016 г. насам. На 17 юли бе публикувана за обществено обсъждане проектонаредбата за подпомагане на земеделието и преработвателите в кризисната ситуация с коронавируса. Черупковите плодове са изключени от подмярката „Ковид-1“ и техните производители евентуално могат да кандидатстват за еднократни 30 лв. за нает работник по подмярката „Ковид-2“. Коментари по проекта на наредба се приемат до 31 юли.

Прочети още: До 31 юли се обсъжда наредба за помощта „Ковид-19″

„Имам орехова градина на 6 години. Грижа се за нея като за дете без да получавам никакви приходи, тъй като все още дръвчетата не са навлезли в плододаване. Защо от министерството смятат, че ми е лесно и че нашият сектор е „по-конкурентноспособен“ от сектора на останалите плодове“, коментира читател на Агро Пловдив, който позвъни в редакцията. „Защо в доклада си към проектонаредбата за мярката „Ковид-19″, зам.-министър Лозана Василева дори не ни е споменала“, попита той. (В доклада е записано: „Останалите сектори – зърнени, маслодайни, протеинови и други полски култури, също ще се възползват от подкрепата по мярката за COVID-19, въпреки че в резултат от по-високата си конкурентноспособност и пазарен потенциал те се справят по-успешно в кризисни ситуации, подобни на настоящата. Плащането ще се осъществи под формата на плащане на един зает, съобразно броя на заетите в стопанствата лица.“)

„Същото мислят и останалите производители на черупкови плодове“, обясни Илиас Сарнук, председател на Национална асоциация на производителите и преработвателите на черупкови плодове. 

Асоциацията подготвя становище до земеделското министерство и планира среща с министър Десислава Танева.

Илиас Сарнук посочи, че от 2016 г. секторът получава единствено плащания на площ и зелени субсидии. Изключен е от финансиране по обвързано подпомагане, не получава средства за растителна защита, не е приоритетен при кандидатстване по инвестиционните мерки по ПРСР, не участва и в никакви други схеми за държавни помощи. „Колегите не могат да си закупят земеделска техника и съоръжения за поливане, или мрежи срещу градушки“, посочи той. „Когато нашите градини в Подбалкана бяха осланени на 100% на 27 май 2017 г., не получихме и един лев подкрепа“, даде друг пример председателят.

„В същото време българския и европейския пазар търсят ядки, а ние не можем да отговорим на изискването за количества. Секторът на черупковите определено има пазари, но заради хроничното ни недофинансиране, ние не развиваме модерни стопанства“, заяви Сарнук.

Той посочи, че стопаните на градините в плододаване са претърпели загуби от пандемията, тъй като преработвателните предприятия са останали затворени в продължение на месеци. От друга страна и пазарът на сурови ядки е бил блокиран, тъй като те се считат за луксозна храна, от която потребителят се е отказал в несигурния период на Ковид-19.

„Искаме сериозен разговор с министър Танева не само за мярката „Ковид-19“, а и въобще за бъдещето на сектора.

Припомняме, че по данни на аграрната статистика площите с орехи, бадеми и лешници у нас са над 250 хил. декара и представляват над една трета от всички площи с трайни насаждения, които през 2019 г. са били 733 890 дка. Младите градини, невлезли в плододаване при трите черупкови вида са малко над 113 хил. дка и са 65% от всички трайни насаждения, които все още не раждат.