Поземлените отношения във фокуса на науката – проф. д-р Пламена Йовчевска, и на практиката – Красимир Кумчев

Проф. Пламена Йовчевска и фермерът Красимир Кумчев говорят на един език за проблемите в земеделието

Проф. Пламена Йовчевска и фермерът Красимир Кумчев говорят на един език за проблемите в земеделието

Проф. д-р Пламена Йовчевска* от Института по аграрна икономика (ИАИ), наскоро стартира теренна работа в рамките на проект „Поземлени отношения и европейска политика: синергия и перспективи за българското земеделие“. Тя е ръководител на проекта, финансиран от Фонд „Научни изследвания“, който ще се разработва до 2022 г. от интердисциплинарен колектив, с изследователи от ИАИ София, АУ Пловдив и ИУ Варна.

Информация за началото на дейностите по националния проект е поместена на електронната страница на Селскостопанска академия, в чиято структура е ИАИ. Теренната работа от края на м. юли среща учените със земеделски производители и аграрни администрации от областите Пловдив, Сливен и Бургас.

При прилагането на ОСП част от нашите сравнителни предимства останаха недооценени

Проф. Йовчевска, на електронната страница на ССА е поместена информация за начало на теренната работа по проекта, който ръководите. Какви са мотивите да насочите изследването към поземлените отношения?

Поземлените отношения са сложни обществени отношения, чието състояние и развитие влияе не само върху селското стопанство. Тяхната зрялост повлиява и социалноикономическия модел на обществата. Това е основният мотив за фокусиране на изследователския интерес на колектива върху поземлените отношения. Връщането на земята в реални граници е политическо решение, взето без експертен анализ. Нямаме национална стратегия за развитие на селското стопанство. Разчитаме на ОСП за разрешаване на проблемите в отрасъла. Подпомагането на производителите е на единица площ. Това благоприятства отглеждането на култури със слята повърхност и екстензивното производство. Доминиращата либерална идея „пазарът знае“ се възприема за панацея. Това ни помогна да повишим конкурентоспособността, да създадем съвременни стопанства с енергонаситена техника. Но, у нас има условия да се отглеждат 145 вида култури под открито небе. След прилагането на ОСП производството на плодове и зеленчуци, както и животновъдството, се превърнаха в уязвими/чувствителни сектори. Монокултурно производство, биполярност в земеделските стопанства – малко на брой големи структури с много обработваема земя и съответно, висок дял усвоени субсидии, предназначени за подкрепа на доходите, каквато е философията на ОСП… На другия полюс са многобройни средни и малки стопанства със символична подкрепа, но с висока икономическа, социална и екологична значимост за развитие на селските общности и региони. Земеделието е единственият отрасъл у нас, който има положително външнотърговско салдо преди всичко от износ на суровини. Същевременно, страната харчи национален доход, за да се внасят плодове, зеленчуци, месо и преработени продукти. При прилагането на ОСП част от нашите сравнителни предимства са недооценени и по този начин се губят възможности за създаване на доход, за оживяване на селските региони и др. социалноикономически ползи. Накратко, това са част от проблемите, които рамкират изследователския интерес от учените от ИАИ-София, АУ-Пловдив и ИУ-Варна, участници в проекта с акроним ПОЗЕСИН.

Защо избрахте първия обект да бъде в района на Пловдив – земеделското стопанство на Красимир Кумчев?

Красимир Кумчев е еталон на фамилно стопанство. Ето, г-н Кумчев е изградил семейна ферма, обучил е двете си деца, които ще наследят стопанството. Това е пътят, това е бъдещето. Наблюдавам от години неговата дейност, благодарение и на Вашия сайт. С част от учените от ПОЗЕСИН за втора година посещаваме земеделското стопанство. Дейността на г-н Кумчев е предмет на научен интерес за целия колектив, тъй като благодарение на експертност, дългогодишен опит, новарски дух и емпатия, той успява не само да организира устойчиво производство във фамилното стопанство, но и да спомогне за увеличаване броя на на малките производители от региона. Има много специфичен подход с работниците от малцинствата, който осигурява не само работна ръка, но мотивира и стремеж към по-добро образование.  Предмет на специален изследователски интерес е и предложението на Красимир Кумчев за изсветляване на производството в отрасъла с осигуряване на равнопоставеност при подпомагането с цел производство на храна, а не самоцелно следване на субсидиите.

*Проф. д-р Пламена Йовчевска е родена в Стара Загора, където е завършила Френската езикова гимназия „Ромен Ролан“. Завършва висше образование във ВИИ „Карл Маркс“ (днес УНСС), специалност „Политическа икономия – икономическа социология“. Като млад учен започва работа в Институт по фуражите в Плевен, но скоро след това става докторант в Институт по аграрна икономика в София, където в момента заема академичната длъжност „професор“.

Leave a Comment